Любовта е природното „Екстази“

Влюбването е едно от най-ирационалните човешки поведения или състояние на мозъка, което можем да си представим.

Мозъкът става алогичен в новите любовни мъки и буквално ослепява за недостатъците на любимия човек. Това е състояние, в което не изпадаш по собствена воля. Страстното влюбване или любовното заслепение е добре изучено състояние на мозъка. То използва същите мозъчни вериги, като натрапчивите идеи, маниите, натравянията, жаждата и глада. То не е емоция, но усилва или намалява другите емоции. Зоните, активирани при влюбените, са преди всичко мотивираща система. Тя е различна от мозъчната зона за сексуално желание, но до известна степен се препокриват. Тази трескава мозъчна дейност се задейства от хормони и неврохимикали като допамин, естроген, окситоцин и тестостерон.

Мозъчните вериги,

които се активират при влюбените, съвпадат с тези, които се активират при наркомани, очакващи следващата доза. Амигдалата, предупредителната система на мозъка, и предният цингуларен кортекс (ПЦК), системата за негативно мислене, почти се изключват, когато мозъчните вериги на любовта включат на максимална скорост. Става почти същото, както ако си взел „Екстази“.

Нормалните притеснения, които човек изпитва към непознати, се изключват и се активират мозъчните вериги на любовта.

Любовта е природното „Екстази“. Класическите симптоми на любовта до голяма степен приличат на първоначалните ефекти от наркотици, като амфетамини и кокаин, и опиати, като хероин, морфин и оксиконтин. Също като любовта, тези наркотици активизират мозъчните вериги за възнаграждение и причиняват отделянето на подобни вещества. Всъщност има доза истина в това, че

човек може да се пристрасти към любовта.

Двамата влюбени са в екстаз, когато са заедно, и може да изпитват безнадеждна зависимост един от друг особено през първите шест месеца. Изследвания върху страстната любов показват, че това мозъчно състояние продължава приблизително шест или осем месеца. Тогава желанията, доброто и животът на лю­бимия човек стават по-важни от твоите собствени.

Едва понасят болката от раздялата. И тази болка не е във въображението, а болка от спада на неврохимикалите. Когато ги няма докосванията и милувките по време на физическата раздяла, се побужда дълбок копнеж, направо глад за любимия човек. Някои хора дори не разбират колко обвързани или влюбени са, докато не изпитат това опъване на най-съкровените сърдечни струни, когато го няма любимия. Свикнали сме да мислим, че това е психологическо преживяване, но то всъщност е физическо.

Мозъкът буквално е в абстиненция.

„Когато изгубиш някого, разбираш колко много го обичаш“, би казала майка ви, когато страдате, че него го няма. Спомням си първите дни, когато започнах да излизам със съпруга ми и вече знаех, че той е моят принц, но той още не знаеше какво аз знача за него. След кратка раздяла той реши, че трябва да се оженим, защото беше изпитал остра липса на допамин и окситоцин. Неговите съкровени струни най-после привлекли вниманието на самодостатъчния му и независим мъжки мозък, както ще ви кажат неговите приятели и семейството му.

По време на раздялата желанието да се съберете може да достигне до критична точка. Когато двамата влюбени отново са заедно, допаминът и окситоцинът активират всички компоненти на любовната връзка. Всички милувки, целувки, гледане в очите, гушкания и оргазъм –

окситоциновият спрей –

презареждат мозъчната химическа връзка на любовта и доверието. Прили­вът на окситоцин и допамин отново потиска тревожността и скептицизма и усилва мозъчните връзки на любовта.

Майките често предупреждават дъщерите си да не стават бързо прекалено близки с новите си гаджета. Те дори не знаят колко е мъдър този съвет. При прегръщането и гушкането в мозъка се отделя окситоцин, особено при жените, и те започват да вярват на този, в чиито обятия са. Те с лекота започват

да вярват на всяка негова дума.

Инжектирането на окситоцин или домапин в мозъка на социалния бозайник провокира любвеобилно и взаимообвързано поведение, без да  има любов и сексуално влечение. Такова поведение се среща често при жените. В опит, проведен в Швейцария, учените дали на група „инвеститори“ назален спрей, съдържащ окситоцин, а на контролната група „инвеститори“ – плацебо назален спрей. Когато сравнили резултатите, „инвеститорите“, получили окситоцин, предложили двойно повече пари в сравнение с групата с плацебо спрей. Хората от групата на окситоцин по-силно желаели да се доверят на непознатия финансов съветник, били по-сигурни, че инвестицията им ще се изплати. Изводът от този опит е, че окситоцинът

стимулира веригите за доверие в мозъка.

От друго изследване знаем, че окситоцинът се отделя в мозъка след двадесет и седем секунди прегръдка и заздравява връзката между партньорите и активизира мозъчните вериги за доверие. Затова не позволявайте на момчето да ви прегръща, ако още не сте решили дали да му се доверите. При докосването, гледането в очите, приятния емоционален контакт, целуването и оргазма в женския мозък също се освобождава окситоцин. Това може просто да натисне бутона на мозъчните вериги за любов. Естрогенът и прогестеронът поддържат същия ефект в мозъка на жената, като увеличават окситоцина и допамина.

В изследване е установено, че в различните седмици на менструалния цикъл

жените получават по-големи дози възнаграждение

от мозъчните вещества. Тогава тези хормони активират мозъчните вериги за любвеобилно, грижовно поведение, като изключват веригите за внимание и не­приязън. Казано с други думи, ако нивата на окситоцин и допамин са високи, край с вашата трезва преценка. Недоверието е напълно изключено.

Желанието да се влюбиш винаги трепти във въздуха. Да си влюбен обаче означава да направиш място в живота и в мозъка си за любимия човек, да го включиш в представата си за самия теб чрез веригите за привързаност и емоционална памет.

Когато с времето процесът отслабне, ще са ви нужни по-малки дози окситоцин и допамин, за да поддържате емоционалната връзка. Тогава вече няма да е необходимо да стоите прегърнати двадесет и четири часа в денонощието.

Фундаменталното желание за любов е

дълбоко програмирано в мозъка.

При вътреутробното развитие, по време на нежните грижи, които получава бебето, или по време на емоционално преживяване се определят вариациите в нашите мозъчни вериги за любов и доверие. Готовността на всеки отделен човек да се влюби и да изгради емоционална привързаност зависи от мозъчните вериги, създадени от емоционалния опит и хормоналното състояние на неговия мозък. Стресът около нас може да улесни или затрудни създаването на привързаност.

Емоционалната привързаност

и връзките с хората, които от ранното ни детство се грижат за нас, траят цял живот. Тези хора стават част от нашите мозъчни вериги чрез повтарящите се грижи, физически и емоционални, с които ни даряват, или пък чрез липсата им. Веригите за безопасност се формират на базата на опита ни с тези грижовни, предсказуеми, сигурни хора. Ако ги няма тези преживявания, в мозъка ще се формират много малко безопасни вериги или дори няма да се формират никак­ви. Такъв човек би се влюбвал за кратко, но трудно би създал и поддържал емоционална трайна връзка.

Текстът е откъс от книгата „Женският мозък“ от Луан Бризендайн