Така се случи, че преди време се оказах буквално и преносно в лапите на един достолепен господин, към когото до този момент изпитвах само респект, дистанция и страхопочитание. Помня, че когато го видях за първи път, си помислих: Я, пък го тоя луд пумпал. Профуча край мен, колкото да се представи и да ми каже каква страхотна рокля имам и се разтвори във въздуха като сутрешна мараня. Виждали сме се още няколко пъти, за да си отренираме кимането с глава и толкова. Обаче звездите си нямат работа и си устройват чат-пат забавления за сметка на простосмъртните. Така явно по звездна воля и без никаква логика наскоро се озовах в компанията на въпросния господин, където от дума на дума се оказа, че сме си от забавни по-забавни.
Отворихме цирка и наизвадихме по манежа всичките си номера
Като първенци от НЛП-курсовете по флирт цяла вечер си подавахме топки, гълтахме саби, скачахме през огнени обръчи и чат-пат разнообразявахме с клоунада. Докато на звездите не им писна и на хоризонта се запоказва слънцето. Аз се присетих, че имам семейство, той си спомни на колко години е и се отправихме към първото такси. Колкото и да ми разправят, че всички пътища водят към Рим, се оказа, че нашите пътища в този момент се разминаха. Нито дъхът му върху мустачките ми, нито ръката му върху голия ми кръст, камо ли безбройните напитки, които бълбукаха из вените ми, ме спечелиха за каузата на евентуалния секс. Покрай тази случка обаче ми изплуваха много други, където аз, мои приятелки, колежки, познати, жени всякакви, сме отказвали секс.
Защо всъщност жените казваме „не“?
Вариантите са много и на пръв поглед са лишени от логика. Да не говорим, че повечето дори са в противовес на сигналите, които изпращаме към мъжкото общество. Често флиртът се оказва нещо като подвеждаща реклама и добре, че не са измислени съответните закони, та съответната комисия за защита на потребителите да плува в пот и сълзи от многото работа. За Бога, казвам си в такива моменти, защо ме разбират погрешно. Та аз съм просто усмихната, ведра, лъчезарна, любезна и комуникативна, а това, моето, е характер, темперамент, зодия и в никакъв случай флирт или покана за танц.
Най-лесно е на една жена да каже “не”, когато не харесва мъжа отсреща. Просто не го отразява или го подминава. Не го вижда, не го чува, не го помни, не го търси с поглед, не го сънува, не преиграва в кипренето преди среща с него. Този мъж просто го няма. А тя няма скрупули да го изреже с голямата тесла, в случай че той нещо се обърка по посока неприлично предложение.
Сори, пич, ама не си мой тип
Безчувствено, хладно, рязко, без заобикалки и евфемизми.
По-засукан казус е, когато жената харесва даден мъж, обаче не чак дотам, че аламинут да пообменят секрети. В тази дисциплина аз направо съм се прегърбила от броя и тежестта на медалите си. Именникът на българските ханове, списъкът на жертви от войните, торбата с лъжите на политиците са нищо в сравнение с моя архив „хем-ми-се-иска,-хем-не-ми-стиска“-герои. Отказвала съм, защото „за каква ме мислиш ти мене, я не такая, я просто жду трамвая.“ Всъщност, едва устисквам, ама нали съм свестна девойка, та спортното шикалкавене ми придава чар. Отказвала съм, защото „съм тук, за да работя, а не да развалям семейства“. Не че някой ще си развали семейството заради единия секс с колежка, ама, ей на, като се имам за фактор. Отказвала съм, защото „не съм сигурна, че съм готова за това“. А всъщност как да му кажа, че краката ми точно сега са рошави като китеник. Отказвала съм, защото „моментът не е много подходящ“.А истината е, че съм
каталясала и предпочитам да се наспя, вместо да се потя.
Отказвала съм, защото „не те разбирам какво точно имаш предвид“, но всъщност предпочитам да не съм в мензис при първия ни секс.
В каквито и приказки да пакетира една жена отказа си, истинските причини най-често са съвсем други. Отказвала съм, когато съм решавала, че не си струва. Отказвала съм, когато обектът е в тестова фаза. Отказвала съм, когато нямаме достатъчно време, пък аз съм по разточителните работи.
Отказвала съм от страх.
Отказвала съм, когато ми е пукало за него. Отказвала съм, когато съм искала да играем по-дълго. Отказвала съм и от мързел. Отказвала съм от несигурност. Отказвала съм от предпазливост. Отказвала съм от обърканост. Отказвала съм от куртоазия. Отказвала съм от лицемерие. Отказвала съм от глупост. Отказвала съм от суета. Отказвала съм и просто така, без причина, да видим ще загине ли светът или не. Май бая съм отказвала…
Навремето имах колега, през когото само трамвай не беше минавал. Опитен, услужлив и всеяден. На всичкото отгоре мъдрец. С присъщата си зрялост постоянно ми повтаряше изпод лукавата си усмивка: „Девойко, сега те искат, а ти се дърпаш. Дърпай се, дърпай, ще дойде време, когато ще ти се иска, но теб вече няма кой да те иска.“ Пепел му на езика, ама засега не е прав.
0 Коментара