Когато бях малка, се чудех защо баба ми казваше: „Ох, дойде ми златната вълна.” Едва по-късно разбрах, че това са били „топлите вълни” на климактериума, но по това време за този период от женския живот се говореше под сурдинка. Като че ли беше срамна болест. Демокрацията отприщи не само отвратителните реклами за дамски превръзки, но и разбули табуто, наречено критическа възраст. А, бе, защо я наричаме критическа? Сигурно защото по това време се скъсваме да критикуваме – първо младите, после живота сега, политиците, модата и т. н.
Всъщност климактериумът е състояние на тялото, което тотално прее..ва духа.
Ако животът е път, имаме две съществени спирки – пубертет и климакс. Първата е краят на началото, а втората – началото на края. Спираш да се вълнуваш от това ще ми дойде ли, или няма да ми дойде, намразваш тялото си, което загубва свежестта, страх те е да започнеш нещо ново, всичко те дразни.
Мен ме изнервят задръстванията.
Имало е случаи, в които буквално ми се е повръщало и ми е идвало да зарежа колата на средата на пътя. Изпотявала съм се, за да се овладея. Но най-жестокото е, че губим детеродните си способности, може би затова обичаме толкова много внуците си.
Вчера срещнах един приятел, който ми се похвали, че има 3-годишен син, а той е на шейсет и две. Абе, тези мъже не ги ли хваща климаксът?! Май цялото им залитане е в посока мерак. Изперкват по някое младо гадже и вършат глупости. Казват, че жената винаги можела, а при мъжа последен умирал меракът. Глупости, когато всичките ти живителни сокове са пресъхнали, за какво желание говорим? Може да можеш, но успяваш ли да ритнеш шишето с наслада, което да се разлее по гръбнака ти?!
Наскоро получих от връстник предложение в прав текст за секс. При втората ни среща се скарахме на политическа тема. Нарекох го „царедворец”, а той мен – „червен прошляк”. Аз, моравосинята, ще го убия! Та това ни беше сексът.
На младини обичах да се фустосвам. С 10-сантиметров ток се качих на покрива на НДК, за да снимам една бригада, с плажна рокля влязох в подводница – най-неподходящото облекло, защото стълбите там са вертикални и се качвах последна, за да не надничат под полата ми. Днес съм забравила вида на краката си, защото целият ми гардероб е от панталони. Просто търсиш по-удобното, да не говорим за обувките.
Мислех, че съм се излекувала от суетата, но когато една стара любов ми се обади по телефона и поиска да се видим, вързах му тенекия. Не исках да вижда, че нямам онази гъста коса до кръста, която той толкова много обичаше и ,Боже, смалила съм се с шест сантиметра.
Преди няколко дни чакам на един светофар, а пред мен един младеж се мъчи да избута по нанагорнището блокиралата си кола. Не можа и отчаян седна в нея. Тогава скочих и му викам: „Хайде, момче” и забутахме дружно. Бабаитите от джиповете ни гледаха и заобикаляха, но никой не помогна. Дори сеирджията на тротоара не се помръдна. Дъхът ми щеше да изскочи от устата, но успяхме и бях страшно доволна. Не се ядосах на човешкото безразличие, явно и обществото си има своя климактериум. По-важното беше, че се почувствах можеща и необходима.
Вярно, вече не мога да раждам деца, но мога да гледам внуци, а и кой знае – при тези технологии…
0 Коментара