Светлана Тилкова-Алена: Сами сме творци на съдбата си

Светлана Тилкова-Алена е най-известната астроложка в България. „Родих се Водолей, това като че беше едната от причините да се отвори съзнанието ми за невидимия свят още от първите мои детски години. Невидимото стана видимо за мен, когато бях на три години, а животът ми беше живот в самота, защото виждах това, което другите не виждаха”, казва Алена за себе си.

Завършила е немска гимназия и международни икономически отношения, а с астрология се занимава от 1977 г. Пръв неин учител е бил възрастен астролог в Япония. Учила е астрология и психоанализа в САЩ и при световноизвестната Линда Гудман. Обучавала се е и в Тибет при местните духовници. Автор е на много книги.

Г–жо Тилкова, казвате, че невидимият свят се е отворил за вас още в детските ви години, след като сте била почти задушена с повой като новородено бебе. Намерихте ли отговора на най–важния въпрос: какъв е смисълът да се раждаме, живеем и умираме?

Няма как да открия отговор, който е ясен от мига на създаването на живота във Вселената и на Земята и по никакъв начин не е свързан с факта на моето задушаване, защото вечният Дух на всеки от нас знае правилата на Вселената. Друг е въпросът как ги прилага в живота си във физическо тяло. Раждането, животът и смъртта са част от безкрайния вселенски кръговрат. Във Вселената нищо не се губи, то само се трансформира от един вид енергия в друг и понеже ние сме се „родили” най-напред именно като ефирни (енергийни тела), това се отнася и за нас. Известно време всяко живо същество живее в своето ефирно тяло и трупа знания. В мига, в който е готово да започне да ги прилага в градивния живот на Вселената, то се преражда във физическо тяло – временна опаковка, за да изживее своя живот и да изпълни мисията си в своето първо и в следващите си прераждания. Все още малцина са тези, за които прераждането е естествена част от безкрайния живот на Духа. Мнозинството се лута между „вярвам” и „не вярвам”, сякаш прераждането е култ или религия, която според мисловните си бариери човек приема или отхвърля. По-удобно е да се приема, че човек живее веднъж и никога повече не „се мъчи” в тленно тяло, като за всичко, което оставя след себе си – добро или лошо, –  плащат неговите наследници. Слава на Бога, това не е така. Прераждането съществува и в последните години има все повече научни доказателства за това. И отговорът за смисъла е ясен: ние се раждаме с определена мисия в своя първи живот във физическо тяло. Това е нашият първи изпит. След това вече само от нас, от начина, по който е изживян този живот, зависят следващите ни прераждания. Ако сме допускали грешки, трябва да ги поправим. Следващото прераждане ни дава тази възможност. А смъртта е нещо, което високоразвитите цивилизации отдавна са победили и във Вселената има същества, за които животът е безкраен. Ние сме на ниското 12-о ниво на развитие съгласно вселенските закони, затова нашата физическа опаковка е все още тленна. Земната наука в един момент задължително ще разкрие начина за съхраняване на тази опаковка и тогава ние също ще можем да живеем повече.

Датата на раждане след първото ни появяване във физическо тяло е точно определена, годината си избираме сами, в съзвучие с мисията, която имаме да изпълняваме, и задачите, които сами сме си отредили с действията от предишния живот, но края на нашия живот определяме сами. За да съхраним телата си, които са дом за Душата ни, трябва да се грижим добре за опаковката. А най-важният фактор, който ни обещава продължителен живот, е винаги да имаме пред себе си цел, която да преследваме. Тя е двигателят, който осмисля съществуването ни.

Какво ни се случва след смъртта?

Когато Душата напусне тялото, тя най-напред живее в енергийните нива близо до земята, където остава до 40-ия ден след смъртта. Причината за това е необходимостта Душата да се сбогува с близките си, да види и запомни кармичните си приятели и врагове, най-вече скритите, да осъзнае грешките си. На 40-ия ден тя се сбогува с близките си и отлита към новия си живот във висшите енергийни нива, където остава, докато осъзнае грешките си, види постиженията си и разбере каква е следващата й мисия. Ако е живяла достойно и е натрупала положителна карма, тя се преражда на дата на кармична отплата, а ако е живяла в разрез с вселенските закони и със законите на Кармата, се преражда на дата на кармична разплата или на дата на кармично наказание. Дали ще се роди като мъж или жена зависи също от задачите, които трябва да изпълнява. Понякога се случва Душата да избере родителите си, но да се окаже в погрешно тяло на ембрион от друг пол и тогава се раждат хората със сексуално влечение към своя пол. Естествено, има и мъже, и жени, които избират това поведение като мода, но другите се стараят да живеят достойно сбъркания си живот и да изпълнят задачите си, доколкото им е възможно.

Какво е карма? Доколко животът ни зависи от нашата свободна воля тук и сега? 

Всеки човек се ражда със своите звездни заложби, които определят Съдбата му. Всички ние носим определени характеристики, които ни помагат да изпълним житейската си задача. В личния хороскоп са заложени както положителните, така и отрицателните качества на характера. Никой не е само добър или само лош, защото ако беше така, нямаше да оцеляваме и да се борим, щяхме или само да мразим, или само да обичаме, а това противоречи на вселенските закони, където Бог е любов, но любовта не може да съществува, ако не сме в състояние да се борим за нея и да оцеляваме. Ако осъзнаем кои от нашите качества трябва да активираме и кои да тушираме, значи, че сме в състояние да управляваме Съдбата си. Звездите предполагат, но не разполагат с живота ни. Ние чрез нашите действия можем да провалим живота си или да се изкачим на най-високия му връх. Ето защо сами сме творци на Съдбата си и можем да избегнем част от това, което ни е заложено в хороскопа. Затова не трябва да се оплакваме от злата си Съдба, а от избора на свободната си воля. Кармата не е свързана със Съдбата ни и затова не оправдавам хората, които постоянно оправдават провалите си с тежката си карма. Кармата са зрънцата, които сеем във всяка секунда, когато се усмихваме или гледаме със злоба, когато плачем или се радваме. Трябва да сме отговорни за всяка наша дума и действие.

Кои са най–големите човешки грехове?  

Съществуват два най-големи гряха съгласно вселенските закони. Първият е самоубийството, а вторият – убийството. Самоубийството се наказва най-тежко, защото получаваме живота си като дар от Създателя и нямаме право сами да си го отнемаме. Всеки от нас се ражда с мисията си и трябва да я изпълни. Когато човек отнеме живота си, той влиза в разрез с вселенските закони и търпи наказанието си, като няма право да се преражда повече във физическо тяло. Самоубийците обитават енергийно ниво в нисшия астрал и остават там завинаги. Има изключения само в случаите, когато самоубийството е било провокирано от странични фактори и човекът е бил насилен да го извърши или когато то е плод на нелечима болест, разяла изцяло тялото на болния, но само ако той е изстрадал достатъчно, при положение че изкупва кармични грехове. Към самоубийците се причисляват и хората, които употребяват наркотици, а към категорията на убийците – разпространителите на дрога. Убийството е на второ място, защото, от една страна, никой няма право да отнема човешки живот, но от друга, човек понякога е длъжен да убие при самозащита, за да съхрани собствения си живот. Тук границата е невидима, затова казаното от мен не трябва да се възприема като разрешение да убиваме, защото дори и самозащитата може да е измамна и целта на уж защитаващия всъщност да е именно нечие унищожение. Убийците биват наказани или като бъдат убити, ако не в този живот – в следващия, но смъртта им е винаги особено мъчителна, или като се родят болни и обречени на физически страдания, които са нелечими.

Споменахте, че децата избират родителите си. Винаги ли?

Когато Душата се ражда за първи път, тя не избира първите си родители. Те са съдбовно избрани и обвързани с общата карма, която Душата трябва да гради с тях. Единствено от Душата зависи каква ще е тази карма. В следващите прераждания има право да избере родителите си, особено ако в предишния си живот е създала положителна карма с тях и отново ги търси във вселенския безкрай. Когато не успява да ги открие, ако те нямат прераждане по същото време, ако не открие и един от двамата, тогава търси семейство, с което ще може да изпълни задачите си в поредното прераждане. Понякога изборът й е погрешен и тогава в семействата, родили с любов децата си, се създават отношения, основани на омраза и създаващи негативна карма. В такива случаи виновни няма. Това е грешка, която с общи усилия трябва да се коригира, защото ако напуснат общия си живот като кармични врагове, тези хора ще се гонят като такива и в бъдещите си прераждания и постоянно ще си мъстят.

А защо невръстни дечица се разболяват от нелечими болести? С какво те и родителите им са „заслужили” тази съдба?

Децата с увреждания се раждат поради няколко причини: липса на готовност на майчиния организъм да създаде здраво потомство, Съдбовна забрана за брак, която не е спазена, генетични увреждания, скрити при сключването на брак, създаване на потомство при съжителство на семейни начала, но при неподходящи или несъвместими партньори, а най-вече по кармична причина – наказание за родителите или за децата за нещо, сторено в минал живот. Тези деца не трябва да се изоставят. Грижите за тях и обичта, която трябва да им бъде дарена от техните родители, са начин да бъде изчистена кармата. Няма кармична причина едно дете да бъде изоставено, но има тежка карма, когато това се случи – предимно за родителите. В следващ живот те ще са безбрачни и бездетни.

Има ли отредена една „половинка” за всяка душа и как можем да разберем коя е нашата „половинка”?

Всеки от нас има своята отредена половинка за точно определено прераждане, когато двете Души за първи път градят общата си карма. Често такива кармични половинки, ако са били щастливи в брака си, се гонят и в бъдещите си прераждания. Срещат се и отново са щастливи. За съжаление обаче има прераждания, в които на двамата не е отредено да се преродят заедно, затова се налага те да градят друга карма с други партньори. Тогава трябва да се съобразят със съдбовните изисквания и да спазят наложената съдбовна забрана за брак, ако я имат, за да изградят поредната положителна карма. Когато двама души са кармично свързани и орисани да бъдат отново заедно, още при първата си среща привличането е невероятно и нищо не може да ги раздели. Трябва да подчертая, че такова привличане е възможно и при кармични врагове – при хора, които имат да си мъстят за нещо. Ако са се преродили като мъж и жена и са се срещнали случайно, този, който търси отмъщение, също може да е чаровен и влюбен, докато създадат семейство и… тогава настава адът, защото започва кармичната мъст. Ето защо въпреки привличането между двама души е добре хората да си направят хороскоп за сходимост.

Казвате, че понякога има кармична забрана за брак между двама души или пък не им е дадено да имат дете заедно. Защо?

Ще отговоря по-подробно, защото често се смесват две абсолютно различни понятия – кармична и съдбовна забрана за брак. Кармичната  е изключително рядко срещано наказание. Причината то да съществува се крие в натрупаната карма на този, който я носи, заради нежеланието му в едно или няколко свои прераждания да има семейство, въпреки че тази е била част от неговата мисия. Обикновено тези хора или са се обвързвали принудително, или са изоставяли семействата си и после не са полагали грижи за тях, унищожавали са децата си. Те търпят кармично наказание или т. нар. кармична забрана за брак през целия си живот, в който трябва да уравновесят кармата си заради стореното назад във времето. Ако при някакви обстоятелства все пак създадат семейства, не партньорите им, а те самите са нещастни, болни или живеят под непрекъснат тормоз от страна на съпрузите си. Шанс за корекция на кармата съществува, ако си осиновят дете и го гледат с много обич и грижи. Когато съществува забрана за раждане на дете при единия партньор, но я няма при другия и детето се появи, то или е недъгаво, или бързо си отива от този свят. За да се разбере дали съществува кармична забрана за брак, трябва да бъде направен преглед на миналите прераждания, а това могат малцина.

Съдбовна забрана за брак е често срещаното явление, което съществува при всеки втори човек на планетата Земя и не е наказание, а предупреждение. Причината да съществува съдбовна забрана за брак до определена възраст не е свързана с нечии действия в миналите прераждания, а с определена незрялост, която трябва да се преодолее в сегашния живот. Времевата граница, до която не трябва да се слага подписът под официално брачно свидетелство, е поставена, за да може човекът да се подготви за поемане на отговорностите. А когато направи грешката, семейството се разпада обикновено във втория или третия житейски период. Не се шокирайте, когато съвсем неочаквано половинката ви хукне презглава към адвокат, за да се развежда. Причината е в неспазената съдбовна забрана. По-добре се разделете, докато всичко е поправимо.

Казахте, че има дати на раждане на „кармична разплата”. Кои са добрите, лошите и неутралните рождени дати?

Няма добри, лоши и неутрални дати, защото те са винаги добри, ако бебето се е родило само на тях. Дори и когато са дати на кармична разплата, за новороденото те са неговият избор, за да изпълни мисията си. Числата на кармична разплата, заложени в деня на раждане, които са наш собствен избор заради осъзнаване на грешките, които имаме да чистим, за да превърнем кармата си в положителна, са 4, 8, 13, 17, 22, 26 и 31. Тези дати обаче не са добри, ако майката ги избере сама, защото товари детето си с трудности, които не са му заложени по съдба. Числата на кармично наказание са 16 и 29, но те налагат наказание заради факта, че Душата е била прекалено добронамерена и податлива на влияние и не е успяла да се изяви като личност и интелект, за да бъде постоянно в нечия полза. Роденият на тази дата човек трябва да е борбен и да се откаже от желанието си да живее постоянно в нечие подчинение.

Датата на най-тежко кармично наказание е 18. На нея се раждат хората, които заради своя материализъм или егоизъм са убивали, за да притежават това, което не им се полага. За да се каже дали родените на 18-о число носят такива характеристики, е необходим кармичен хороскоп, защото има случаи, в които датата им е наложена поради стечение на обстоятелствата и тогава те са просто егоисти по отношение на чувствата си.

Какво се случва, ако една бъдеща майка избере дата за секцио, защото просто й харесва дадена дата? Съдбата на детето би трябвало да се променя според хороскопа в момента на раждането.

Това се случва често, въпреки че в последните години родители поумняха и си поръчват хороскоп както за подходяща дата за раждане със секцио, така и за подходящо име за очакваното дете. Ясно е, че ако изберат дата за раждане със секцио, която им е харесала на тях, но е дата на кармична разплата, която не е заложена на бъдещия човек, те не само променят Съдбата му, а и товарят кармата му. Винаги съм отричала секциото, ако животът на майката или на бебето не е застрашен.

На детето, родено със секцио, когато навърши 6 месеца, трябва да се изготви астрологично кармичен хороскоп, за да се съчетаят наложената му звездна Съдба и кармичните му задължения. Тези деца също имат своята карма и трябва да изпълнят кармичните си задачи. А кармата не е обвързана с астрологичните заложби. Затова има хора, които при направата на астрологичен хороскоп невинаги намират себе си, ако я няма кармичната част, която да им даде яснота откъде идват проблемите им. Раждането на дете не е просто желание на двамата родители, а е част от безкрайния вселенски кръговрат на живота.