Тя е дар, изцеление, смирение, разбиране, приемане и най-висш израз на любовта. Прошката не зависи от това дали другия ще ни я поиска, не зависи от неговото поведение и личност, а е наш личен избор и никога не можем да я дадем насила.
Актът на прошка е двустранен – освобождаваме другия, но освобождаваме и себе си – от болката и обидите, които носим и ни пречат да живеем пълноценно. Не бива обаче да очакваме, че хората, които ние сме наранили по някакъв начин, ще ни простят, защото това е техен избор и решение.
Можем ли сами на себе си да простим
за това, че понякога обиждаме, лъжем, манипулираме, завиждаме, т.е , че сме несъвършени?
Само човек, който осъзнае своите лични дълбоки причини за подобно поведение, може искрено и с обич да си прости. Няма човек, който да не заслужава прошка, каквото и да е казал или извършил, защото лоши хора няма, има такива, които носят малки, големи или огромни рани в душите си.
Именно способността ни да прощаваме и да заобичаме несъвършенството у другите и себе си ни прави Човеци и ни дава свобода.
Още статии от авторката – в личния й блог
0 Коментара