Има ли нашествие от миризливки и на какво се дължи то?
На този въпрос отговаря ентомологът от Националния природонаучен музей доц. д-р Николай Симов.
Впечатлението на хората за нашествие от насекомите „миризливки“ се дължи на застудяването на времето – период, в който те търсят убежище за зимуване и влизат в домовете, обяснява пред БТА доц. Симов. Една от причината за активността на миризливките през есента се дължи и на климатичните промени, водещи до по-топло време.
Със сигурност има нашествие, но от гледна точка на това, че тези насекоми завладяват нови територии, казва Симов. Миризливките са инвазивен вид, привнесен от чужбина. Те се разпространяват заради движението на хора и стоки, като за кафявата миризливка се знае, че е от Югоизточна Азия.
Макар че ги срещаме често в дома си, миризливките не са опасни. „Това са насекоми, които дори не се опитват да търсят контакт с човека“, казва ентомологът.
По думите му неведнъж хора са носели в музея буболечки със запитване какви са. Симов си спомня и случай, при който от Националната служба за охрана са занесли в музея насекомо от една от официалните резиденции с настояване да се установи какъв вид е.
Що за същества са миризливките?
Миризливките, наричани по-рядко вонещици, спадат към разред полутвърдокрили насекоми, каквито са божикравичките и дървениците. Половината на крилото им е с по-кожеста твърда структура, а другата – ципеста.
„Групата е много интересна, разнообразна по отношение на местообитание“, коментира експертът.
Миризливките живеят по растенията и дърветата, хранят се със сока на плодовете, затова, по думите на Симов, могат да са проблем за зеленчуковите и овощни култури.
Ентомологът говори за най-често срещаните два вида миризливки у нас – зелена или кафява (мраморна). Зелената все повече се появява в домовете на хората. Присъствието на кафявата миризливка в България е установено от 2016 г.
В София тя става изключително масова, после във всички други градове, коментира Симов. Фактът, че тя може да лети, спомага за нейното разпространение.
Един път пренесена от човека и попаднала в подходяща климатична зона с достатъчно храна, миризливката спокойно се разпространява и сама.
Миризливките също имат хобот, но не са кръвосмучещи като креватната дървеница, отбеляза Симов. Единственото неприятно е миризмата, която отделят, ако бъдат смачкани или хванати с ръце. Оставят и лека жълта пигментация.
Миризливките са активни през топлите месеци. Зимуват възрастните представители на този вид насекомо. Излизат през пролетта, живеят, снасят яйца, след което, през май-юни умират и се появяват новите ларви. До есента тези млади миризливки са станали възрастни и те са второто поколение, което от края на лятото – началото на есента тръгват да си търсят място за зимуване, разказа ентомологът. По думите му именно миризливките от второто поколение са активни и виждаме в ежедневието си и именно на тях се дължи нашествието в последните седмици. Обикновено миризливките зимуват в кората на дърветата, крият се по дограмата. Понякога и някое растение в дома може да бъде техен гостоприемник.
Когато попаднат в стая, която е добре затоплена, докато навън е студено, те се активизират и започват да летят. Ако летят твърде дълго и изтощят хранителните си запаси, но не успеят да излязат навън, миризливките умират.
С какво са интересни насекомите?
В Националния природонаучен музей – БАН обсъждат обновяване на експозицията с насекоми, каза доц. Николай Симов.
Имаме една част, която направихме специално за деца, с интересни, екзотични видео, посочи той. Ентомологът съветва хората да отделят повече време, за да разгледат екземплярите, защото светът на насекомите, по думите му, е необятен.
Симов коментира, че целта на музея е да предаде по-достъпно познанието за насекомите, за да може тези животинки да не бъдат свързвани с общото възприятие за нещо, което е неприятно и трябва да бъде смачкано или убито. „Защото изчезнат ли насекомите, човечеството не би оцеляло повече от три до пет години максимум“, категоричен е той.
0 Коментара