Развитието на акушерската помощ датира от зараждането на цивилизацията. Опити за обучение на акушерки е имало още по времето на Хипократ, но впоследствие тази идея е била забравена и е възстановена едва през 17 век, когато в Амстердам се организират първите акушерски курсове. Първоначално се е считало, че тази професия е само за жени.
Едва в края на 18 век акушерството става част от сериозната медицина и с него започват да се занимават дипломирани лекари. Корените на родното акушерство трябва да се търсят преди повече от 1300 години. Ролята на акушерката е била поемана от най-възрастната жена в семейството, с най-голям опит. Натрупаният опит се е предавал от поколение на поколение и се е обогатявал с познания, което постепенно е довело до създаване на отделна професия – акушерство. Жените, които са я практикували са били наричани баби, а самото извършване на раждането ”бабуване”. Уважението към „бабите” прераства в създаването на празника ”Бабинден”.
Малко теория
Раждането е естественият завършек на една бременност, продължаваща нормално 40 седмици, или 280 дни. Родилният процес се дели на 2 части – латентна и активна фаза. Латентната фаза може да продължи от няколко часа до няколко дни и се характеризира с появата на контракции – слаби, нерегулярни , неболезнени, засилено влагалищно течение, общ дискомфорт и разширение на маточната шийка до 2-3 см. Активната фаза на раждането обхваща 3 периода: период на разширение на маточната шийка от 3-4 см до 10 см, период на „изгонване” на плода и плацентарен период. За нормално раждане говорим тогава, когато родилният процес е започнал спотанно (плодът е в главично предлежание) и самото раждане е протекло без външно вмешателство. Начинът на раждане се определя към края на бременността на всяка пациентка. Нормалното раждане е невъзможно когато има: предлежаща плацента, тесен таз, неправилни предлежания на плода, много едър плод, прееклампсия, сърдечни заболявания и други тежки екстрагенитални заболявания.
Малко разсъждения
В последните години все по модерно става да се живее „близо до природата”. Когато това включва здравословен начин на живот – правилно хранене, спорт, без тютюнопушенето и алкохол, тогава го адмирирам. Но когато избираме начина на раждане и този начин е да се роди вкъщи, тогава трябва да се замислим. Всяка бъдеща майка има право сама да реши къде и как да роди детето си. За да стигне до най-доброто решение, навреме трябва да се обсъдят всички варианти, както с бащата на детето така и с лекаря. Предполагам, че причините за раждането у дома са: желанието на съвременната жена да докаже, че сама може да се справи с
това предизвикателство, че е силна и самостоятелна; недоверието в лекарския екип; страхът от обидно отношение към нея и срамът от това „чужди хора” да се набъркват в „женската телесна неприкосновеност”.
Домашното раждане става популярно в западните общества в края на 80-те и началото на 90- години. Това е свързано с повишаване квалификацията и правомощията на акушерките там. В Англия и Холандия нормалната бременност и раждане се обслужват главно от акушерка, а лекар се намесва тогава, когато има усложнения. У нас раждането вкъщи е с неуточнен статут и крие доста рискове. На първо място акушерките ни не са обучени сами да водят раждане в домашна обстановка. Бърза помощ няма готовност в рамките на 8 минути да обслужи раждащата жена. Понякога разстоянието от дома на родилката до родилния дом е доста голямо и при усложнена акушерска ситуация е невъзможно да бъде оказана адекватна помощ. Нашите баби не напразно са казвали , че ”всяка родилка е с единия крак в гроба” – ужасна, но вярна сентенция. Всяко раждане е динамичен процес с непредвидим край. Затова адмирирам, скъпи бъдещи майки, раждайте в специализирани клиники, под грижите на специалисти.
0 Коментара