С децата съм на къмпинг на морето. Около нас в гората – множество палатки, семейства, всяко със своите преживявания. Наблюдавам фамилия в близост до нас, в която бушува конфликт. Жената е гневна на съпруга, че не помага достатъчно в грижите за детето, мъжът се чувства неуважен и понася мълчаливо обвиненията няколко дни, след което на свой ред избухва.
Ситуацията ескалира и ми напомня за моята собствена преди 5-6 години. Виждам себе си – изтощена жена на ръба на нервна криза, с две малки деца, която сипе обвинения към партньора си, че не помага достатъчно в домакинството. Неговият защитен механизъм е да се затвори емоционално, което допълнително ме фрустрира и започвам да оказвам още натиск върху него –
насилие, прикриващо безсилие.
В крайна сметка избирам да си тръгна от тези отношения, но децата продължават да изразяват неразрешените ни емоции. В един момент, когато ми е много трудно заради болката на дъщеря ми от раздялата, откривам метода „семейни констелации“ и животът ми полека започва да се променя. Постепенно пристигам на място в себе си, в което мога вътрешно да почета бившия си партньор, да приема своята част от отговорността за това, което не е протекло добре в отношенията ни, и да му благодаря за децата ни.
Те видимо се успокояват.
Методът „семейни констелации“ дава по-дълбоко разбиране за отношенията ни, поглед към това, което е под повърхността. Когато наблюдаваме скритите динамики в едни отношения, можем да видим, че само любов не е достатъчна и има и други “невидими” сили, които ги движат – обвързаностите към моделите от нашата рождена система. Иначе вероятно нямаше да се стигне до момента, в който двама души, които изпитват силно привличане, страст и любов в началото на връзката си, в един момент се оказват в два враждуващи лагера и тази враждебност има широк спектър от проявления – от тиха токсичност, през емоционално отдръпване до отявлена агресия.
Трудностите в отношенията между мъжете и жените имат корени както в непреработената емоционална болка от детството, така и в лоялността, които носим към нашите родители и прародители, а също и в колективната травма.
Под лоялност разбирам силата, която ни “програмира” да действаме по начин, съответстващ на ценностите в рождената ни система. Например, ако жените в рода преди мен са имали нещастни отношения със своите мъже, на нивото на душата ще чувствам вина, ако си позволя да имам по-хармонична връзка от тях. Така, носейки гнева, негодуванието, неудовлетворението на тези преди нас, изразени или не, несъзнателно саботираме възможността си да бъдем щастливи в любовта.
Да кажем “да” на партньора си
Когато се съберем с партньор, това е среща между две ценностни системи – и понякога тя може да бъде много разрушителна, защото обичайно единият ще оказва натиск, търсейки да наложи своите ценности. Връзката се превръща в борба за надмощие и обикновено това се вижда по отношение на децата. Много връзки приключват на този етап. Но кризата е и възможност за израстване. Ако успеем да приемем партньора си безусловно, без осъждане, без желание да го спасим или поправим, това е вид израстване – поотделно за всеки от нас и заедно в двойката. Израстването в любовта е свързано с това да се отворим да чувстваме известна вина, разграничавайки се от ценностите, които ни обвързват с рожденото ни семейство. Тази вина всъщност е сила за промяна, която ни води към разширение, към това да създадем пространство за ценностите на партньора си, да го приемем като равен и различен.
Да бъдеш различен, да си позволиш да действаш по нов начин е неизбежно свързано с
поемането на отговорност за изборите,
които правим. Да застанем като пълноценен партньор изисква да се разграничим здравословно от жените/мъжете преди нас. Което означава да почетем техния модел и да помолим за благословия да се отделим, да изберем нещо различно в своя живот. Понякога това е и смелостта да си тръгнем от неудовлетворяващи отношения.
Друга предпоставка за щастието в една връзка е добрият обмен – балансът между даване и получаване. Колкото повече инвестираме в едни отношения, толкова по-обвързващо действа това и толкова по-обогатяващо е и за двамата партньори. Капацитетът ни за даване и получаване в една връзка е пряко свързан с баланса между даване и получаване в рожденото ни семейство. В зрелите си отношения обичайно пресъздаваме един модел, защото имаме незавършено отношение с единия или двамата ни родители. Така стигаме до
моделите от детството, които създават дисбаланс в отношенията ни
Когато между родителите има неразбирателство, често единият или двамата от тях търсят съюзник в лицето на детето, като например споделят с него за проблемите в отношенията с другия или настройват детето против него. Така детето е принудено да заеме позиция, която не съответства на възрастта и житейския му опит. То се оказва замесено в отношенията между родителите и обикновено заема страна. Ефектът от това въвличане е следният:
- Детето развива механизъм за справяне (от англ.ез. copying mechanism – стратегия, която човек развива в условията на травма или стрес, за да се справи с трудните емоции), грижейки се за емоционалното добруване на своя родител. Това е начинът то да получи одобрението на своя родител – адаптация, предназначена да ни осигури оцеляване в краткосрочен план, докато трае детството ни. Проблемът е, че продължаваме да действаме от това “специално” място и в зрелите си отношения (така се чувстваме важни, полезни, нужни), но това вече не ни служи добре именно защото омаловажава нашия партньор и отнема от отговорностите му, поставяйки го в ролята на дете. Нещо повече, заемайки мястото на родител за своя родител, ние обръщаме посоката на любовта, чийто естествен поток е от родителя към детето. Така пренасяме обърнатото отношение от рожденото ни семейство в партньорството – енергийно заставаме като родител за партньора си, емоционално сме нуждаещо се дете, независимо дали признаваме тази нужда, или не, защото, когато поемем отговорността за щастието на своите родители, сме лишени от възможността да бъдем малки и да получаваме ресурс от тях. Не е по силите на едно дете да направи своите родители щастливи, нито да разреши техния конфликт.
- Друга често срещана динамика е детето да заема мястото на партньор за своя родител. Например, ако бащата отсъства, или майката е гневна на бащата, възможно е детето, независимо от пола си, да се окаже въвлечено в т.нар. емоционален инцест. Което означава, че в зрелия си живот този човек вероятно ще среща трудности да се отдаде в една връзка, възможно е да поддържа паралелни връзки, защото възпроизвежда модела на любовния триъгълник (майка-баща-дете) от рожденото си семейство. Често, ако има предишна значима връзка за някой от родителите, в която е останало нещо неразрешено, се поражда същата динамика – детето застава в конкуренция с другия родител, защото енергийно заема мястото на бившия партньор. За да застанем като равностоен партньор в едни отношения, е нужно да имаме добра връзка с родителя от същия пол. Ако например момичето остане в сферата на влияние на своя баща, впоследствие то ще търси в мъжете заместител на бащината фигура, но връзките ѝ ще бъдат разочароващи, защото нито един мъж няма да е в състояние да измести образа на бащата като прототип на идеалния мъж.
Важно е да отбележа, че тези динамики обикновено са несъзнавани и излизат наяве в сесия със семейни констелации. И в двата случая може да се наблюдава, че мястото на детето между двамата родители е много напрягащо за него. Облекчението настъпва, когато родителите се обърнат един срещу друг и поемат отговорност за изборите в своя живот.
Друг ключов аспект на едно взаимоотношение са
емоционалните нужди.
Когато погледнем към нашето детство, можем да видим, че освен желанието ни да спасим нашите родители, носим неудовлетворените нужди на детето, което сме били – от сигурност, внимание, подкрепа, приемане, безусловна любов. Независимо дали ги признаваме или не, тези нужди се активират в зрелите ни отношения и ние влизаме в едно партньорство с тайната надежда, че партньорът ни ще захрани тази част от нас, която чувства емоционална липса – нашето вътрешно дете. В действителност, в първите няколко месеца от връзката е възможно да преживеем това единение с партньора, което сме преживели с нашата майка в първите месеци от живота си, но след това малко по малко започваме да виждаме различията помежду ни и може да се окажем дълбоко фрустрирани, разбирайки, че човекът до нас не е майка ни. Защото нуждата от безусловна любов е детска нужда. Зрялата връзка е условна. Това означава, че любовта е избор, във всеки един момент. И тук е важно да можем да разграничим партньора от своя родител. Да не очакваме да отгатва нуждите ни. Както и да се грижи за емоционалното ни добруване, да ни утешава, да се поправи, за да може да се чувстваме удовлетворени. Колкото повече работим със собствената си неизлекувана болка и
даваме на себе си внимание, любов и грижа,
толкова по-лесно ще ни бъде да видим човека до нас без проекции и очаквания, да се свържем автентично с него, от място на изобилие и приемане, а не на липса или страх от самота.
Както казва американският психотерапевт Ървин Ялом: “Зрялата любов произтича от собственото богатство, а не от бедността – от растежа, а не от нуждата. Човек не обича, защото има нужда другият да съществува, да е цял, да избяга от смазващата самота. Човек, който обича зряло, е задоволил тези потребности в други моменти, по други начини, от които не на последно място е била майчината любов, текла към него в ранните етапи от живота му. Миналото обичане следователно е източникът на сила; днешното обичане е резултат от тази сила.”
Ако имате тема, която желаете да изследвате чрез метода семейни констелации: https://soulmovements.bg/
0 Коментара