Интимно единение

Дейвид Дейда, световноизвестен с работата си в областта на личностното израстване и интимните взаимоотношения, споделя в книгата „Интимно единение“ (изд.„AMG Publishing“, преводач: Бистра Георгиева) своите разбирания и ефективните техники, които е усъвършенствал в продължение на 20 години консултации, изследвания и духовна практика.

Какво е интимно единение?

Какво е сексуална полярност?

Каква е всъщност любовта?

Ако искате да разберете отговорите на тези въпроси и да опознаете в дълбочина вашите интимни отношения, тази книга е за вас. Научете как да поддържате взаимоотношенията си живи – отвъд сексуално неутралните роли, толкова типични за днес – и създайте връзка, която е духовно еротична, сексуално дълбока и страстно отдадена на любовта.

Прочетете откъс от книгата.

Разплитане на любовта

Трите пътя на „любовта“

„Обичам те, сине.“

„Виж тази млада двойка. Толкова са влюбени!“

„Боже мой, колко много искам да правя любов с теб!“

В нашата култура използваме думата „любов“[1] за три много различни чувства. Можем да започнем да разбираме някои от сложните аспекти на интимния си живот, когато разплетем тези три различни нишки на любовта. Практиката на Интимното единение зависи от ясното разбиране на тези три отделни елемента в интимните взаимоотношения: любов/обич, влюбване и полярност.

Любов/обич

От трите – обичта, влюбването и полярността, обичта е най-лесна за разбиране и най-трудна за практикуване. Обичта просто е онова, което е, когато сърцето е отворено.

Можете да обичате съпруга си, кучето си, майка си, колата си, детето си, книга, рисунка, морски бряг или всичкитях едновременно. Любов e, когато просто отваряте сърцето си. Когато сърцето ви е отворено, обичате всичко и всички, които са в живота ви. Любовта е съюзът между вас и онези, с които сте.

Любовта е онова, което е, когато сърцето е отворено. Да обичате, означава да отворите сърцето си. Ако искате да изпитате любов, която сякаш идва при вас, може да чакате много дълго. Любовта е онова, което се случва, когато сърцето ви е отворено, независимо дали след десет години от сегашния момент или точно сега.

Любовта не е задължително свързана със секс. Можете да обичате и да не изпитвате сексуално желание към обекта на обичта. Може да искате да правите секс с някого, без дори да го познавате, или с някого, когото не обичате. Вие съществувате като любов, когато сърцето е отворено и незащитено, и се затваряте за любовта, когато защитавате сърцето си.

В действителност можете да се научите да обичате. Можете да се научите как да отваряте сърцето си дори когато обстоятелствата са трудни. Дори когато взаимоотношенията са болезнени, дори когато се чувствате наранени, можете да отваряте сърцето си. Можете да обичате. Това е основата на Интимното единение: да отваряте сърцето си във всеки момент, дори когато изпитвате болка. Вместо просто да се оттеглите или да се затворите, можете да обичате. Практикуването на тази любов се простира далеч отвъд конвенционалната терапия.

Има много добри книги за това как интимните ни взаимоотношения често повтарят отношенията ни с родителите. Има много добри терапевти, които знаят как да работят с проблеми от детството, които се проявяват в интимността. А когато работим с терапевт, ние често започваме да изследваме миналото си, родителите си и детството си.

Проблемите от детството изглеждат безкрайни, щом започнем да ровим в тях. Малко ровене е добре, за да разберем корените на личното си търсене на любов и фрустрацията, до която води. Но след малко ровене е време да освободим миналото и да практикуваме интимност точно сега, в настоящето. Вместо да се занимаваме с минали причини за сегашното ни нещастие, можем да отворим сърцата си точно сега. И чрез тази последователна практика на интимност с отворено сърце, тази практика да бъдем любов, силата на миналото отслабва.

Когато паднете и си нараните коляното, боли. Добре е да си дадете няколко минути, за да разгледате раната, да я почистите и да ѝ сложите лепенка. Тя ще зарасне, без да правите нищо особено. Освен ако, разбира се, не продължавате да падате и да си удряте същото коляно.

По същия начин раните от детството ви ще се излекуват от само себе си, стига да не повтаряте старите модели на самонараняване отново и отново. Много по-добре е да практикувате истинска интимност сега, отколкото да продължавате да се фокусирате върху миналото, така както е по-добре да се научите да ходите, без да падате, отколкото да се фокусирате върху удареното си коляно.

В крайна сметка чрез практиката на обичането детските ни модели на отдръпване или затваряне в себе си, когато се почувстваме наранени, или наказването на партньора за това, че ни е наранил, изчезват. Може все още да ни боли, когато партньорът се държи нелюбящо, но болката не слага край на връзката. Болката не създава дистанция във взаимоотношенията. По същия начин, когато ние се държим нелюбящо с партньора си, той или тя може да практикува обичане, вместо да отвръща, да се затваря или да се дистанцира.

Влюбване

Представете си, че сте на купон и се запознавате с човек от противоположния пол. Започвате разговор и хармонията се проявява мигновено. Разговорът върви с лекота. Наистина ви е приятно с този човек и се чувствате комфортно. Всъщност, близостта е изумителна. Гледате човека и казвате: „Не е за вярване, че се запознахме преди малко. Имам чувството, че се познаваме отдавна. Може би сме се познавали в предишен живот, нещо такова!“.

Дали най-накрая не сте срещнали „избрания“, половинката, която винаги сте се надявали да намерите? Тръгвате си от купона, мислейки за този човек. Изпитвате щастие, може би дори замаяност. Започвате да се срещате, да прекарвате все повече и повече време заедно. Усещате колко е специална връзката. Изпитвате чувство за уникалност и съдбовност, че така е било писано.

Това е романтичното привличане, увлечението, „влюбването“.

Романтичното привличане започва със силно чувство за единство и свързаност, чувството, че „винаги сте се познавали“. Вероятно сте изпитвали нещо подобно към някого в някакъв етап от живота си. Ако вече ви се е случвало, сигурно знаете, че това чувство не продължава дълго. След няколко месеца или ако имате повече късмет – след няколко години, чувството за романтично привличане изчезва.

А когато това се случи, изглежда, че винаги се превръща в нещо много специфично. Този човек, който е бил толкова вълшебен за вас, който ви е изглеждал като човека, който ще ви даде всичко, което някога сте искали, който ще внесе в живота ви безкрайна любов веднъж и завинаги, сякаш се превръща в човек, който няма да ви даде това, което искате.

В крайна сметка взаимоотношенията, които започват с романтично привличане, винаги стигат дотам да не получавате любовта, която искате. Защо? Защото романтичнто привличане се основава на един шаблон в нашата психика, който се формира още в детството. Както мнозина от нас са открили чрез терапия или саморефлексия, хората, от които се чувстваме романтично привлечени, са точно хората, които въплъщават качествата, добри или не, на нашите родители. Каквото и да не са ни давали нашите родители в достатъчни количества (любов, внимание, признание, свобода и т.н.), е точно онова нещо, което няма да получим от романтичния си избраник.

Изглежда сякаш „винаги сме се познавали“ с романтичния партньор, защото го/я познаваме: от шаблона на нашите родители, който се е запечатал в детската ни психика! Новият ни партньор ни се струва толкова специален, защото несъзнателно се надяваме да продължим взаимоотношенията, които сме имали с родителите си, и най-накрая да получим любовта, която винаги сме искали, приемането, за което винаги сме копнели, изпълването на сърцето, което винаги сме жадували. И тъй като несъзнателно избираме родителите в партньора си, ние избираме някого, който няма да ни даде това, от което винаги сме имали нужда, по същия начин, по който нашите родители не са ни го давали. (Дори романтичният партньор да ни дава това, което искаме, ние често не можем да го приемем, защото шаблонът от детството ни не вярва, че е истинско.)

Когато тръпката от влюбването започне да се изхабява, романтичният партньор става съвършено подходящ да ни причинява болка. Струва ни се, че той или тя притежава невероятната способност да ни удря по слабите места и да ни наранява, макар и невинаги умишлено. Започва да ни се струва, че човекът, който е вадил най-доброто от нас, сега вече вади най-лошото, просто като е себе си. И ние правим същото за партньора. И тъй като романтичното привличане се основава на качества в партньора, които ние несъзнателно познаваме от преживяванията си в детството, любовта му ще ни изпълва или пък няма да го прави, точно както е било с любовта на родителите ни.

Сексуална полярност

Силата на сексуалната полярност прониква в целия ни живот. Тя ни притегля към любовниците ни. Тя ни кара да се чувстваме неловко в присъствието на най-добрите приятели на половинките ни. Изпълва брака с живот, а когато си отиде – взема със себе си и живота от него. Какво е сексуалната полярност?

Стоите в супермаркета и избирате домати. Поглеждате нагоре и се натъквате на погледа на непознат от другия пол. През вас преминава токов удар. Задържате погледа си малко по-дълго, а после отново свеждате очи към доматите. Тялото ви е изпълнено с енергия и живот.

Сексуалната полярност – магнетичното привличане или отблъскване между мъжествеността и женствеността – влияе на целия ни живот. Няколко мига сексуална полярност могат да накарат спомена за посещението в супермаркета да се върти в ума ви в продължение на часове и дори на дни. Напълно непознати могат да повишат телесната ви температура, да ви накарат да се изчервите и сърцето ви да препуска. От друга страна, когато във връзката сексуалната полярност е слаба, започваме да усещаме, че нещо ни липсва и често обвиняваме за това партньора си или себе си.

Сексуалната полярност или я има, или я няма – или поне така изглежда на пръв поглед. Преди да разберем, че сексуалната полярност може съзнателно да се „включва“ и „изключва“, я наричахме „химия“. Изглежда, че или я има, или я няма в интимните ни взаимоотношения. В днешния съвременен модел на отношения, които се основават на приятелство, понякога се държим така, сякаш сексуалната полярност не е толкова важна, колкото, да кажем, добрата комуникация. Затова с времето нашите взаимоотношения се превръщат повече в разговори и по-малко в действия.

Обаче, независимо дали искаме да го признаем или не, разговорите не са достатъчни за много от нас. Искаме да споделяме и енергийните сокове на сексуалната полярност с интимния си партньор.

Затова в практиката на Интимното единение съзнателно се учим на изкуството да култивираме и споделяме сексуална полярност. Изправяме се срещу факта, че за мнозина силата на полярността е ядрото на сексуалното привличане в интимността. Тази мистериозна сила влияе на целия ни живот и все пак си остава почти несъзнавана.

Овладяваме сексуалната полярност, като ставаме чувствителни за потока ѝ в ежедневния ни живот. Представете си, че сте в една стая с добри приятели от вашия пол и разговаряте. Разговорът тече с лекота. Смеете се заедно и слушате заедно. Настроението е свободно и леко.

Изведнъж влиза изключително привлекателен представител на другия пол. Енергията се променя. За момент разговорът замира, после отново започва, малко накъсан, малко насила. Чувствате се леко смутени. Забелязвате го, него или нея, човекът, чието присъствие в стаята е променило енергията. Това е силата на сексуалната полярност.

Ние сме повлияни от сексуалната полярност от главата до петите. Умовете ни се изпразват насред любяща прегръдка и мислите ни започват да препускат под приканващия поглед на непознат. Ритъмът на сърцето ни, температурата на кожата и позата ни са подвластни на сексуалната полярност. Забележете промените в тялото си следващия път, когато се изправите лице в лице с много интересен човек от другия пол. Дори само представата за очите му, които се плъзгат по тялото ви, променят кръвното налягане, дишането и мускулния ви тонус.

[1] И в трите изречения на английски е използвана думата „love“– любов, обич. Тя е на място и в трите случая на английски език. – Бел. ред.