Защо глюкозата е толкова важна

Когато мислим за здравето си, понякога се чувстваме така, сякаш сме в самолет и докато летим, поглеждаме към пилотската кабина. Навсякъде виждаме сложни неща: екрани, циферблати, мигащи светлини, копчета, превключватели, лостове… бутони вляво, бутони вдясно, бутони на тавана (не, но наистина, защо има бутони на тавана?). Отвръщаме поглед и се чувстваме благодарни, че пилотите знаят какво правят. Като пътници единственото, което ни интересува, е дали самолетът ще се задържи във въздуха.

Когато става въпрос за телата ни, ние сме невежи пътници, но – обрат в сюжета – ние сме и пилоти. И ако не знаем как работят телата ни, все едно летим на сляпо.

Ние знаем как искаме да се чувстваме. Искаме да се събуждаме с усмивка, да се чувстваме енергични и ентусиазирани за предстоящия ден. Искаме да вървим с бодра крачка, нищо да не ни боли. Искаме да прекарваме качествено време с любимите си хора, да сме положително настроени и благодарни. Но може да се окаже трудно да разберем как да го постигнем. Претоварени сме от количеството бутони.

Какво да правя? Откъде да започна?

Би трябвало да започнем с глюкозата. Защо? Защото това е лостът в пилотската кабина с най-голяма ефективност. За нея е най-лесно да получим информация (благодарение на сензорите за продължително изследване на глюкозата), тя влияе мигновено на начина, по който се чувстваме (защото се отразява на глада и настроението ни), и много неща си идват на мястото, след като узнаем как да я контролираме. Ако нивата на глюкозата не са в равновесие, циферблатите започват да мигат, а алармите да пищят. Напълняваме, хормоните ни излизат от строя, чувстваме се уморени, изпитваме глад за захар, кожата ни се напуква, сърцето ни страда. Все повече се приближаваме към диабет тип 2.

Ако тялото ни е самолет, симптомите са височината, наклонът и отклонението на машината, която е излязла извън контрол. А те категорично показват, че трябва да поправим нещо, за да избегнем катастрофата. За да се върнем към идеалния режим на летене, трябва да изравним глюкозните си криви. Как да преместим този лост?

Много лесно – с това, което е в чинията ни.

Да, тази книга е за вас.

Скорошно проучване показа, че само 12% от американците са метаболитно здрави, което означава, че само 12% имат перфектно функциониращ организъм – включително здравословни нива на кръвната захар. Има вероятност вие, както и девет от десетте най-близки до вас хора да сте се качили на глюкозното влакче на ужасите, без да го съзнавате.

Ето няколко въпроса, които да си зададете, за да разберете дали нивата на глюкозата ви са дисрегулирани.

Казвал ли ви е лекар, че трябва да отслабнете?
Опитвате ли се да отслабнете, но ви е трудно?
Размерът на талията ви (или на панталоните) надхвърля ли 101 см, ако сте мъж, или 89 см, ако сте жена? (Размерът на талията е по-добър за прогнозиране на основното заболяване, отколкото индексът на телесната маса.)
Имате ли силни пристъпи на глад през деня?
Чувствате ли се раздразнени или ядосани, когато сте гладни
Изпитвате ли нужда да ядете на всеки няколко часа?
Чувствате ли се разтреперани, премалели или замаяни, ако храненето се забави?
Ядат ли ви се сладки неща?
Чувствате ли се сънливи в средата на предобеда или в средата на следобеда или уморени през цялото време?
Нуждаете ли се от кофеин, за да се чувствате добре през деня
Имате ли проблеми със съня, събуждате ли се с учестено сърцебиене?
Имате ли енергийни сривове, при които се изпотявате или ви се гади?
Страдате ли от акне, възпаления или други кожни заболявания
Изпитвате ли тревожност, потиснатост, често ли изпадате в лошо настроение?
Изпадате ли в състоянието „мозъчна мъгла“?
Променливо ли е настроението ви?
Често ли се простудявате?
Имате ли киселинен рефлукс или гастрит?
Имате ли хормонален дисбаланс, пропуснати менструации, ПМС, безплодие или синдром на поликистозните яйчници?
Казвали ли са ви някога, че нивото на кръвната ви захар е повишено?
Имате ли инсулинова резистентност?
Имате ли преддиабет или диабет тип 2?
Имате ли неалкохолна мастна чернодробна болест?
Имате ли сърдечно заболяване?
Имате ли затруднения с овладяването на гестационния диабет
Имате ли затруднения с овладяването на диабет тип 1?

И най-важното: смятате ли, че можете да се чувствате по-добре от начина, по който се чувствате в момента? Ако отговорът е „да“, продължете да четете нататък.

Какво ви казва и какво не тази книга

Преди да се потопим в четене, е важно да знаем какви изводи да не правим от тази книга. Нека обясня. Като тийнейджър минах на веганска диета. Това беше лоша веганска диета – вместо да си приготвям богати на хранителни вещества яхнии от нахут и да се зареждам с хрупкаво печено тофу и задушен боб едамаме, аз избирах веган „Орео“ и веган паста. Всичко, което ядях, беше некачествена храна, която повишаваше кръвната ми захар. Кожата ми се изпъстри с пъпки, а аз бях постоянно уморена.

Като млада минах на кето диета. Това беше лоша кето диета. Надявах се да отслабна, но вместо това качих килограми, защото в процеса на премахване на всички въглехидрати от диетата ми ядях само сирене. Натоварих хормоналната си система толкова много, че менструацията ми спря.

Колкото повече научавах, толкова повече осъзнавах, че

от екстремните диети няма никаква полза –

главно защото с догмите лесно може да се злоупотребява (съществува много нездравословна веганска храна и много нездравословна кето храна). Диетите, които работят, са тези, които изравняват кривите на глюкозата, фруктозата и инсулина. Когато веганската и кето диетата са изготвени добре, те правят точно това. А когато някоя диета е изготвена добре – което означава, че ви помага да се преборите с болестта или да свалите излишните килограми, – то е по същата причина. Истината е, че трябва да водим устойчив начин на живот, а не да прибягваме до диети, и в чиниите на всички ни има място за по малко от всичко – включително и за захар. Знанието за това как действа глюкозата, ми помогна да осъзная този факт. По темата за умереното хранене искам да отбележа три важни неща, които да имате предвид, докато четете тази книга.

Първо, глюкозата не е всичко.

Някои храни поддържат нивата на глюкозата ви напълно стабилни, но не са полезни за здравето ви. Например индустриално преработените масла и трансмазнините състаряват, възпаляват и увреждат органите ни, но не предизвикват скокове на глюкозата. Алкохолът е друг пример – той не повишава нивата на глюкозата, но това не означава, че е полезен.

Глюкозата не е всичко. Има и други определящи за здравето ни фактори: сън, стрес, физически упражнения, емоционална връзка, медицински грижи и др. Освен на глюкозата

трябва да обърнем внимание и на мазнините,

на фруктозата и на инсулина. На тях ще се спра по-късно в тази книга. Но както нивата на фруктозата, така и тези на инсулина е трудно да се следят непрекъснато. Нивата на глюкозата са единственият показател, който можем да следим удобно седнали на дивана, а добрата новина е, че когато изравним глюкозните си криви, изравняваме и кривите на фруктозата и инсулина. Това е така, защото в храните фруктозата съществува само заедно с глюкозата и защото инсулинът се освобождава от панкреаса ни в отговор на глюкозата…