Патая е вероятно най-прочутият курорт на Тайланд и това се дължи не само на купонджийската атмосфера на курорта, но и на относителната му близост до Банкок. Крайбрежният град се намира на скромните 147 км. от тайландската столица и до него се стига по удобна магистрала.
Изумруденото око на Индийския океан намига с приятелски блясък от залива Жомтиен, където са разположени ризортите на големи хотелски вериги и утвърдени туроператори. Там може изобщо да не се отделяте от шезлонга си или да идете на плаж до някой коралов остров с лодка с прозрачно дъно, през което да наблюдавате приказния подводен свят.
На 25 км от Патая пък е прочутият Сатахип Бийч с почти призрачното си спокойствие. От 2017 г. на повечето тайландски плажове пушенето е забранено и това е добре да се знае от запалените пушачи.
Има обаче и една различна Патая – извън ширналите се бели плажове и кипящия нощен живот. Приключението започва още от центъра, където на хълм между двата градски плажа се издига 15-метровата статуя на Буда. Тя не е древна, построена е през 1977 г. със средства на местни бизнесмени, но мами поклонниците със своята внушителност и красота.
Друга местна религиозна забележителност е Планината на Златния Буда, която се намира на тридесетина минути с кола извън града. Отвесната скала, върху която с чисто злато е очертан образът на божеството, е висока 130 метра. Възвишението се охранява строго, защото драгоценният метал е на стойност над 3 млн. долара. На тайландците, разбира се, дори не би им хрумнало да си откършат парченце за спомен, но монументът е посещаван от хиляди туристи от цял свят.
В „задния двор“ на Златния Буда е имението Силвър Лейк – също част от различната Патая. Повечето европейци в началото се питат „Защо ми е това подобие на Тоскана насред Азия”. Но после любопитството надделява.
Имението дължи съществуването си на известна в миналото тайландска киноактриса. Тя се влюбила в лозята на Калифорния и решила да посади бели, розе и червени сортове грозде от Австралия на роден терен. Поканила австралийски майстор винар да се грижи за лозята и вината, а междувременно на територията на имението се появили холандски вятърни мелници, господарска къща от Италия, цветни градини тип „Версай”, древногръцки колони… Изобщо: европейска еклектика.
Електрически влакчета днес разхождат гостите из алеите, натежали от покой и аромати. При дегустацията на тукашното вино става ясно, че то е на съвсем прилично ниво, без да има претенцията за шедьовър.
Силвър Лейк е любимо място на азиатските туристи, защото в тази част на света гроздето е сред скъпите плодове (за разлика от екзотичната за нас папая, да речем). Пък и в момента в Азия е на мода да пиеш вино. И тъй като за повечето азиатци пътуването до далечна Европа е скъпо начинание, предприемчиви люде водят Европа в Азия.
За аквапарка Рамаяна се твърди, че е най-големият в Тайланд, трети по мащаб в Азия и 17-и в света. Той е едва на две години, но вече е придобил статута на една от най-важните атракции в Сиамския залив.
Водният тематичен парк е построен от канадска фирма – най-старата в света за подобни съоръжения, която държи правата за повечето пързалки и изкуствени вълни. Различното тук е традиционният за югоизточна Азия стил в дизайна и наличието на най-малко трима спасители на всеки обект, които бдят над предозиралите с адреналин.
Докато сме на водна вълна, няма как да отминем Океанариума Underwater World – царство на морските обитатели от Южните морета. Несвойствен гъдел предизвиква поканата още на входа да погалиш питон албинос, да вземеш живи морски звезди в ръцете си или да нахраниш водните костенурки с пилешки хапки. Последното става с едни дълги пръчки, че иначе могат да ти клъцнат някой пръст. В откритите басейни всеки може да гали безопасните животинки, стига да не ги вади от водата.
Т.нар. тунел на смъртта е фуния със стъклени стени, дълга 105 метра, и единственото смъртоносно в нея са преминаващите над главите на посетителите острозъби акули и скатове, оглеждащи всекиго като потенциална вечеря.
Светилището на истината край Патая е най-големият дървен храм в света, построен без нито един пирон. Храмът впечатлява с филигранните си резби и за мен е тайландска версия на прочутата катедрала на Гауди в Барселона. Също като Саграда Фамилия постройката е частна инвестиция, строежът й се точи с десетилетия (започнат е през 1981 г.) и още не е окончателно довършена. Планира се това да стане през 2050-а.
Бизнесменът Лек Вирияпант възнамерявал преди 40 г., когато тръгнал да строи зданието, в него да се помещават апартаменти за туристи. Междувременно будистки монаси го убедили да съгради нещо по-духовно, а пророчица му обещала дълголетие и душевен мир – с уговорката, че, докато върви строителството, собственикът ще е жив. И той създал дом за няколко азиатски религии като място за поклонение, магия и покой.
Въпреки пророчеството, човекът се споминал през 2000 г., а синът му не бърза с довършителните работи. Светилището на истината е разделено на четири зали – тайландска, индийска, китайска и камбоджанска. Четирите стихии огън, вода, земя и въздух са в основата на идеята за обителта, където всяка миниатюрна фигура е изпълнена с философски смисъл и послания.
За строежа е използвана най-скъпата дървесина – желязно и тиково дърво. Може би тук е мястото да спомена, че във всички храмове входът за местните е безплатен, което не важи за чуждестранните туристи.
Ако сте в Тайланд с децата си или просто обичате вълшебни приказки, не пропускайте спектакъла „Каан“. Модернистичният театър е построен само и единствено за тази постановка, която надхвърля въображението.
Сюжетът е простичък и натъкмен така, че да изпъкнат свръхсложните високотехнологични ефекти. Представлява нещо като тайландски Цирк дьо Солей, но освен летящите метални дракони, кръжащи над публиката, и изкусните акробати, на сцената излизат истински слонове.
Като стана дума за слонове, стигнахме до най-любимото ми място в Патая – зоопаркът Као Кеоу. 8000 относително свободни животни на 800 хектара девствена джунгла! Повечето са отделени от посетителите само с ров, пълен с вода. Единствено големите котки се радват на специално отношение зад решетки. В Зоологическата градина човек се чувства като герой от детска приказка – сприятелява се отблизо с обитателите и се зарежда с положителна енергия за месеци напред.
На входа си купувате торба с плодове и зарзават, качвате се на количка за голф и… внимавате досадните маймуни да не ви откраднат храната, обиците или мобилния.
Целувка с жираф, гушкане със слон, почесване на виетнамско прасе, снимка с надничащо в обектива фламинго, азиатски тапир, хималайска мечка, вписани в червената книга елени лира, кенгуру албинос – все отлично позиращи екземпляри.
Това е онази Патая, която рискувате да пропуснете, ако си останете само на плажа или по баровете.
0 Коментара