Дебнели са се дълго време. На нея Ванга й се е явила на сън, завела я при него и казала: „Това е твоят мъж”, а Селена се дърпала: „Приключих с мъжете.” Ванга добавила: „Той ще дойде на четвъртия ден оттук нататък.” Селена всячески се опитвала да избегне срещата, но Живин я намерил.
Той самият в това време бил професионален индолог и известен преводач, който упорствал да не прави от новооткритите си способности своя професия. Бил чел за Селена, изчислил кога е най-добре да отиде при нея и преодолявайки вражите вълни, които излъчвала, накрая я срещнал. Както Живин обяснява, усещането било като напасване на хиляди малки частички – получил се синхрон. Оттогава са заедно. Сигурни са, че се познават от минали животи. Иначе често говорят за едно и също на различни езици. „Но кармата ти невинаги предполага да се чувстваш охолно и доволно”, обяснява Селена.
Двамата работят в „Окултен център Селена”, приемат хора с проблеми и се опитват да им помагат чрез магия, ясновидство, телепатия, кармична диагностика, нумерология. Свикнали са често да се отнасят с тях като с побъркани или шарлатани. Това не ги безпокои. Но дори и най-големият скептик има за какво да се замисли, щом чуе разсъжденията им.
Това вашето дарба ли е?
Живин: Голяма тежест е.
Селена: Усещаш всичко, и най-малките вибрации дори.
Живин: Просто имаме по-различна чувствителност. Чувствителни сме към неща, които другите дори не забелязват, и понякога сме слабо чувствителни към нещата, които правят впечатление на другите. Затова обикновено на хора като нас в древността, че и досега се гледа като на безчувствени, несъстрадаващи и т. н.
Тази чувствителност придобита ли е?
Селена: Тя съществува във всеки човек. Но се случва някои да я откриват, а други – не. В живота нещата се случват.
Живин: Има два възможни погледа върху света. Единият е екстравертният, той е присъщ на западния човек. При него се стремиш да промениш света, за да ти е удобно. Другият възможен поглед към света е интровертният. Опитваш се да промениш себе си, за да стане светът по-добър. От самата нагласа на човека, от житейския му път зависи дали ще обърне очи навътре към себе си, или ще гледа по витрините за новия модел мобилни телефони. Когато погледнеш навътре към себе си, можеш да откриеш и телепатичните си способности, и ясновидските. Когато гледаш към витрините, тези способности не ти трябват, ти имаш джиесем. Един изследовател разказваше, че всеки член на някакво племе в Амазонка знае къде се намират всички други и какво правят в момента. Те нямат джиесем и развиват естествените си телепатични способности. Но цивилизацията се е развила по този начин, че стимулира изкуствените способности. И затова ние изглеждаме като странни птици в един човешки поток, където всеки може еднакво всичко, стига да обърне достатъчно внимание.
А защо да го прави? Вие не изглеждате по-щастливи от факта, че сте открили тези свои заложби.
Живин: Щастието е субективно състояние, то е поглед върху света. То не зависи от придобивки или от липси. Човек може да е щастлив и без нищо. Може да е нещастен и с всичко. Когато нещата се случват, те водят в някаква посока. Житейският път е като поток. Можеш да плуваш по течението или срещу течението. Разликата е в това, че във втория случай течението ще те понесе, след като си се уморил, и вече няма да можеш въобще да плуваш и ще се удавиш. Когато потокът е понесе, ти просто приемаш пътя си.
Къде отиде свободната воля?
Живин: Свободната воля е умението да плуваш. Хората, общо взето, осмислят живота си с богатства, къщи и коли. Но съществуват и онези в панелките. Те с всички сили драпат да станат богаташи с къщи и коли, но в крайна сметка се удавят в ракия и бетон.
Имат ли избор?
Селена: Винаги.
Живин: Панелът не е най-лошото, което може да се случи на човека. Лошото е да стои в панела и да иска друго.
Амбициите са вредни за нашето здраве?
Селена: Разбира се, това са привързаности.
Живин: Амбицията е висша форма на егоизъм.
Но нали човек плува сам?
Живин: Самотата е илюзорна. Всички плуваме заедно, носи ни една и съща вода и ако всички се движим в различни посоки, един ще ти бръкне в окото, друг ще те настъпи.
Селена: Колкото по-малко са желанията, толкова по-малко ще е болката.
Живин: Приемаш живота си такъв, какъвто е, и нещата ще започнат да се нареждат, да се случват.
Селена: Според предопределенията.
Вярвате ли в Бог?
Селена: Какво значи Бог? Обяснете ми го. Бог не е нещо, което може да се види и пипне. Бог е всичко. Аз, той, вие. Това е организирана субстанция от определени вибрации, която се самопоражда и поражда себеподобни. Според човешките разбирания обаче там, където има Бог, има религия. Там, където има религия, значи има разделение, несъгласие, война.
Живин: Разделението, което човек вижда в света, и неприемането на собствения му живот са причина за нещастията в света. Всичко, което човек търси в този живот, се намира вътре в него, но той го търси навън. Затова никога не го достига. Купува си един телефон, втори, трети и все не е доволен. Защото това е ерзац. Все едно да дадеш бонбон на детето, за да не бърка в контакта. По същия начин си купуваш телефон, за да не бръкнеш в себе си. Човек се ражда завършен с всички възможни потенции, с всички възможни екстри, но не ги използва.
Селена: И една от тези възможни екстри е ясновидството, биоенерголечението, магията.
Но магията е външно вмешателство.
Живин: Това е извратена представа, дошла от третокачествени холивудски продукции. Идеята за магията се строи върху християнския мироглед, присъщ на всеки от нас. Магията е нещо лошо, защото официалната религия не поощрява индивидуалното духовно развитие. А всъщност религията произтича от магията. Религията е серия от ритуали и символи.
Всеки, когато стане сутрин, си сглобява своя консенсуален свят. Пренарежда го в собствената си обективност: това е шкаф, това е мивка. Всяка сутрин ние си припомняме света, рестартираме се. Ние се явяваме носители на съзнание. Тейар дьо Шарден казва, че съзнанието по принцип съществува като нещо неорганизирано. Носителят на съзнанието е човекът. От друга страна, съществува точката Омега или Бог. Нашата работа е от хаоса да извлечем нишка и да я подадем по нагоре. За да сглобяваме всяка сутрин нашия свят, трябва да има двигател, който да работи. И този двигател е умът. Умът на стандартния човек е задръстен с предразсъдъци. И магията му помага. За съжаление голяма част от магията се упражнява от полуидиоти или от третокласни тетки, които са чували от баба си, че ако плюйнат зад рамо, ще се случи еди-какво си. Използват „сляпа магия”. Едната възможност за работа е, когато използваш магията опосредствано – опираш се на невидими, отвъдни сили, които да ти свършат работата. Има и една друга школа, много могъща напоследък, това е школата на прякото псивъздействие. Използваш телепатичните си способности или друга техника, за да внушиш някому нещо. Но светът е нещо твърде сложно, за да можеш да го преподредиш с простия си мозък. Единственото, което можеш да направиш, е, ако видиш място, в което можеш да внесеш хармония, да го направиш.
Как на практика го правите? Как внасяте хармония в едно семейство, в което има проблеми?
Селена: Чрез хармонизация на вътрешните нагласи към божествената същност. Ние сме посредници. Когато човекът има желание сам да поправи нещата и има такава възможност, с него се занимавам по-скоро аз. Преценявам какво желае той и какво според кармата му е подходящо за него.
Живин: Аз съм там, където се „щраква с пръсти”. Аз съм по-скоро по магията. Важното е да не избодем очи, докато изписваме вежди. Много хора искат да им се изпълни определено желание на всяка цена. Проблемът идва, когато трябва да платят цената. Тя не е пари, а живот. А той е преди всичко качество. Ако искате нещо, което не е за вас, ще ви отпъдя най-културно.
Как се различават шарлатаните от хората, които настина са развили способности и могат да помагат с тях?
Селена: По патологията. Чували сте за „единствената, най-добрата сред 40-те всемирни лечители” и прочее хора с титли, говорещи с Дева Мария или лично с Христос, нали?
Живин: Другата мощна вълна са тарикатите. Има ли хора в беда, винаги ще има и хора, които изкарват пари от бедата. Лошото е, че когато хората са в беда, инстинктивно се опират на по-състрадателния или мазния дори.
Има ли прераждане?
Селена: Естествено. Дотогава, докато не постигнем онова духовно съвършенство, наречено свръхразум.
Живин: Докато осъзнаем единството си с него.
От всичко, което казвате, оставам с впечатлението, че цялото натрупано познание е печал, а не радост.
Живин: Това е формула за страдащи интелектуалци.
Селена: Чрез страданието човекът стига до познанието.
Живин: Страданието е стимул. Това е тупване по гърба от съдбата. Можеш да го приемеш като насърчение и да направиш няколко крачки напред, а можеш да излееш злобата си – стандартната реакция. Много хора се раждат и умират като мухи – с цялото нужно им познание за света.
Какво е карма?
Живин: Кармата е предопределение – трябва да стигнете донякъде и има задължителни условия за маршрута ви. Вие сте си я изработили в предишните си съществувания. Когато се опиташ да промениш кармата, все едно се опитваш да промениш правилата на играта. Тя не може без правилата, ще спре да съществува. Дхармата е финото предопределение. Детайлите. Тя е това, към което е добре да се придържаме, в случай че се съмняваме в нивото си на осъзнатост.
Как може едно петгодишно дете, което умира от рак, да е заслужило това?
Живин: Това му е бил пътят.
Децата избират ли родителите си?
Селена: Много внимателно при това.
Щастието е…
Селена: Онова, което се случва в живота на човека благодарение на правилното му разбиране за него.
Живин: Субективно състояние, в което навлизаме по собствено желание. Това е нещо, което не може да се преследва пряко. То не се постига, а се случва. Щастието е съпровождащо обстоятелство. Много хора живеят без щастие, защото го преследват.
0 Коментара