„Изкуственият интелект е отражение на
нашата собствена интелигентност,
но също така ни предизвиква да разберем
по-добре какво ни прави истински човеци.“
Фей-Фей Ли
Попитах така известния напоследък „езиков модел“ чатбот (ChatGPT), наричан още „Интелект“, „Каква е разликата между изкуствения интелект и човешкия интелект“? Докато пиша въпроса си, усещам нуждата да имам име, с което да се обръщам към него. И тъй като не съм сигурна в пола му, който в днешно време минава през своята си “Р“еволюция, осъзнавам, че повечето местоимения –
като „ТО“, и „ТЕ“ – са вече заети. Спирам се на логичното Чат от неговото латинско Chat.
Чат беше доста бърз, за около 2 секунди ми даде един доста добре обоснован, издържан, логичен и смислен текст, акцентирайки върху 5 основни разлики, които предавам тук със съкращения:
| Изкуствен интелект /ИК/ | Човешки интелект /ЧИ/ |
| 1.ДЕФИНИЦИЯ – Способността на машина или компютърна програма да изпълнява задачи, които обикновено изискват човешки интелект. Това включва използването на алгоритми и компютърно програмиране за имитиране на човешки когнитивни способности като възприятие, разсъждение, учене, решаване на проблеми и вземане на решения.
|
ЧИ – вродената когнитивна способност, притежавана от хората, която им позволява да разбират, учат, разсъждават и се адаптират към нови ситуации. Той обхваща широк спектър от умствени способности, включително възприятие, памет, език, креативност, емоционална интелигентност и социални умения.
|
| 2. НАЧИН НА РАБОТА Създаден от хората чрез процеса на програмиране и проектиране на алгоритми. Базира се на принципите на компютърните науки, математиката и анализа на данни.
|
Продукт на човешкия мозък, който е сложен орган, способен да обработва информация, да взема решения и да се учи от опита. Човешкият интелект се влияе от генетични фактори, среда, възпитание, образование и житейски опит. |
| 3. ОГРАНИЧЕНИЯ – Има зависимост от качеството и количеството на данните, липса на здрав разум, неспособност за разбиране на емоциите и податливост на пристрастия. ИИ също така няма способността да изпитва съзнание, емоции и субективни преживявания. | Човешкият интелект, от друга страна, има определени уникални способности, които все още не са напълно възпроизведени в ИИ. Те включват емоционална интелигентност, креативност, здрав разум, абстрактно мислене и адаптивност към сложни и динамични ситуации.
|
| 4. АДАПТИВНОСТ – ИИ е проектиран за специфични задачи и функции и му липсва гъвкавостта и адаптивността на човешкия интелект. Системите с изкуствен интелект обикновено превъзхождат в тесни области и специфични задачи, за които са обучени, но може да имат проблеми в непознати или двусмислени ситуации. | Човешкият интелект, от друга страна, е много адаптивен и гъвкав. Хората могат да се учат от различни преживявания, да обобщават знанията и да ги прилагат в нови и непознати ситуации. Хората също могат да адаптират поведението си въз основа на променящите се обстоятелства, емоции и социален контекст. |
| 5. СЪЗНАНИЕ И САМОСЪЗНАНИЕ: ИИ няма съзнание и самосъзнание. ИИ системите не притежават субективни преживявания, емоции или самосъзнание и тяхното вземане на решения се основава единствено на алгоритми и данни. | ЧИ, от друга страна, е съзнателен и самоосъзнат. Хората имат субективни преживявания, емоции и самочувствие. Те могат да правят самоанализ, да разсъждават върху собствените си мисли и емоции и да имат чувство за собствена идентичност.
|
Докато четох и превеждах този текст, за да го предоставя на нашите читатели се замислих доколко „случайна“ е иронията на съкращението на Човешкия интелект – ЧИ? Не наричаше ли така китайската медицина жизнената енергия на човека, онзи енергиен ток, който ни изпълва с живот и здраве? Не е ли това индийската Прана и японската Ки? Наред с това в главата ми се оформиха няколко двойки думи:
- имитиране – автентичност;
- програмиране – генетични фактори;
- „липса на здрав разум“ – „има здрав разум“;
- „липса на гъвкавост и адаптивност“– „способност за гъвкавост и адаптивност“;
- „няма съзнание и самосъзнание“ – „Е съзнателен и самоосъзнат“;
- „няма емоции или преживявания и взима решения въз основа на алгоритми“- „има преживявания, може да разсъждава върху собствените си мисли и емоции и да има чувство за собствена идентичност“.
Наред с тези мисли изникнаха и въпросите:
*Кога в нашата няколко милионна човешка еволюция стигнахме до момента, в който наричаме напредък замяната на естественото с изкуствено, на автентичността с имитация и наличието на здрав разум с липса на такъв?
*В цялото това програмиране, подреждане и този контрол на всички съществуващи данни къде остава спонтанността, която е в основата на терапевтичния процес, който ЩЕ доведе до осъзнатост и личен, човешки прогрес?
И така, ако можем да обобщим дотук: едно от най-актуалните и предизвикващи интерес у днешния човек събитие в последните месеци е съществуването на ЧАТ, който за секунди може да напише, каже, нарисува, посъветва, води разговор, превежда, поправя грешки, обобщава всичко онова, което човекът до днес е пуснал във виртуалното пространство. Ще го направи изключително добре, дори уникално. Затова го наричат още „плашещо добър“ – ако се наложи може да заблуди и задоволи и най-взискателния четец. ЧАТ може дори да „проследи мисълта“, каквото и да означава това, стига да не се налага осъзнатост и/или самоосъзнатост,
наличие на здрав разум, автентичност
или отчитане на генетични фактори. И освен това, едно от най-големите предимства на ЧАТ е, че може да измести нуждата от всякакви копирайтъри, преводачи, програмисти… човеци.
Преди време ми попадна една книга на Валдо Бернаскони със заглавие „И ето го: Хомо Невротикус Нормалис“. В нея за първи път прочетох да наричат човека: „Хомо Невротикус Нормалис“. Признавам си, тогава ми се видя пресилено и малко… черногледо. Днес, това е може би един от най-отговарящите на действителността описания на човека. Защо Невротикус, обаче? Голяма част от заобикалящия ни свят в момента е противоестествен за човешкия вид – гоненето на материалното, състезаването с времето, лицемерното отношение един към друг, стремежът към замаскиране на автентичността, бягството от спонтанността, кризата в отношенията, страхът от обвързване и бягането едни от други, разделението … Тези, толкова неестествени, противоприродни за човека битки повишават тревожността, а тревожност имаме тогава,
когато се страхуваме за бъдещето.
Те правят адаптирането към средата ни още по-трудно и ни разболяват, а всеки опит на човека да се адаптира, потискайки първичното и автентичното у себе си води до невроза. И ето как се превръщаме в Хомо Невротикус Нормалис или продукт на всичко онова, което е родило ЧАТ.
Един мой много близък приятел, върл защитник на ИИ казва, че едно от най-големите му предимства е, че е подреден. Ама не просто подреден, а предсказуемо подреден, изряден. Този предвидим ред създава спокойствие, пази от спонтанност и съответно от неприятни изненади, които могат да ни сблъскат с онова, което ИИ НЕ притежава – емоционални преживявания. Психологически факт е, че твърде контролираната подреденост има и друго название – „комфортна зона“, за която има едно основно правило: „В НЕЯ ЕВОЛЮЦИЯ НЯМА“. Няма ли еволюция, няма смисъл.
Няма ли смисъл, настъпва Смърт,
но не телесната, а една друга, по-страшна – ДУХОВНАТА.
20-ти век разви технологиите и науката, за да може 21-ви век да роди ЧАТ или казано по друг начин – едновековната инвестицията в технологическия напредък даде толкова много знание и така разви нашата рационална интелигентност, че вече можем да „говорим“ с безполовия нечовек ЧАТ. Съзнанието и самоосъзнатостта, от друга страна, са нужда и плод на емоционалната интелигентност и може би най-високият връх за човека в това му съществуване.
В края на този текст се замислям – ако бяхме инвестирали цял век в развитие на нашата съзнатост и емоционален прогрес, къде ли щяхме да сме днес? Днешната криза на човека го поставя пред избор – песимистичният вариант е ЧАТ да започне да мисли вместо нас. Оптимистичният вариант е да оставим ЧАТ да мисли вместо нас, за да можем ние да започнем да чувстваме, съзнаваме, осъзнаваме и най-сетне ЕВОЛЮИРАМЕ.
0 Коментара