Садгуру е йогин, визионер и автор на бестселъри от класацията на „Ню Йорк Таймс“. Обявен е за един от 50-те най-влиятелни хора в Индия. Работата на Садгуру е докоснала живота на милиони хора по света чрез програмите му за трансформация. Неговият подход не се придържа към никаква система от вярвания, а предлага мощни и доказани методи за трансформация. Водещата програма на Садгуру се нарича „Вътрешно изграждане“ и се предлага и онлайн. Още – на  www.innerengineering.com

 

Преди много години, когато за пръв път бях в САЩ, ме заведоха в един ресторант, наречен TGIF. Попитах какво означава това и ми отговориха: „Слава Богу, петък е“. Хората тук живееха за уикенда. А ако страдате през седмицата и живеете заради края й – това е мизерно съществувание. Как така не се наслаждавате на дните от седмицата, а само на почивните? Просто, защото много хора вършат нещо, което не означава нищо за тях. Правят го единствено като начин да изкарват прехраната си.

Баща ми – олицетворение на отдадеността

През целия си живот баща ми беше много отдаден лекар. Става лекар, защото губи майка си от туберкулоза, когато е на четири години и половина. Има много трогателни истории за това как е ходи да я вижда.  Тя слага кърпа на лицето му и го целува, защото се страхува, че ще го зарази. В онези дни няма особено лечение. Затова просто й строят  къща на един хълм, като мислят, че свежият въздух ще излекува туберкулозата й. Но тя умира на двадесет и една или двадесет и две години – млада жена. Баба ми е от много богато търговско семейство, в което, естествено, още когато си на дванайсет години, започваш да се занимаваш с бизнес. Преди да умре, тя казава на баща ми: „Трябва да станеш лекар“, защото смята, че добър доктор би могъл да спаси живота й.

Баща ми се посвещава на това да стане лекар. И когато на дванадесетгодишна възраст дядо ми се опитва да го принуди да се занимава с бизнес, той напуска богатото си семейство и започва да учи навън, на улицата. Отлично се справя с учебните задачи и става лекар. Първото нещо, което прави, е да служи в санаториума за туберкулоза в Майсор. В продължение на три години работи в санаториума за петдесет рупии на месец. Той беше такъв лекар – напълно отдаден. По-късно започва да работи в правителството. Неговата представа за успех беше, че трябва да станеш лекар – ако не си лекар, не ставаш за нищо. Поне що се отнася до децата му, това беше очакването. Не исках да го разочаровам по-късно, затова, когато бях на десет години, му казах: „Това е единственото нещо, което няма да стана“.

Как се избира професия?  

Казах: „Ако не съм обучен за нищо, мога да правя каквото си искам“. През цялото време баща ми винаги се притесняваше, че не ме обучават за нищо конкретно. След много вътрешна борба, когато твърдо отказах да бъда лекар, той каза: „Добре, поне се занимавай с инженерство“. Отвърнах: „Когато казах, че не искам да бъда лекар, ако ми бе предложил: „Бъди ветеринарен лекар, бъди аюрведичен лекар, бъди знахар“, нещо такова – бих го обмислил. Но когато отказвам да бъда лекар, а ти ми предлагаш да бъда инженер – имаш социален проблем. Това не е екзистенциален проблем.“ И той отвърна: „Какво ще правиш? Ти не си обучен за нищо.“ Заявих: „Ако не съм обучен за нищо, мога да правя каквото си поискам“.

Не пиша това с някакво пренебрежение към него. Той беше толкова всеотдаен лекар, че хората буквално го боготворяха, където и да отидеше. Гледах на професията му с голямо уважение, но не и с почит. Уважавах я безкрайно много, защото правеше огромна разлика за хората, както виждах много пъти със собствените си очи. Майка ми винаги се оплакваше, защото се обаждаха по всяко време, дори посред нощ, а той просто ставаше и тръгваше. Няколко пъти се случваше да вечеря, телефонът да звънне и по средата на храненето той да стане и да тръгне.

Майка ми го умоляваше: „Само три минути, дояж си и тръгни.“ Но той казваше „не“ и ставаше. А понякога се прибираше в 2:00 или 4:00 часа сутринта. Това беше най-впечатляващото за мен – този човек беше отдаден на всичко, което правеше.

Основен критерий ли е изкарването на прехраната?

Този вид отдаденост ме накара да се гордея с него. Но в същото време той ми говореше за това как да си изкарвам прехраната. „Стани лекар, изкарвай си прехраната.“ Аз казах: „Не искам да си изкарвам прехраната по този начин“. Тогава той продължи: „Стани инженер, изкарвай си прехраната.“ Отговорих: „Не искам да си изкарвам прехраната по този начин.“ Тогава те казаха: „Поне се занимавай с бизнес, изкарвай си прехраната“. Аз заявих: „Не. Изкарването на прехраната никога не ме е интересувало.“

Много е важно да разберем, че от момента, в който се родим, до момента, в който паднем мъртви, ние се занимаваме само с живот, живот и само живот – нищо друго освен живот.

Когато бях много млад, пътувах из страната с мотоциклет. Живеех сам в джунглата седмици наред, оцелявах в гората, без никаква външна подкрепа. Казах си: „Мога да живея навсякъде.“ По онова време не знаех какво търся. Единственото, което знаех, е, че няма да седя зад една маса и да изкарвам прехраната си – това ми беше сто процента ясно. Какво ще правя, не знаех. Знаех само едно – тук съм, за да живея. Всяко живо същество тук е тук, за да живее. Само човешките същества си мислят, че са тук с някаква друга цел.

Търсите нещо повече?

Всички останали същества знаят, че са тук, за да живеят. Само че за тях да живеят означава да ядат, да спят, да се размножават и да умрат – животът им е завършен. Щом дойдете като човешко същество, можете да ядете колкото си искате, да спите колкото си искате, да се размножавате колкото си искате – все пак някак си животът ви не е завършен. Животът във вас копнее за нещо друго. Ако това „нещо друго“ не се случи, вие се чувствате непълноценни.

Точно сега хората от уикенда – тези, които живеят през уикенда – поглъщат вещества за приповдигане на духа, защото в тях няма достатъчно дух. Аз съм толкова зареден с дух, че никога не ми е хрумвало, че се нуждая от някаква външна инфузия. Само онези, които са загубили духа си, трябва да поглъщат духове (Игра на думи. „Spirits“ е алкохол и духове на английски). Те имат нужда от почивка – това е  напълно нормално. Но е много важно да не правите това разграничение между работата и живота.

Нищо друго, освен живот

Ако това, което правите, не е вашият живот, моля, не го правете. Това, което правите, трябва да е вашият живот. То е вашият живот. Повечето от вас прекарват повече време на работа, отколкото със семейството си. Работата също е живот. Тя е едно от неговите измерения.  Изискванията за това как да разпределяте времето, от колко почивка се нуждаете, може да са различни за отделните хора. Ако всеки уикенд сте си вкъщи, може би това се харесва на семейството ви. Други фамилии може да не искат да си стоят у дома в почивните дни. Различни сме.

Но е много важно да разберем, че от момента, в който се родим, до момента, в който паднем мъртви, ние правим само живот, живот и само живот – нищо друго освен живот.