Сладостно оплитане на две страсти – към четенето и към шоколада – представлява романа „Шоколадово докосване“ на издателство „Кръгозор“.
След „Крадецът на шоколад” това е втора книга от поредицата „Любов и шоколад” от Лора Флоран и тя отново съблазнява с чувствена, изпълнена с любов и сладост история за известен парижки майстор на шоколад и млада американка.
За премиерата на книгата един от най-добрите шоколатиери в България – шеф Ради Стамболов, изработи шоколадови цитати от романа. Първите читатели буквално вкусиха книгата на Лора Флоран.
Шеф Стамболов заедно със сладкаря Борислав Екзаров разказаха за шоколадовото обсебване и за връзката между шоколада, секса и любовта.
Шеф Стамболов разкри нова тенденция в шоколадовото изкуство у нас – уникална комбинация от истински цветя и шоколад, съчетаваща по неповторим начин вкусове и аромати. Гостите имаха възможността да опитат шоколадовите кашпи – изключително вкусните малки саксии с истински ядливи теменужки.
Откъс от „Шоколадово докосване“
– Тя се върна.
Дом се беше привел над огромния блок шоколад, върху който работеше, но се изправи, хвърли недоволен поглед към своята maîtresse de salle Гийомет, задето беше отгатнала, че този факт би го заинтересувал, и се промъкна до онова място зад стъклените стени, откъдето имаше най-добра видимост към търговската част на долния етаж. Той сви ръцете си в юмруци, за да не се изкуши да притисне изцапаните си с шоколад пръсти до стъклото и да остави отпечатъци като дете пред магазин за бонбони.
Тя седеше сама, както винаги, на една от малките маси. От една седмица идваше тук два пъти на ден. Веднъж сутрин, веднъж следобед. Сигурно беше туристка, която искаше да се наслади на колкото може повече ръчно направен френски шоколад за краткия си престой в Париж. Но дори той трябваше да признае за странно, че тя търсеше наслада единствено в неговия шоколад. Повечето туристи караха поред: отбиваха се при него сутрин, при Филип Лионе следобед, при Силвен Марки на другия ден. Туристите четяха пътеводители и посещаваха десетте най-добри шоколатиери в града; те не притежаваха информирания вкус, за да могат да преценят, че Силвен Марки беше отегчителен, а Доминик Ришар – единственият мъж, способен да развълнува женския език.
Тази жена явно не се вълнуваше лесно. Изглеждаше толкова затворена в себе си, толкова невъзможно тиха и сдържана. Тя имаше широка сочна уста, достойна да бъде възпята от някой поет, и очи с дълги мигли, чийто цвят не можеше да бъде отгатнат от такова разстояние. Косата й винаги оставаше скрита под качулка или понякога под модна шапка или свободно завързан шал в стила на Одри Хепбърн. Върху изпитото й лице се открояваха високи скули. Звезден прах от лунички покриваше лицето й, толкова гъсти, че на места се сливаха.
Първия ден тя изглеждаше като скелет, само кожа и кости. Като модел, но беше прекалено дребничка и прекалено луничава, така че може би беше просто поредната градска анорексичка. Когато си поръча чаша с chocolat chaud, горещ шоколад, и шоколадов еклер, той очакваше да я види как се отправя към тоалетната малко след това, за да повърне, преди погълнатите калории да може да й се отразят, и се подразни, защото ненавиждаше подобно отношение към неговия шоколад.
Но тя просто седеше там, с полузатворени очи, обвила нежно с ръце чашата. Жената остана дълго време – поглъщаше еклера и горещия шоколад бавно, малко по малко. И нито веднъж не посегна да извади бележник, списание или телефон, само седеше тихо и преглъщаше.
0 Коментара