„Шест кокошки съм заклала/ руйно вино съм наляла/ яла, любе, довечера/ ще те чакам на пенджера…“ Откакто това парче възкръсна в „Мюзик айдъл“, се чудя какво точно има предвид лирическата героиня с числото „шест“. Вярно, любовта на мъжа минава през корема, но какъв ще да е този мъж, тоз тумбак титаничен, дето ще погълне шест кокошки, при това на любовна среща? Как да целуваш мъж, който е изплющял шест кокошки? Може би пък шестицата се появява, за да може с нея да бъде впечатлен очакваният гост: „Скъпи, сложила съм масата – шест кокошки“… Или пък оправдание за евентуален провал от страна на домакинята:«Какво иска пък този! Шест кокошки съм му заклала…“
Наистина ли има такова значение бройката за мъжа?
Очевидно въпросът „колко“ здраво е загнезден в подсъзнанието на всяко момче (малко и голямо): Колко деца е създал; колко къщи има; колко коли притежава; с колко коня е въоръжен двигателят на номерирания му модел; номерът на нокиата; броят на жените в живота му… О, да… броят на жените може да компенсира в мъжкия субкултурен свят всички останали цифри. Един мъж рядко съжалява за пропуснати ползи от лихвения процент, може да не помни всички жени, с които е бил, но с болезнена точност носи в паметта си тези, за които се е разколебал, и в главата му ехти «кой сега до теб заспива… трябваше това да съм аз».
Ани, Анита, Моника, Тереза, Лимонка, Цуца, Рошавата… станаха ли десет? Не, има място за още. Факт е, че в приказките на момчетата има повече фантазии, отколкото реалности, но с бройки и имена те си мерят иначе комплексираните инструменти на любовта. Ако всички приказки бяха истина, то нямаше да има жена, която да не е «лека». Все пак този секс трябва да се прави с някого, нали? Но защо жените се хващат на едни и същи фокуси?
Фокус 1 „Търся си съпруга“
Феноменален успех се постига с този номер. Леко и шеговито сеподхвърлят фрази, които намекват, че мъжкият субект е в търсене на сериозна връзка. Демонстрира се увереност, но не хленчене. Проявява се сериозно внимание върху жената, но не се прилепва към нея – дава й се време да мисли. Малко алкохол и тефтерът е попълнен с още едно име. Действа безотказно като райд върху бейби хлебарки.
Фокус 2 „Мамо, къде си?“
Жените обичат да се грижат за някого. Все пак от малки репетират с куклите как се гради дом, нали? Наученото през годините обаче рядко се прилага на практика (говорим за грижи, а не за домашно слугуване). Всички що-годе нормални българки знаят, че мъжът търси майка си (мама така готви, мама така ми гладеше дрехите). Та, един от коронните трикове е да събудиш майчинското отношение в жената. Успее ли мъжът да спретне този капан, може спокойно да си поръча кафе и докато то изстине, в него ще е паднала поне една жертва.
Фокус 3 „По манекенски“
Става въпрос за метода, по който се купуват на едро дългокраки манекенки. Знаете, че от обема на един айсберг се показва само една десета част. Манекенките са точно тази видима част, но още безкрайно много жени се поддават на този изпитан метод. Може да си грозен като на Боримечката задника, но ако имаш пари и следваш правилата, личният ти брояч ще се върти като висотомер на самолет, влязъл в свредел. Обикновено започва с едно невинно: „Отивам в командировка до Лондон, ако знаеш как ми е писнало!“. Скъпо, но надеждно като британската корона. Между другото някой трябва да изследва какво е влиянието върху женската психика, като чуе думата „бутик“… Това са и трите жалона на бройкането – любов (семейство), съчувствие (майчинско чувство), просперитет (пари, кариера). Разбира се, трябва ни книга, за да влезем в детайлите, но, момичета, докато има мъже, все ще има някоя да коли «шест кокошки» и да чака на пенджерето. Обществено устройство, какво да кажа.
0 Коментара