„От „Хризантемите“ на Трифон Кунев се ронят листата на обич, чиято нежност ласкае само смирените.“
Вл. Василев
Политик, журналист, писател и поет, един от най-непримиримите критици на властта, Трифон Кунев е сред най-интересните личности в историята на българската литература. Въпреки биографичните данни и литературното наследство обаче, около образа му винаги витае някаква загадъчност.
Как може да бъде опознат един мъж и творец?
Разбира се чрез любовта. Именно през призмата на ефирните чувства и драматична връзка с украинката Маша Г. Крилова, осветява енигматичната му личност, докторът по книгознание Петър Величков. В книгата „Непознатият поет Трифон Кунев“ той разчита писмата на Кунев до неговата любима. Редакторът Ива Спиридонова описва писмата като интимен зов на една ранена мъжка душа, думи на влюбен поет, които разкриват красотата на мъжа, отдаден на мечтата си за щастие с любимата жена.
Според запазените писма в тази кореспонденция, започнала от 1904 г. и приключила в 1907 г., става ясно, че неговата муза и вдъхновителка Маша Крилова е вдъхновителката на стихосбирката му „Хризантеми“ от 1906 г., която се смята за една от най-важните в началото на ХХ век, наред с книгите на Яворов и Теодор Траянов… При четенето на писмата се виждат неговите настроения, въплътени в стиховете му, някои от тях за първи път са пратени на Маша и прочетени първо от нея. Едноименното стихотворение в
„Хризантеми“ е пропито с копнеж:
Хризантеми:
на любовните ми песни закъснелите слова,
тиха вечер със венец от хризантеми на глава;
звукове, които ще заспиват,
и мечти, които си отиват…
Хризантеми:
на любовните ми песни закъснелий звън –
тиха вечер и сърце мечтающе за сън;
Сладък дъх от свехнали мимози
и прочетени отдавна некролози…
Писмата на Трифон Кунев сами по себе си са безценен източник за дълбинно опознаване на неговата същност с неподправеността на чувствата, които го вълнуват в тежки за него моменти. Неговите роднини не искат Маша за снаха, защото била чужденка и „развалена“, а нейните родители пък него за зет, защото бил поет и пройдоха, споделя авторът.
Писмата са смятани за загубени,
но се появяват през 2017 г. на търг. Въпреки че кореспонденцията между Трифон Кунев и Маша Г. Крилова не е запазена в цялост, защото липсват нейните отговори, по размах тяхната драма от 1904–1907 г. се нарежда до прочутите писма, разменени между Иван Вазов и Евгения Марс, П. К. Яворов и Лора Каравелова, Теодор Траянов и Дора Дюстабанова, Александър Балабанов и Яна Язова, като възхвала на любовта и то в едно отминало време, съвсем различно от днешното.
Авторът д-р Петър Величков
е български литературен историк, текстолог, журналист и изследовател. Автор е на бестселъри от типа „Стара слава“ – „Страсти и скандали в царска България“ (1. изд. 2000, 2. изд. 2004), „Софийските потайности“ (2004), на изследванията „Българинът: голата истина“ (2005), „Великденски и пролетни картички от Третото българско царство“ (2008), „Прототипи и герои“ (2013) и „Какво хапнаха и пийнаха великите българи“ (2013), на книгата „Яна Язова: проклятието на дарбата“ (2007), на стихосбирките „Сам си стигам“ (2002) и „Неразличим“ (2004). В периода 1987 – 1989 г. излизат подготвените от него за печат по оцелели чернови романи на Яна Язова „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“, които съставят трилогията „Балкани“. По-късно разчита и урежда издаването на останалите ѝ неизлезли приживе творби.
Друг мащабен негов труд
е разчитането на спомените на Дора Конова, последната любов на Пейо Яворов, които излизат в книгата „Лора, Яворов и аз“ (1. изд. 2019, 2. изд. 2020, 3. изд. 2024). Редактира над 200 книги на български класици и съвременни автори. Председател е на журито на Националния литературен конкурс за разказ от млади автори „Яна Язова“, който се организира всяка година от Народно читалище „Постоянство“ и Община Лом. Членува в Съюза на българските журналисти.
0 Коментара