Първия път, когато разбрах, че сама мога да закова пирон, се почувствах все едно съм велик майстор. В нощта, в която разглобих на най-малки части и поправих уредбата, защото исках да слушам точно INXS, а дискът не тръгваше, реших, че съм победила света и всичките предизвикателства, които предлага. Толкова си бях самодостатъчна и щастлива от този факт, че реших, че всички ремонтни дейности, на които съм способна, идеално допълват новото ми амплоа на неинтересуваща се от мъжете жена.
.jpg)
Образа си го бях изградила все едно пишех блудкав роман. Смятах се за съблазнителна, достатъчно красива и прекалено умна, малко нещастна в сърдечните трепети поради прекалената си емоционалност, но най-сетне намерила равновесието заради не-нуждата от мъж. Незаинтересованата ми поза и приятелското – но само толкова – поведение, гарнирани с щипка самодоволство и снизходителност към гърчещите се в тъпа свалка мъже, се оказаха чудна комбинация. Колкото повече „не ми пука” вид имах,толкова повече мухи се заплитаха в тая мрежа на
абсолютна самодостатъчност.
Въпроса със секса също си го реших кардинално. Опирах до услугите на един-единствен така наречен мъж, за когото честите ни контакти не бяха проблем. Срещнах го преди години. Запознаха ни приятелки, които след този случай нарекох „добри”. Помня, че дойдоха на вилата ми, където се съвземах от поредната катастрофа в живота си.
Самочувствието ми беше на кота нула, сексът беше мираж. Пристигнаха в лилав автомобил, познах отдалеч, че идват, по музиката. Аз пък бях по средата на семеен обяд с всичките характерни за него благоприличие и съобразителност. Някак си не беше подходящо да представя мъжа, който пристигна, заради доста скандалния му вид. Прекалено беше известен,
а и беше целият в розово.
Трябваше много да обяснявам на роднините. Но поне доброто впечатление от запознанството остана. Една гъделичкаща съзнанието ми мисъл за него и мен в разни пози доста помогна да се съвзема от драмата, в която бях изпаднала.
Седмици по-късно се срещнахме както си трябва. Прекрасна, топла вечер в края на май. Мохито с приятели, някакви общи приказки. Разбрах, че е доста по-възрастен, отколкото изглеждаше. Направо не повярвах, че този така съвременно изглеждащ мъж може да е с толкова антична история и потекло. Стана ми още по-интересно. Научих също, че е доста масово употребяван, вулгарно казано. Предпоставка за добър секс обаче, реших. Щом върви, значи е добър. Няма да забравя първия секс с този приятел.
За първи път по-важната си бях аз
Възбуждах се от собствения си вид, за което по-късно разбрах, че се казвало автоеротизъм. Усещането беше страхотно – не се вълнувах добре ли се чувства той от тая работа. Просто правех секс, без да се чудя дали на него му харесва така и как изглеждат задникът и прасците ми в тая поза. Прасците са важни, защото моите не ги харесвам. Не ме вълнуваше и дали ще продължи 30 минути, 5 минути или по-малко – това щях да преценя аз. Не очаквах да ми се обади, нито да ми прати цветя. Просто имах секса, който исках, както исках и в момента, в който аз поисках. За него нямаше бизнес, важни срещи, съпруга или неудобни обстоятелства. Винаги беше готов, когато пожелаех. Имах чувството, че живее в шкафа – толкова бързо пристигаше.
Подозирах го обаче, че пие виагра.
Някак си всеки път беше еднакво твърд и енергичен. Точно толкова енергичен, колкото аз исках впрочем. Което и не ме накара да се замислям дълго върху това дали я пие виаграта все пак, щом имаше такъв доволно добър резултат.
След като той се появи в живота ми, започнах широко да се усмихвам. Колегите, естествено, ме заподозряха. Изглеждах по-хубава, по-слаба и основно задоволена. Направо цъфтях. Започнаха с въпросите. Когато споделих, и то на висок глас, в коридора за това кой е той, нещо се смутиха. Знаех си, че така ще стане.
Пикантният ми креватен живот обаче мислех,
че ще бъде по-нормално разбран. Все пак сме в някакво време, дето хората ходят на екскурзии в космоса, какво пък толкова, ако имаш съвременни разбирания за секса и връзката? Въпросите престанаха, а колегите внимателно ме изследваха мълчаливо. Реших, че не е нужно да ги запознавам, щом са такива тясно скроени.
Срещахме се постоянно. Всяка вечер, понякога сутрин, преди още да съм пила кафе и да съм си измила зъбите, нощем, когато не можех да заспя и се блещех в луната. Даже понякога „обядвахме” заедно, когато имах напрегнат ден и исках да сваля напрежението по средата му. Той идваше с мен на работа и тайно се шмугвахме в тоалетната, което винаги бях искала да свърша с предишните си мъже, но някак си не смеех да им кажа.
Тоалетният секс си има своите предимства и точка.
Започнах да го вземам и на служебните си пътувания, но гледах колегите да не разберат. Понякога си мислех, че знаят, че той ме чака в стаята и затова така бързам да приключа вечерята с тях и да избягам обратно в нея. Веднъж се получи малко конфузно, защото ни хванаха на летището в присъствието на шефа ми, докато минавахме на скенера. Директорът се направи на луд, но после, изглежда, тая мисъл дълго го забавляваше и ако не се лъжа, ме гледаше доста еротично, запален от идеята какви ли ги върша, след като се прибера в хотела.
Знам си аз, че един мъж, като надуши друг, му става интересно. Освен шефа ми и други мъже някак си се палеха от идеята за моя Постоянен. Научаваха за него случайно и първоначално им беше любопитно. Разпитваха ме, но аз знаех, че скоро след забавната част идва някакво необяснимо явление. Всички до един започваха да ревнуват от него, въпреки че бяха толкова различни, а база за сравнение не съществуваше. Аз бях обяснила малко странния си секс с него предварително – без целувки, без прегръдки, без думи, обещания и други такива. И те всички сега се възползваха от това. „Е, добре, не е ли друго да те гушна сега?” Или пък: „Какво толкова лошо да се събудиш до някого?”, по повод това, че аз винаги го пращах да си ходи след сеанса и предпочитах да спя сама.
Конкурентите хич не можеха да си представят тези отношения
и как подобен мъж би могъл да измести тях. Изведнъж ставаха готови на всичко – гушкане дори в жегата, безсмислени телефонни обаждания, когато имах най-много работа, скучни вечери пред телевизора и неходене на мач в името на това да не би случайно да се видя с него. Моята среща с него за тях означаваше, че те не са ми достатъчни, въпреки че не бях обещавала моногамия, на която едва ли съм способна. Когато поисках да им го покажа, отговорът беше „категорично не” въпреки началното жизнерадостно любопитство. Понякога само плахо ме питаха дали са
по-добри от него, очевидно наясно с важната му роля в живота ми.
Друг път въпросът беше садистичен, произнесен успоредно с умишлената грубост, с която ме наказваха по време на секс, защото се опасяваха от отговора. Аз се забавлявах изключително от тия случки, защото те ми показваха колко комплекси имаха обкръжаващите ме и колко достатъчна си бях аз само с моя си мъж.
Той нямаше нищо против цялата патаклама с ревностите, не ми се сърдеше, когато понякога го забравях, задоволена от тях. Имаше само едно обстоятелство, в което можеше да ми откаже. Но проблемът се решаваше за време колкото да идеш до магазина. Понякога просто му свършваха батериите и милият грохваше неподвижен.
Последния път обаче се случи непоправимото и с него решихме да се разделим за известно време. Не по наше желение, а принудени от обстоятелства. Той пострада от така нареченото разстройство на степените си и стана неконтролируем. Аз трябваше да го търпя или ленив и почти безжизнен, или бясно вибриращ от нерви. Реших, че не мога да го правя, пък и се беше появил заместител. От националния отбор по таекуондо, който гореше от желание да се доказва и да разходва чудовищните нива на тестостерона си, което ме правеше щастлива.
Старият ми приятел не бе захвърлен, а реших да го излекувам и ползвам след новопоявилата се авантюра. Не исках да го сменям с друг, защото имах сантименти към него. Написах в Google „Ремонт на вибратори”.
0 Коментара