Започвам диета! До болка познат лозунг, чиито фанфари са особено звучни в началото на лятото. Всевъзможни режими, лишения и здравословни рискове, за да видим заветната цифра на кантара. Само след няколко месеца обаче отново сме в изходно положение и дори имаме повече килограми за сваляне. Обзема ни срам, вина и безпомощност, чувстваме се провалени и неспособни, мразим се и се наказваме отново и отново.

Истината е, че диетите не работят. Те са тези, които се провалят, а не ние.

При 95% от диетите, загубеното тегло се възстановява в рамките на година или две. Ефектът йо-йо създава илюзията, че можеш да се справиш, просто трябва да го направиш отново. Всъщност, не е свършено почти нищо от психологичната работа по преминаването към здравословно хранене, а за тялото пораженията са още по-големи, отколкото от наднорменото тегло.  Колкото по-бърза и крайна е диетата, толкова по-големи са пораженията върху организма: загуба на мускулна маса, дисбаланс на електролити, хранителни дефицити, драстичен спад на енергийните нива, хормонални проблеми и заболявания.

Хората с наднормено тегло често се озовават при диетолози, треньори и лекари, повечето от които никога не са имали сериозен проблем с килограмите или гледат на състоянието едностранчиво – единствено от конкретиката на собствената си експертна област. А когато си възвърнат теглото, се сблъскват не със съпричастност и емпатия, а с отвращение и стигматизация.

Няма по-искрена любов от тази към яденето

Още от раждането си човекът се стреми към удоволствие. До такава степен, че подменя възприемането на реалността с такова, което повече му харесва. Постепенно се научаваме да потискаме първичните си желания и да действаме, не за да си угодим, а за да постигнем желания резултат. И тук ни очаква капан, поставен от собствената ни психика – “принципът на удоволствието”, наречен така от Фройд, продължава да търси пролуки, за да вземе първенство. Нещо повече, включва се защитният механизъм “рационализация” – измисляме много логично обяснение за избора си, който всъщност е продиктуван от желанието  да изпитаме наслада.

Това е основният препъникамък пред опитващите се да отслабнат. Както е казал Джордж Бърнард Шоу, “няма по-искрена любов от тази към яденето”. Затова е необходимо да изберем подход, при който нито да оставим чревоугодието да се вихри, нито да се конфронтираме грубо и директно с него, което рано или късно ще доведе до поредното ни отказване. Да се запознаем с вярната информация за храните, хормоните и реакциите на организма, а не с тази, която ни допада повече или извинява състоянието ни. Да допуснем до съзнанието истинския образ на тялото, а не изкривения, както е при анорексия – една тежаща 30 кг девойка може да се гледа в огледалото и да се вижда “твърде пълна”. По аналогия, човек със затлъстяване може да мисли, че е с нормално тегло (или малко над нормата) и да се възприема като добре изглеждащ.

Причините да поддържаме високо тегло често са несъзнавани, изследват се трудно и са много индивидуални – може да ни е отглеждала баба, която е гладувала като малка и това е най-големият ѝ страх; да сме станали жертва на сексуално посегателство и сега да се страхуваме да бъдем привлекателни; понякога едрото телосложение може да дава чувство за собствена значимост и важност; или да използваме универсалното извинение “дебел съм, затова не ми дават шанс да постигна успехи”. Когато са несъзнавани, тези подлежащи мисли, се трансформират в логични оправдания – “фитнес залата ми е далече”, “нямам воля”, “до работата ми не се продава нищо здравословно за обяд”, „ако не хапна нещо преди лягане, няма да мога да заспя от глад“, „когато имам нужда от нещо сладко, няма сила, която може да ме спре“, „не ми остава време да пазарувам и да готвя по-здравословно“, „не може да се отслабне, ако вече си в менопауза“, „не мога да тренирам с моите здравословни проблеми“. И тук е важно да не се конфронтираме директно, нито да правим дълбок анализ, който отнема много време и трябва да ни върне в най-ранно детство, а по-скоро да използваме познанията на съвременната наука за хормоните, биохимията и свойствата на различните храни, да прибегнем до “хакове”, които ще ни позволят да платим по-ниска психологична цена за резултата.

Възможно ли е да излезем от лабиринта на срама, гнева и вината

Ефектът на наднорменото тегло върху психиката и емоциите e различен за всеки човек. Най-разпространеното чувство сред тези, които преяждат, е вината. Тя може да доведе дори до там несъзнавано да се наказваме и това да е причината диетата, към която се обръщаме, да прилича повече на изтезание. Други разпространени емоции са срамът и гневът. В същото време защитните механизми на психиката ни предпазват от най-болезнените прозрения за себе си и свързаните с тях чувства. Всеки, който е бил обект на подигравки, знае, че те се ожесточават, когато покажеш, че си уязвим за тях. Затова повечето хора демонстрират невъзмутимост, която не отговаря на вътрешното им състояние. Има едно измамно вярване, че когато си позволиш безконтролно хранене, изпитваш повече удоволствие и спокойствие, а когато се ограничаваш – непрестанно страдание и тревожност. Всъщност, в първия случай насладата от задоволяването на чревоугодието е кратка и помрачена от вина и срам. Освен това е ненаситна – винаги можеш да поискаш още. Във втория случай удоволствието е чисто и трайно.

Каквито и хранителни режими, тренировъчни програми, медикаменти и терапии да бъдат прилагани, резултатът ще е временен, ако не открием психологическите фактори и вътрешни съпротиви, ако не променим поведението и навиците. За целта е необходимо внимателно и задълбочено изследване на  хранителното поведение и двигателна активност, на причините за трудностите при спазването на режим и неуспешните ни опити, на силните страни и полезни навици.

Важно е да се открият индивидуалните предпочитания, защото конкретните стъпки за постигане на успех при всеки са различни. Когато отслабвате на чуждо място (например санаториум) или чрез изготвен от друг човек режим, има риск “да се върнете оттам” към обичайното си (нездравословно) поведение вкъщи. Когато изработим, с активното ви участие, нов режим за вкъщи, този риск намалява в пъти. Промяната е възможна, когато се изследват индивидуалните фактори, за да се създаде работеща стратегия и арсенал от инструменти, чрез които индивидуалният път е очертан, а успехът (ако и вие се ангажирате да работите за него) – гарантиран. Необходим ви е психолог, най-добре – психоаналитик.

Защо психологът ще ви помогне да отслабнете

Психологът знае какво да направи, когато вие саботирате себе си. Инструкторите дават препоръки, психологът пита какво отговаряте вие на тях. Не е важно колко прекрасна програма за хранене или тренировки ще намерите, важно е вие какво ще вземете от нея. Ползата е несъмнена, когато психологът знае през какво преминавате не само поради професионалния си, но и според личния си опит. Именно тази изключително ползотворна комбинация притежава и Елка Божкова – богат опит като клиничен психолог, психотерапевт и лектор по здравословно хранене на пациенти с психични разстройства, с професионален подход към обработването на противоречива информация. Освен доказан и много търсен специалист, тя води и своята лична борба с диабет тип 1 и наднормено тегло. Смело и борбено покорява върха на личния си рекорд от 18 свалени килограма, като елиминира постепенно препятствията, препречващи пътя ѝ до целта:

Елка Божкова преди и след отслабването си.

„Спазвала съм диети относително рядко, но преминах през типичните грешки на хората, които се опитват да отслабнат. Измисляла съм си силно рестриктивна и абсолютно неразумна диета, подвеждала съм се по книги за т.нар. лечебно гладуване. Сега смятам, че именно тези експерименти са допринесли сериозно за нарушаването на контрола върху храненето на по-късен етап. Имала съм и полезен опит със спирането на рафинираната захар след раждането на второто ми дете, както и преди 5-6 години с купуването на кростренажор и с водеща роля на спорта, към който се добави и по-здравословен хранителен режим.  Как се борих с вината и огорчението след възвръщането на килограмите? С повече храна.-:) Като оставим шегата настрана, именно това се случва – човек “се утешава“ за провала си с похапване и без да преодолеем това препятствие, оставаме в омагьосан кръг.“

Отслабването с диабет тип 1

Основното затруднение при диабет тип 1 са хипогликемиите, които се случват и при тренировка, и при консумиране на по-малко храна. За щастие вече има сензори за непрекъснат мониторинг на глюкозата, с които тази пречка се преодолява. От друга страна, диабет тип 1 поставя неумолими изисквания и научава човека да спазва дисциплина, с което се формира силен характер и способност за високи постижения.

„Моят диабет е тип LADA (1.5) и започна в 30-те ми години, при вече изграден характер и не съм на нивото на самодисциплина на хората, които боледуват от деца. Изключително благодарна съм на ендокринолога д-р Явор Асьов от Александровска болница, който ми вдъхна надежда и ми даде безценни препоръки. Постепенно открих автори, треньори, учени, лекари, сред които за мен се откроява и Инес Субашка – фитнес треньор и автор на книги, статии и видеоклипове. Освен това открих у себе си желание да уча нещо съвсем ново и да го комбинирам с това, в което се задълбочавам от години – възможностите за подобряване на здравето чрез въздействие върху психиката. Знам как могат да се преодолеят едни най-честите заблуди, възпрепятстващи успешното и трайно отслабване.“

Водена от желанието си да помогне на повече хора, Елка Божкова разгръща своя богат професионален и личен опит и разработва забележителна концепция, която прилага в своя група за отслабване. В нея се събират хора с успешни професии, позиции в обществото и натоварено ежедневие, което обаче е за сметка на грижата за здравето и теглото. На участниците в групата се предлагат психологическо изследване, индивидуални и групови консултации, изготвяне на препоръки, проследяване на резултатите и корекции на препоръките, множество полезни материали и ресурси. Високият професионализъм и откровено споделеният личен опит са особено печеливша комбинация и резултатите не закъсняват. Видно от отзивите на участниците, те са повече от успешни:

„Искам да споделя радостта си от постигната цел. Промених много по отношение на навиците си за хранене и движение.“; „Отчитам минус 2.5 кг, и то без глад – нещо, което никога досега не ми се е случвало.“; „Психологът е най-важният специалист в тази битка! Каквито и диети да се правят и спорт, докато човек не е готов психически, нищо не се получава.“

Елка Божкова е  психотерапевт и клиничен психолог със специалност от Медицински университет – София. В първото си образование –  Математическа логика във Факултета по математика и информатика на СУ, достига до докторантура. Асоцииран член на Асоциация Българско психоаналитично пространство, член на Българската асоциация по психотерапия, член на Дружеството на психолозите в България. От 2001 г. работи в Клиника по психиатрия, УМБАЛ “Александровска”, София, а през 2002 г. започва частна психотерапевтична практика в София. Автор на книгата „Истината за психичните болести“ (2013) и преводач от френски на „Тялото“ от Даниел Брьон и Франсоа Бернар (2016).

Facebook Twitter Google+

0 Коментара