Една от най-младите държави в света очарова с дивни планински масиви, приказни крепости и дворци, прекрасно крайбрежие. Според лорд Байрон тя предлага „най-красивата среща между сушата и морето на планетата“. Черна гора или Монтенегро, както я знаят извън Балканите, е новият ваканционен рай за тези, които търсят свежи емоции и преживявания в „нашата“ част на света – нещо по-интимно и ново от прелелите от туристи Хърватия и Гърция.
Населението на Черна гора избра на 3 юни 2006 г. чрез референдум своята независимост от Сърбия и в момента минава през всички изпитания, на които са подложени младите демокрации и пазарни икономики, както знаем от нашето близко минало и настояще. Тя обаче има огромното предимство да е на Адриатика, в близост до световно известния Дубровник и да може да предлага сходни условия за ваканция и развлечения. Неговото летище, плюс тези на Подгорица и Тиват, обслужват туристите с редовни и low cost авиолинии (от София през Белград, Виена, Рим, Скопие). Има и фериботна връзка два пъти седмично от малкото пристанище Бар до италианския Бари.
От България придвижването
е най-често с автобус или кола и 600-те километра, да си кажем честно, са си уморителни. Пътищата са двулентови и от качеството им може да се иска още, но пък динамично сменящите се панорами към морето и сушата компенсират напълно всяко неудобство.
Монтенегро, което на някои звучи като латиноамериканска дестинация, се радва на средиземноморски климат с много слънчеви дни през годината и на обилен сняг през зимата. Идеална е за посещение от април до юни и септември-октомври, а през пиковия сезон –
юли и август, температурите скачат до 40 градуса.
Туризмът формира повече от 1/5 от държавния БВП, еврото е официалната валута, макар страната да не е член на ЕС и еврозоната. Звездата на туристическа Черна гора сияе все по-ярко и заслужава да бъде вместена във ваканционните планове, докато е още свежа и вълнуваща, без да е напълно презастроена или пренаселена от туристи.
Котор, венециански порт на балкански фиорд
Красивият адриатически пристан, обрамчен с планински зъбери, има над 2200-годишна история. Тя започва с построената от илирийците крепост на върха на хълма, която 800 години по-късно гърците укрепили и разширили. След още 600 години градът, носещ името Катаро, бил завзет от венецианците, които издигнали импозантните защитни стени (в сегашния вид са дълги 4,5 км, дебели от 2 до 15 м и високи до двайсетина метра).
През Средновековието Котор станал прочут с школите си по зидарство и иконография. Пострадалите при голямото земетресение от 1979 г. четири от черкви и част от историческите крепостни стени са възстановени по най-добрия начин. Днес Котор и околностите му са най-известният обект на ЮНЕСКО в Черна гора, заемащ почти 15 хектара в югоизточната част на залива.
Т. нар. „най-южен европейски фиорд“ няма ледников произход и всъщност представлява погълнат от морето речен каньон, но разходката из лъкатушещите павирани улици сред дворци в песъчливи цветове и къщи с червени покриви е като
пътуване назад във времето – особено рано сутрин,
когато круизните кораби още не са изплюли поредната енергична тълпа туристи. Тръгнете най-отляво, през Морската порта, и се въртете по часовниковата стрелка. Не пропускайте католическата катедрала „Свети Трифон“ (строгата фасада с нищо не загатва прекрасния интериор вътре); черквите „Св. Лука“ и „Св. Николай“; площадите на оръжията и на брашното; кафенетата, магазинчетата със средиземноморски дух и сувенири, масивните дървени порти,
цветните кашпи и любопитно надничащите котки зад тях.
Ако се потрудите да се изкачите по 1350-те стъпала към крепостта „Св. Иван“ на високото, гледката ще е несравнима. Ladder of Cattaro е задният път, непознат на масовия турист, който тръгва след Стария град и се вие нагоре по планината. Изкачването е около час, като зависи от темпото и от това колко често ще спирате да се любувате на уникалните панорами към залива. Непременно си носете вода, шапка, крем срещу изгаряне. Ако сте се сетили да си купите бутилка местно црно вино с парче бюрек за мезе и останете горе за залеза, преживяването ви ще е първокласно.
Будва, каменното цвете на Монтенегро
Археологически разкопки в района на Будва свидетелстват, че по тези земи е имало поселение още през V век пр.Хр. Сред легендарните му обитатели били героите от древногръцкия епос Кадъм (основателят на Беотската Тива) и богинята Хармония. След разделянето на Римската империя на Източна и Западна точно в този район е минавала границата между тях, което бележи историята и културата на града.
На прелома между първото и второто хилядолетие след Христа тогавашният Будин (както и Котор) са покорени от войските на цар Самуил и остават в рамките на Първото българско царство до неговия край. През Средновековието Будва е последователно в състава на Дукля, Зета, Рашка и Венецианската република, която управлява града близо 300 г.
Старинното сърце на града е върху малък полуостров, който може да бъде обиколен по крепостните стени и разгледан за няколко часа. Вървейки по тесните улички няма как да не попаднете на черквите с патрони света Троица, свети Иван, свети Сава и света Богородица.
През юли и август има открита сцена
с много и различни представления в рамките на европейския фестивал „Театрален град“. Римският некропол, раннохристиянската базилика, литературните вечери на Площада на поетите, кафенетата и галериите, а и манастирите – всички те са част от неповторимата атмосфера на каменното цвете Будва.
Будванската ривиера се намира съвсем в средата на черногорското адриатическо крайбрежие и се разтяга на двайсетина километра. Старите панорамни снимки на Словенска плажа, Бечичи и Петровац на Мору
напомнят за нашите курорти до 80-те години,
когато хотелските комплекси по Черноморието бяха плувнали в богата растителност и спокойствие. Е, това вече и тук не е така, особено след споменатото земетресение, бурните години на разпадането на Югославия и обилното застрояване в последния четвърт век. Сега Будва е столицата на черногорския морски туризъм и сред гостите преобладават сърбите, руснаците и западноевропейците. Шумната тълпа е превзела променадата, улиците и заведенията, купонът продължава по барове и дискотеки до късно през нощта.
Морската вода е кристално чиста, а плажовете – пясъчни
или каменисти, един с един нямат общо. Някои от най-атрактивните са с дребни розови или шарени камъчета (като близкия на име „Главата на Ричард“), други са напечени от слънцето и със скали за скачане, трети предлагат плътната си борова сянка, но едно е факт: ако обърнете гръб на морето, погледът ви веднага ще потъне в пищната зеленина на планините.
Цитаделата от XV век, която сякаш изниква от вълните, е сред забележителностите, които не бива да пропускате. От нея стават и най-добрите снимки към острова на свети Стефан.
Духовните светини
Не е задължително да сте религиозни, за да предприемете едно пътуване на духа и да опознаете по-интимно страната, в която сте. Опитът ми е, че гидовете обикновено са много начетени и от тях се научава повече, отколкото човек може сам да разгледа и разбере. Само в един ден в Черна гора – ето това е предимството на малката по територия държава –любопитните могат да видят три забележителности, свързани с източното православие.
Цетине, историческата и духовна столица на Черна гора, е сгушен в малка карстова долина и заобиколен от планини, сред които Ловчен – Черната планина, от която страната взема името. Магнит там е едноименният манастир, построен през XV век, в който се съхраняват мощите на свети Петър Цетински, духовен покровител на нацията, и още две изключителни реликви:
дясната ръка на свети Йоан Кръстител,
с която е благословил Божия син, и частица от Светия кръст. С историята на манастира и кръстоносните походи е свързана и чудодейната икона на Богородица от Филермос, която сега е в Синия параклис на Националния музей в Цетине.
Поантата на тази духовна разходка през вековете е манастирът Острог, залепен сякаш като лястовиче гнездо високо в отвесните скали над долината на река Зета, където се стичат хора от всички религии. Те търсят изцеление от светеца, чието нетленно тяло почива в главната манастирска църква “Въведение Богородично” – свети Василий Острожки Чудотворец, а възрастен монах ще ви пресрещне и ще ви говори за неговите чудеса.
Манастирът Морача (носи името на реката, която се влива в Шкодренското езеро) е основан през 1252 г. от Стефан, син на Вукан и внук на Стефан Неманя, основател на сръбската средновековна династия. Разположен е на десния бряг на реката върху плато над разширението на каньона и гледките наоколо грабват духа. Построен е в рашки стил, а черквата „Успение Богородично“ е богато изографисана.
Светата обител има важна роля
в борбата срещу турските нашественици и се води за един от най-важните православни паметници на територията на Черна гора. Атмосферата е предразполага към съзерцание. Екскурзията не може да пропусне и столицата Подгорица, където гостите могат да опитат традиционни гозби като печено агнешко и градинска салата с местната люта ракия.
Воден свят
Черна гора е 8 пъти по-малка по територия от България и с 11 пъти по-малко население, но каквото не й достига в размери си го набавя като крайбрежна ивица на Адриатика – почти 300 километра, от които над 70 – плажове. Набавя си го и на височина – планините й са диви и живописни. Скалистият бряг, оголените върхове наоколо и красиво накацалите над морето градчета са в средиземноморската климатична зона. Сред типичните растителни видове са
агаве и палми, мимози и олеандри, киви, нарове и всякакви билки.
Четирите заливчета (Херцеговински, Рисански, Которски и Тиватски), разперени като крилца на златисто-синя пеперуда, правят пейзажа болезнено красив.
На черногорското крайбрежие можем да се насладим на една пасторална почивка при сходни екстри на Хърватия и Гърция, макар че за качеството на услугите има още какво да се желае. Огромното предимство е, че тук можем да си играем на първооткриватели сред множеството ненаселени острови, неизследвани пещери, заспали в миналото исторически градчета. Наемането на яхта може да стане както от местни, така и световно опериращи фирми по зададени от вас параметри – брой пътници, продължителност, със или без екипаж, избор на меню и програма.
Пристанищата са спокойни и добре уредени,
а марината Porto Montenegro е обновена с всички необходими наземни съоръжения за собствениците на яхти, екипажите и гостите: 24/7 Yacht Assist, бутици, клубове, изискани ресторанти, луксозно настаняване, 64-метров басейн с кабани и покривна тераса, фитнес център и картинна галерия. Тук могат да акостират до 490 яхти от всички размери.
Порто Монтенегро е официално входно пристанище с граничен и митнически контрол, безмитно гориво, намален ДДС на услугите и с лесен достъп от три летища. И понеже страната все още не е член на ЕС, се стреми да предлага възможно
най-атрактивни условия за адриатическото ви пътешествие.
За една активна ваканция на черногорското крайбрежие местните фирми предлагат различни пакети: плуване в реки и най-голямото сладководно езеро на Балканите – Скадарското (Шкодренското); в заливите на Котор и Тиват и около остров Мамула (черногорският Алкатраз); изучаване на Синята (Plava Špilja) и други пещери; изследване на подводните тунели от времето на югославската федерация, гребане с каяк или paddle board SUP.
Дайвингът и подводниците за наблюдение
на невидимия отгоре свят също набират почитатели. Не пропускайте посещението на старинния, подобен на Венеция с архитектурата и палатите си Пераст. Летният хит е събитието за електронна и поп музика Sea Dance Festival, който традиционно се провежда в края на август на плажа Булярица на Будванската ривиера. Романтична е разходката с лодка до църквата „Св. Богородица от скалите“ върху
островче сред водите на Которския залив.
Адриатика е бил и остава любимо място за ваканция на филмови звезди и знаменитости, привлечени от красивата природа. През зимния сезон познавателната обиколка може да се съчетае с каране на ски в прохождащия зимен курорт Жабляк, заобиколен от туристически маршрути и 19 ледникови езера. Той е в планинския масив Дурмитор, също под закрилата на ЮНЕСКО.
0 Коментара