Лесно беше, докато дребосъкът ви ходеше прав под масата. Годинка, две, пет – вие решавахте как да му празнувате рождените дни. Бабина торта, две-три приятелски семейства с хлапета за компания, мезета и пийване за големите, лека музика, сладка приказка, умилително детско топуркане, сричане на стихчета пред гостите… Живот!
С тръгването на училище обаче социализирането на чедото започва да напредва с неудържими темпове. За него вече са яко досадни чичовци и лели, които пощипват бузките му. Класът вече е неговата предпочитана среда. Светогледът му минава през сравнението с околните. И неизбежно чувате: „Искам рожден ден като на Милена!“ Ами да, таткото на Милена има строителна фирма, ремонтира класната стая и за рождения ден на дъщеричката си събра целия клас на купон в „Макдоналдс“.
Джобът ви на скромен редови служител с още по-скромни доходи не издържа на състезанието и прибягвате до спасителния резервен изход –
събирате целия клас на купон у дома.
И това не е евтино, но все пак не е като в заведение, пък и нали е веднъж годишно…
Е, предварително трябва да прежалите килима и дамаската на мебелите – от тях после ще стържете дълго размазана сметана и петна от лютеница. По-важното е да стоите с изострен слух по време на самия купон и при всяка счупена чаша (сигурно няма да се размине само с една) да тичате с метла и лопата, защото, ако се забавите, ще има и порязани събути крачета.
За да овладеете навреме щуреенето, най-добре е предварително да измислите някакви занимателни за възрастта игри и викторини с малки награди – дъвки, бонбони, балони. Включвайте ги във всеки момент, щом усетите, че тайфата прегрява със свободното лудуване. Но не прекалявайте. Ако си мислите, че с водените от вас програмирани забавления ще задържите децата през цялото време мирни и безопасни, грешите. Просто много бързо ще им досадите и пак ще излязат извън контрол, а авторитетът ви пред рожденика ще се срине тотално.
Затова се старайте да редувате – малко волно дивеене, после
охлаждане на страстите с дирижирана от вас забава,
малко снимки за спомен, малко любими анимационни филмчета, после пак свобода и т.н.
След като дойдат да си приберат и последното гостенче, в бръмналата ви глава ще се загнезди ужасът как ли ще издържите следващия рожден ден догодина. Бедата е, че още не можете да си го представите – това тази вечер всъщност не е нищо и по-голямото изпитание за вашата издръжливост предстои след време – когато детето навлезе в пубертета.
Ако дотогава все пак сте могли да контролирате хода на хлапашкия купон, в тийнейджърския период ще трябва вече да забравите за това. Просто рожденикът спокойно ви заявява, че се налага да изчезнете от дома, докато той се весели с гостите си. От вас се иска само да осигурите хапване – в съответстващи на нарасналия с възрастта апетит количества – и да се изпарите.
Плахите ви обяснения, че вие все пак също живеете в този дом и че кротичко ще си четете романче в спалнята, не вършат никаква работа.
Просто пречите.
Може да ви е мъчно, обидно, криво – това е положението.
Спомнете си собствените гимназиални години и „терените“ с „магнети“, докато родителите бяха на вилата. Не че това ще ви успокои – дори напротив. Защото сигурно ще си спомните и натискането на блусовете, и водката, и цигарите. Сега пък не се знае даже и какво точно пушат…
Можете да се надявате, че нещата ще минат относително най-безобидно само ако все пак не сте загубили връзка с детето си и познавате съучениците и приятелите му. Въпреки че и в най-добрия случай на следващия ден ще трябва да изслушате делегация от оплакващи се съседки: как им тропали с танците, как гърмяла музиката, как хвърляли фасове през балкона, как строшили бутилка на стълбището…
Впрочем в тази възрастова група има и вариация на дребосъшкия „Макдоналдс“ –
изнасяне на купона в тийнейджърска дискотека.
Солено е, защото ще трябва да платите входа и почерпката на цялата компания. Ако все пак имате финансова възможност за това, дори и с цената на заеми – заслужава си. Ще си спестите доста главоболия около терзаенето „какво правят сами вкъщи?“, почистването след вакханалията, разправиите с комшиите. И ще спечелите сигурността, че след 22 часа от „детската“ дискотека просто ще ги изгонят.
Вярно, за да сте сигурни, че ще си идат по къщите, ще трябва да ги чакате в комплект с останалите родители до входа. Няма да ви се зарадват, но все пак ще си ги приберете по живо, по здраво.
Повечето родители все пак предпочитат домашния купон – дори и с принудителното им изселване от дома, докато трае. Неизбежният стрес „на другия ден“ няма как да бъде избегнат, но може да се тушира с добро желание. Просто използвайте часовете, в които сте прогонени, за зареждане с положителни емоции. Използвайте случая да се срещнете с приятели, да
спретнете свой си купон, да разпуснете.
Така по-лесно ще преглътнете последиците от пубертетската вихрушка вкъщи. Не се тръшкайте – в края на краищата това е неизбежният път на порастването. Всеки го е изминал. Ако сега не се нащуреят – кога?
Е, ако успеете да привлечете изтощения рожденик в чистенето и ликвидирането на пораженията след купона, може да стаите срамежлива надежда, че на следващата година той самият ще бъде по-бдителен към изцепките на гостите си. По-вероятно е тя да не се оправдае, но с всяка следваща година сбъдването й ще става все по-реалистично. Макар че някои си остават безгрижни пубери цял живот…
Я си сложете ръка на сърцето и си признайте – не ви ли се иска и вие да станете поне за малко отново като тях? Да дъни дива музика, да купонясвате с готината тайфа, да не ви пука от никого и натрупването на още една година да е само повод за щуреене…
0 Коментара