Мистерии и криминални истории са във фокуса на новата книга с разкази „Продавачът на илюзии. Криминални хроники“ (изд. Библиотека България), от лекарката Веска Дучева. Отдадена както на медицината, така и на литературата, д-р Дучева съживява истории за приключения и болки, за спасение и падение, за престъпление и възмездие чрез своите пълнокръвни и дръзки персонажи.
Специални агенти, съдебни лекари, престъпници и невинни жертви, вярващи и грешници по следите на вековни тайни, невъзможни мистерии и безнадеждни случаи – Веска Дучева умее да сътворява вълнуващи реалности, да се промъква на пръсти в съзнанието на своите герои, за да ги научи да дишат чрез думите ѝ. Тя разказва за приключения и болки, за спасение и падение, за престъпление и възмездие, за доброто и злото в живота ни. Всяка история увлича, всяка страница е по-интригуваща от предходната, всяка развръзка те кара да искаш още.
Тази книга е дело на магьосник и наистина ни предлага разкошна, богата белетристична магия, понякога по-красива от самия живот, но и такава, в която можем да се изгубим, за да открием себе си отново. Илюзия, която лекува от заблуди и ни показва красотата на живота въпреки тъмната му страна и в този смисъл оптимистична и човеколюбива. А не е ли това едно от предназначенията на голямото изкуство?
Откъс
ПАРАКЛИСЪТ
В подножието на Сирийската пустиня, недалеч от живописното градче Маалюля, се издигат величествените стени на манастира „Св. Сергий и Вакх” . Светата обител привлича като магнит туристи и вярващи от цял свят. Малцина обаче помнят, че преди години, във времето преди войната в Сирия да разруши почти всичко, в западната част на двора се гушеше малък параклис с потъмнели от времето стени и стъклен купол, чиито стъкла блещукаха едва-едва под слоеве прах и нечистотии. Никой не се интересуваше кога точно е построена неугледната сграда. Според легендите в нея се намираше саркофагът на Св. Вакх с частици от мощите му, но учудващо, достъпът до параклиса беше забранен и на вратата висеше огромен катинар, чийто ключ държаха монасите. Само те имаха право да нарушават покоя на загадъчната постройка. Самият манастир беше издигнат през 311 година от император Галерий и в момента процъфтяваше под вещото ръководство на игумена отец Пард . По времето, когато се разиграваха описаните тук събития, войната в Сирия временно затихна, страната бавно се връщаше към обичайния си начин на живот, а манастирът очакваше поредната група туристи, любители на екзотични дестинации.
Когато автобусът потегли от Багдад, слънцето блестеше високо в синьото небе, хамсинът изпълваше въздуха с горещия си полъх, а на душите беше леко и спокойно. С групата пътуваше, отегчен до краен предел, Йордан Иванов – Даката, осемнайсетгодишен келеш, син на богата фамилия, който по настояване на семейството опитваше да се откачи от зависимостта си към наркотиците, пътувайки по света и харчейки щедро отпуснатите от роднините му средства. Общото настроение в групата не допадаше на Даката и той очакваше с нетърпение края на скуката и противното обикаляне по манастирите.
Още няколко километра през Сирийската пустиня и градчето Маалюля блесна в далечината с разноцветното си величие. Автобусът го подмина и отново се гмурна в пустинята, прелетя край манастирите „Св. Текла” и „Св. Сергий и Вакх” и спря пред няколко кокетни бунгала, останки от стара военна база на съюзническите войски, използвани в момента като стаи за настаняване на туристи. За съжаление, надеждите за спокоен отдих се изпариха още първия ден, след като привечер намериха в двора на манастира труп на мъж с дълбока рана на шията, починал от кръвозагуба. Настана суматоха. Само след час околността гъмжеше от полиция, специални агенти и големци от управата на града. Пристигна и куче-следотърсач. Достъпът до манастира и временната почивна база беше забранен за неизвестен срок, в зависимост от хода на разследването.
– Да си имам късмета! – скърцаше със зъби Даката. – Точно тук ли трябваше да ме закотвят?
Разследването зацикли още в началото. Документите, намерени в джоба на жертвата сочеха, че той е някой си Пиер Рене, белгийски гражданин, пристигнал в страната с цел туризъм. Заедно с тях намериха и пистолет, който си лежеше в джоба на жертвата, неизползван. От убиеца и оръжието на убийството нямаше и следа. Стана ясно, че раната е причинена от нож с назъбено десет сантиметрово острие, убиецът е бил с ръст, приблизително колкото ръста на убития и двамата са стоели лице в лице. При това положение не ставаше ясно как атлетичният и въоръжен Рене се е оставил да бъде заклан в двора на манастира, без да окаже каквато и да е съпротива. Поведението му се обясняваше единствено с възможността да е бил изненадан, но от кого и как – никой не можеше да обясни.
0 Коментара