Виетнам на един дъх

Виетнам дължи своя безспорен чар на виетнамците. Да, дарен е с изключителни красоти – места като Ха Лонг, с хилядите скални островчета, пръснати като перли из залива Тонкин, могат да накарат човек да занемее пред гения на природата. Фу Куок не просто е достоен съперник на тайландския Пукет, а вече дори го надминава с прекрасните си хотели и плажове, които същевременно са по-спокойни.

Старинните градчета като Хой Ан и Хюе са уютни по един пленяващ начин. А разноликите мегаполиси Сайгон и Ханой, едновременно елегантни и жужащи като кошери, предлагат развлечения за всеки вкус и джоб. Но именно хората на Виетнам – скромни, работливи и мили, заедно с това излъчващи достойнство и непоколебима вътрешна устойчивост, са онова заради което бих се върнала там.

Ашли е дребна и крехка, но много бойна мадама с глас и маниери на взводен командир. Тя е нашият водач, докато се носим с луда скорост из улиците на Ханой с легендарните американски джипове от времето на Виетнамската война. Всъщност Ашли е ужасно забавна и ни разсмива с най-различни истории. Черпи ни с тукашното кафе, направено, вместо с мляко, със сурово яйце – има вкус на капучино и се оказва адски вкусно.

Фонетика за начинаещи

От нея разбирам още защо чужденците трябва да внимаваме, когато си поръчваме прочутата местна супа „фъ“ в уличните заведения и ресторантите. Изписвана като Pho на виетнамски, думата може да се произнесе по три различни начина – с кратко „о“ (фо), с дълго „о“ (фоо) и с „ъ“ (фъ). И трите обаче имат различни значения. Ако имаме предвид супата, правилно е единствено последното произнасяне. Защото иначе, когато някой чужденец заяви уверено, че иска да си поръча „фо“, ще го разберат погрешно и, за добро или за лошо, ще му изпратят местна проститутка…

Безподобната Фъ

„Фъ“ представлява цял Виетнам, побран в една димяща купичка. Това е храна за душата. Супа, която лекува, отпуска и утешава. Говеждо ястие с оризови нудли, но всъщност много повече. Еманация на тукашния национален характер.
Във Виетнам ще ви сервират „фъ“ навсякъде, но в Ханой чорбата е издигната в култ. Най-важен в нея е бульонът. Говеждият джолан, заедно с всякакви кокали и изрезки от месото, се задушава бавно и дълго, поне 5-6 часа, в дълбока тенджера. В казана готвачът добавя тайния си набор от подправки – обикновено джинджифил, звездовиден анасон, канела, карамфил и неща, които само той си знае.

Супата „фъ

Кълца ловко месото на късчета, а оризовите кори – на лентички. Потапя ги за кратко във врящата вода и ги отцежда, преди да ги сервира в купата ви. Отгоре добавя кръгчета лук и настърган джинджифил, а вие сами си слагате – колкото искате – от нарязаните зелени билки: кориандър, босилек, мента. Накрая долива бульона – същински ритуал на свещенодействие. И финалните щрихи: сок от пресен лайм, наситнено чили, рибен или чеснов сос.

Това е „фъ“ – супа, която, точно според концепцията „дао“, съчетава хармонично в себе си „ин“ и „ян“, противоположните енергии, женското и мъжкото начало. Силна, но изискана; комплексна и хомогенна; засищаща, но лека; пикантна, ала не изгаряща…

Ханой като двуликия Янус

Ханой е вибриращ град с широки булеварди и живописни вили с куполи и мансарди, с дървета, подрязани в екстравагантни форми, с чудни колониални сгради като Операта от XIX век. Виетнамската столица е място, където се яде много вкусно. Тя може да предложи наистина отлични ресторанти дори на най-взискателните „фуудита“ и е на път да се превърне скоро в световна гурме дестинация. Много от добрите заведения заемат последните етажи и покривите на хотелите, предлагайки незабравима гледка към светлините на града и многобройните му езера.

Кулата на костенурката на езерото Хоан Кием в Ханой

Някои наричат Ханой Азиатския Париж и, Бога ми, това е абсолютно вярно. Бях удивена от силата на собствените си предразсъдъци и на пропагандата, понеже винаги съм си го представяла като грозен комунистически град (приемайки безкритично американския наратив за „врага“ вероятно). Ханой обаче е високотехнологичен, модерен, зелен и уютен. В наследените от французите два квартала той има направо европейско излъчване. В другите му зони, по-гъстонаселени и евтини, накачулени със сергии, открити домашни кухни и развяващи се пъстри фенери, се усеща духът на Изтока, там диша и живее Азия. Там са пазарите с кресливи продавачи и въргалящи се по земята плодове, там са криволичещите улички и миризливите дюкяни.

Там са безбройните ресторантчета за нудли и жива бира, опасани с редици от „детски столчета“, в които имам чувството, че могат да се поберат само виетнамци. Два града живеят редом – напълно различни, но и допълващи се, невъзможни един без друг – отново като „ин“ и „ян“…

На велорикша из Стария квартал

Щяха да ни водят в къщата, където е живял Хо Ши Мин и е хранил рибките си, но си тръгнахме, още преди да влезем – дойде ни в повече дългата опашка в индийска нишка на входа на парковия комплекс. Пък и за разлика от любопитните западняци, ние си имах­ме доскоро собствена мумия (някои дори я помним), та не виждахме с какво могат да ни изненадат.
За мен лично най-паметното преживяване в Ханой беше разходката със „сиклÒ“, традиционна велорикша с персонален водач, който ме преведе геройски през „36-те улици“ на Стария град – колоритен район с магазинчета и занаятчийски работилници, с улица на обувките, на коприната, на сребърните накити… Кацнал в предната седалка на „сиклÒ-то“, човек усеща най-добре пулса на града, прахоляка и смога му, адреналина от прииждащите отвсякъде мотопеди, които ей сега ще се забият в теб, писъка на клаксоните и жуженето на моторите.

В Ханой живеят близо 7 млн. души, от тях 3 млн. препускат на мотоциклети из града. Уличният трафик изглежда хаотичен и невъзможен, но въпреки това движението някак си не спира. Пешеходните пътеки, светофарите и уличните знаци обаче изглеждат съвършено излишни…

Изкуства

Сред най-важните културни забележителности на Ханой е Храмът на литературата – архитектурен комплекс, построен в чест на китайския философ Конфуций. Всъщност това е първият университет в страната и в него са се обучавали в продължение на няколко века децата на членовете на кралското семейство. Тук задължително идват да си направят снимка всички абсолвенти и абитуриенти в Ханой, след като завършат. Наблизо е пагодата Чуа Мот Кот, изградена през 1049 г. върху стълб като лотосов цвят над водата.

В столицата посещаваме и представление на Водния куклен театър – забавен начин за разказване на истории и легенди чрез дървени кукли във вода. Точно такова сценично изкуство мисля, че съществува само във Виетнам (поне не съм го виждала в Китай и Япония, където има други подобни вариации). По-рано вече сме се запознали с традиционния фолклор Куан Хо, признат за световно културно наследство от ЮНЕСКО. Мелодичните народни песни се зараждат през XIII век в провинцията Бак Нин и се изпълняват на два гласа от мъже и жени, в съпровод на уникален виетнамски инструмент с една струна.

Традиционни улични музиканти

Отбиваме се пътем и в храма Фу Тай, един от най-старите в страната, духовно място за поклонение и за будисти, и за християни…

Екзотики

Аня всъщност не се казва така, но това е името й за туристите. Не е и точно екскурзовод, а преподавател по руски в Ханойския университет. Работи допълнително като гид с английски и руски (учила е във Волгоград), защото парите от професорската заплата не й стигат. Грижи се освен за семейството си, включващо малкия й син, мъжа й (също професор) и родителите му, с които живеят под един покрив, за още двайсетина котки и кучета. Казва, че ги прибира от улицата, защото й е жал да не им се случи нещо.

Във Виетнам все още не са загърбили кулинарните традиции да се яде кучешко – те се губят далеч във времето назад и произхождат от конфуцианството. Но и само допреди трийсетина години тук просто не е имало какво да се яде и хората са ядели буквално всичко, което съдържа протеин. Дълги години дори врабчета не е имало във Виетнам – били са изядени, не като местен деликатес, ами от чист и автентичен глад.

Тукашна екзотика обаче е т.нар. Змийско вино. Навсякъде по супермаркетите и пазарите на страната могат да се намерят бутилки със затворени зад стъклото змии. Виетнамците смятат тази характерна своя напитка за най-добрия лек срещу бронхит и артрит. Но змиите далеч не са единствените животни, използвани в странни питиета. Тук се прави още вино от скорпиони, от гущери, от гарвани. А Змийското вино е един от честите сувенири, с които чужденците (главно мъже) се завръщат от Виетнам. За жените има други изкушения като красивите перли от местните ферми и островърхите сламени шапки „нон ла“. Много приятен сувенир са още изделията от лакирано дърво и традиционното виетнамско женско облекло „а одаи“, състоящо се от дълга цветна туника с цепки от двете страни и панталон…

Шедьовърът Ха Лонг

Заливът Ха Лонг се намира на 170 км. източно от столицата Ханой. Дотам се стига изключително бавно с автобус, защото по гладките иначе магистрали и извънградски шосета има много сериозни ограничения на скоростта и солени глоби (ти да видиш, де да беше така и в града!).

Заливът Ха Лонг

На следващата сутрин се качваме на борда на луксозен круизен кораб, където ще изкараме две денонощия, за да се потопим директно в най-прочутия природен пейзаж на Виетнам. 2000 карстови кули и островчета, стърчащи от водата, рисуват този сюрреалистичен шедьовър. „Ha Long“ се превежда като „спускащ се дракон“ и според легендата мистичните скали се образували при кацането на планински дракон. Могъщата му опашка раздробила крайбрежието, образувала процепи и долини, пълни с вода, хребети и пещери. От 1994 г. Ха Лонг е част от световното наследство на ЮНЕСКО и, макар да е по-отдалечен от останалите забележителности на Виетнам, заслужено е смятан за най-голямата му природна атракция.

Докато плаваме бавно сред причудливите острови, прилични на разхвърляни във водата скъпоценни камъни, се отбиваме за екскурзии в някои от заливите, разглеждаме плажове и пещери. Като пещерата Луон – отворена кръгла скала със синьозелено езеро по средата, в което се влиза с лодки или каяци през приказен тунел.

На остров Кат Нанг (Титоп), кръстен на руския космонавт Герман Титов, освен пясъчна ивица, има и наблюдателна площадка. Оттам се открива величествена панорама към залива. Когато се връщаме на борда, шеф готвачът на изискания корабен ресторант ни показва как се правят пролетни рулца. Хапваме собствените си произведения на чаша вино по залез слънце. На идния ден по изгрев пък имаме сесия с упражнения по „тай чи“…

Нощен Сайгон

Най-интересните неща в Хо Ши Мин (по-известен със старото си име Сайгон) се случват пред нощта. Например посещението на нощния пазар „Бен Тан“ е несравнимо като изживяване и атмосфера с облика му през деня. Стотици търговци са разположили своите претрупани сергии в тесен лабиринт. Димят казани с улична храна, глъчката е невъобразима. В екзотичния хаос се предлага всичко: от лъскава коприна до вино от кобра и имитации на всякакви известни търговски марки. Обиколката тук не е просто разходка, а шоу-спектакъл, в който участват всички. Пазарлъкът е забавен и абсолютно задължителен.

Нощен Сайгон

Дългата улица с нощните клубове пък ми напомня на Банкок – френетични неонови светлини и хипнотизиращи прожектори, електронна музика на макс, полуголи момичета и момчета, танцуващи предизвикателно на високи платформи пред заведенията, реки от алкохол. Съблазните са на една ръка разстояние.

Емблематичната историческа сграда на Пощата, намираща се в сърцето на Сайгон, е построена през 1886 г. от известния френски архитект Вилдьо. Съчетала е перфектно неокласическа европейска архитектура и азиатска декорация. Отсреща й е впечатляващата катедрала Нотр Дам, създадена между 1863 и 1880 г. от френските колонизатори.

Проектирана е по образец на парижката Нотр Дам и е градена с френски материали. Градската катедрала и днес е религиозен център за близо 6,2 млн. виетнамски католици. В момента се ремонтира и, предвид доставките от далечна Франция, реновирането й ще продължи дълго…

Фу Куок – раят, който е бил ад

Остров Фу Куок е най-югозападната точка на тясната и дълга 2000 км държава. Тук Виетнам е съсед по море на Камбоджа и Тайланд (делят един залив). През ноември климатът на острова е превъзходен – по тропически топло е, без да е убийствено горещо, духа свеж бриз от морето, вали само през нощта.

Със своята 150-километрова брегова ивица, осеяна с идилични плажове, девствени планини и обширни природни паркове, Фу Куок е считан за една от най-магнетичните локации на Виетнам. Без да е презастроен и пълен, приютява ризорти на почти всички луксозни световни вериги. Много добра идея е за „ваканция във ваканцията“, тоест по средата на обиколка из някогашен Индокитай да останете тук за няколко дни, за да презаредите батериите. И да се отдадете на безделие, слънце и пълен релакс. Както направихме ние според програмата на Emerald Travel, отсядайки в InterContinental Phu Quoc Long Beach Resort.

Лонг Бийч е най-популярният плаж

в западната част на острова – от него можете да се любувате на незабравими залези, докато денят се стапя в чашата ви заедно с леда от коктейла ви.

Ако решите да нарушите идилията си, може да идете до островната столица, да се смесите с местните, да посетите някоя красива градска пагода или нощния пазар. Ако сте любител на подправките, пиперът тук е смятан за един от най-висококачествените в света – вижте как расте в някоя от плантациите по пътя. Той е важна съставка не само на виетнамската кухня, но и от икономиката на района.
Ако пък сте готови да вникнете по-дълбоко в националната съдба на виетнамците, може да посетите някогашния Затвор „Кокосово дърво“, който разказва част от мрачната история на Виетнамската война…

Пристанищният Хой Ан

Важно търговско пристанище от векове, Хой Ан има изумително живописен Стар квартал, а дървените сгради, върху които личат следите на времето, са свидетелство за всички култури, търгували и процъфтявали тук.

Хой Ан

Хой Ан се намира общо-взето по средата на виетнамското крайбрежие, за да попаднете в него, трябва да летите до Дананг. Именно центалното му разположение го превръща в най-популярното пристанище в региона от XV до XVII век. Пешеходните алеи из Стария квартал са обрамчени с малки и големи къщи във виетнамски, японски и китайски стил, култови фамилни постройки, посветени на поклонението на предците, поразителни пагоди и дори японски дървен мост от XVII век с будистки храм в него. “Домът на стария Хунг“ е забележителна с архитектурата си историческа резиденция, както и сградата на асамблеята „Фу Киен“ от XVII век.

Цветните фасади с дървени прозорци и феерията от стотици фенери с причудливи форми и размери превръщат Xoй Ан в едно от най-чаровните места на Виетнам.

Фенерите са една от емблемите на Виетнам

Градчето е известно с уличната си храна. Жени с островърхи шапки обикалят из павираните улички, понесли на раменете си своите „подвижни ресторанти“ – храна за цял полк е наредена в „котлета” и нанизана на прът. Когато открие подходящо място, мобилната ресторантьорка разполага инвентара си, вади няколко пластмасови столчета и скоро около нея се изпълнва с пришълци. Ястията обикновено включват оризови палачинки с морски дарове, купички с лепкави десерти, подправени с джинджифил и кокос, сандвичи „бан ми“.

Прочутият виетнамски сандвич с франзела „бан ми“ е един от типичните примери за смесването на кухните на Югоизточна Азия и Европа. Основните елементи на ястието са франзела, задължително опечена на въглища, майонеза и пълнеж от овкусен с пипер и чили чернодробен пастет и/или свинско месо. Сандвичът е толкова популярен не само в родината си, че от 2011 г. думата „бан ми“ фигурира в Оксфордския английски речник…

Дананг и Златният мост

Мостът „В ръцете на Господ“ е вероятно най-инстаграм-вания туристически обект в света. Намира се на 1400 м надморска височина в курорта Ба На Хилс, близо до град Дананг в Централен Виетнам. Открит е през юни 2018 г. и е дълъг 150 метра.

Златният мост

Мостът, придържан от две ръце, е от сплав в златист цвят, конструкцията му се поддържа от пет големи конзоли. Ръцете само изглеждат направени от камък, всъщност покритието им е от фина стоманена мрежа, „облечена“ във фибростъкло. Именно то създава усещането за умишлено състарен камък или бетон.

Някогашният планински курорт Ба На Хилс е създаден от французите през 1919 г. и е бил много посещаван до революцията през 1945-а. Съвременният курорт обаче е по-скоро правен за китайски туристи. В тематичния му парк има реплика на френско селище, бутафорни възстановки на средновековно шато и католическа катедрала, градини в стил Версай, антична винарна, азиатски храмове, 27-метрова статуя на Буда и развлекателен лунапарк. До целия този тюрлюгювеч се стига за 17 минути с лифт. Въжената линия, дълга 8 км, в един момент е била най-дългата и най-високата не само във Виетнам, но и в света. От моста и лифт-кабинките се виждат останките на някогашните села в местността, гористите склонове на планината, тюркоазът на морето в далечината.

Имперският Хюе

Забраненият град в Хюе

Хюе е старата имперска столица на Виетнам и днес е под закрилата на ЮНЕСКО. Тук тече Хуонг, Реката на ароматите, наречена някога така заради цветовете, падащи в нея от овощните градини край коритото ѝ. На брега ѝ се издига Цитаделата – голям комплекс от дворци и храмове, откъдето императорите от династията Нгуен управлявали Виетнам. Хюе си има своя Забранен град, сгушен зад дебели стени и непристъпни порти – всяко влизане без разрешение в императорските покои, се наказвало навремето със смърт.

Край реката са още гробниците на няколко императори, както и седем­етажната пагода Тиен Му („Пагодата на небесната дама“). Построена през XVII век, днес тя е един от символите на града.

От другата страна на реката са колониалните сгради и новият модерен център. А между тях, в реката, са корабчетата, които возят туристите. На борда на едно такова имахме поредния незабравим и изискан обяд…

Още на www.emerald.bg