Очакванията ни… Темата е огромна, сериозна и много противоречива. Свързана е с много „прикачвания“, „прилепвания“, връзки, противоречиви енергии, преливане на енергии и пр.
Животът ни започва с очаквания, с тях преминаваме през целия си жизнен път, с всичките му аспекти, с всичките ни мисловни потоци и идеи, които ни обуславят. От любовта и вниманието, обичта и силата, през дебрите на различния ни досег с „ниския астрал“, естествените „закачвания”, които идват от семейството, до нещата, които обуславят земния ни живот – личните отношения и кариерата.
Според вселенските водачи всяко наше очакване е обем от енергия, която се „захваща“ в някое от седемте енергийни нива, които определят вариантите на взаимоотношенията, в които ще изберем да живеем.
Точно тези 7 нива определят смисъла на живота – от еволюционен до ежедневен. От мислите до реализираното присъствие. От силата до слабостта. От борбата до предаването ни, отказа.
Следете мислите си и думите, който ги обуславят. Следете последователността на мислите си.
Полетата са свързани с родовата карма на човека. Родовите въздействия. И с групата души, с които идваме на Земята за този си живот. Със задачите, смисъла и безсмислието.
Какво означава енергията на очакванията ни?
Това е споразумението с Бог,
с вселенските водачи, за задачите, които ни предстоят в този живот. Устойчивостта, която трябва да изградим. Силата, с която живеем в ежедневието си. Обаятелната енергия, харизмата, която ни помага за адаптирането към обкръжаващия ни свят, към хората и взаимоотношенията – от семейството през всички срещи по пътя ни.
Това е един голям план, който търпи всякакви промени, в зависимост от средата, в която израстваме – тя определя собствения ни уникален и смел път или пък стремежа да наподобяваме някого – хора и модели, които смятаме за успешни. Но тук се къса успешната линия.
Ако приемем втория път на действие и го облечем в ежедневни дрехи, събитията в живота ни са доста противоречиви, а самочувствието ни пада. Губим колосална енергия в това да се харесаме на другите. И така изчерпваме личната си енергия, с която сме дошли на този свят, страдаме от дефицита й и не можем да реализираме собствения си път.
Поддаваме се на подражанието,
независимо колко смислено е то, и заживяваме живот в подчинена стойка. Крачките ни губят естествения си ход. Планираните от самите нас събития се изместват в някакво необозримо бъдеще и при тези ситуации е доста трудно да се случат.
Енергийното поле, в което сме попаднали и сме се заиграли в тази игра, е доста ниско и не носи и създава нужните ни ситуации.
Не бива да се заблуждаваме, че тук сами можем да си генерираме ситуациите, които смятаме, че ни трябват. Не. Всички ситуации сме си планирали заедно с Бог, въпросът е да не излизаме от собствения си път и уникалност, за да можем да ги осъществим.
Когато обаче се отклоним от пътя си и стъпката ни е накъсана, естествено се накъсва вибрационното присъствие на тялото и структурите му. Появяват се дупки в структурите, които изключват будния ни поглед към знаците за важните ни ситуации.
Какво се случва с очакванията ни?
Как тази обаятелна енергия напуска нашето енергийно информационно поле под натиска на сравненията ни и живота в подобие? Какви ще бъдат тогава очакванията ни? Линията на правия път я няма – има само стремеж да бъдем забелязани. Но как да бъдем забелязани, след като непрекъснато се сравняваме с другите, което не позволява изразяване на нашата собствена индивидуалност.
Стремежът към подражание кара хората да имат разнопосочни очаквания, тъй като линията им на устойчивост става крехка, слаба, бледа и безжизнена. Това прави движението на енергията тежко, тромаво и бетонира един доста нехармоничен живот. Очакванията ни са нестабилни, няма я тази захранваща единица, която кара човек да се чувства сякаш лети – обаятелен, общуващ с лекота, умен, предимно умен, защото черпи информация от най-вълшебната енергия – на очакването, изненадата, силата. Тази енергия е манипулативна, силова, харизматични, защото генерира обич, а когато я има обичта – проблемите се минимизират.
Много често се казва, че
липсата на обич в детството от страна на родителите
създава дефицит и пречи на децата да се реализират в живота си като възрастни.
Да, това е така, защото означава, че енергията на очакванията е излязла от употреба в семейството и това генерира естествена повторяемост – предава се от поколение на поколение. Съзидателната енергия на очакванията може да е липсвала още преди идването ни на Земята дори – заради дефицита й във вселенската група души, с която се движим заедно. Това е и едно от сериозните изпитания, които Бог ни дава, свързано с устойчивостта.
Как очакванията ни се изместват от тревожност?
От подчинение? От липса на вяра? От подценяване и лошо самочувствие?
Какво се случва? Например имаме очаквания за кариера. Даваме знак, че сме готови и започва играта. В момента сме силни, уверени и знаем какво очакваме, но… след известно време този смел план вече е отишъл в кошчето за боклук и сме в плен на възможни противоречиви мисли – страх, липса на вяра, всячески се стремим да отклоните прекрасния миг, точно когато програмата е на път да се случи. А всяка мисъл натиска клавиша Enter на компютъра, наречен живот, и така, докато чашата се препълни с несъответстващи едни с други мисли, чувства, реакции, дори срам. Колко често сте си казвали –
кой съм аз, та да ми се случват такива прекрасни неща?
И така прогонваме прекрасната енергия на очакванията и оставаме в подчинено, примирено състояние. Ден след ден се губи чара на живота. Губи се чудото, най-съвършеното присъствие в живота на човека. Енергията, която пълни душата ни с обич към самите нас, с радост и гордост. Лишена от нея, душата обеднява, става тъжна, свита и нещастна. Това е енергията на очакванията в лошия си вариант и така се стига до болести и всякакви проблеми.
А какво се случва, когато живеем в синхрон с тази обаятелна енергия на очакванията и се стремим да я държим в ръцете си?
Тогава светът е прекрасен, животът е нашата райска градина – осъзнато или не. В повечето случаи неосъзнато. Проблемите са малко, което кара душата да се чувства силна и уверена. Активира се линията на смелостта. В тази обаятелна енергия човек е обгърнат от нежни погледи. Стремежът на околните да предизвикват проблеми на този човек е нищожен, тъй като енергията, която излъчваме е лека, приятна, изпълнена със нежност и основно – с безопасност.
В тази енергия имаме много вътрешни защити и доста обострен усет за опасност.
Опасностите на практика изчезват.
Така на първи план изглежда тази енергия. Разбира се, липсата й създава много проблеми – например изложени сме потенциално на всякакви външни енергийни въздействия – като магии, енергийни удари и целия негативен спектър, защото те носят този отпечатък, обитават тези енергийни полета.
Как обаче да разберем, че тази прекрасна енергия се е отдръпнала от нас, тъй като ние не сме се погрижили тя да остане?
Когато искаме нещо, очакваме го и то не се случва, значи нещата не се в ред. Разбира се, трябва да си зададем въпроса и трябва да сме готови за отговори в повече от една посока. Дали това очакване е наше или е продиктувано от желанието ни да докажем, че сме тук, че го можем? Ако е второто, трябва да излезем от тази игра. Това не е сценарият на нашия път и е почти сигурно, че нещата няма да се случат, че ще загубим още увереност, която ни е толкова необходима!
Успокойте се! Поемете глътка въздух! Вижте къде сте? Направете равносметка и тогава, ако все още ви харесва, продължете. Ако ли не – потърсете помощ. Защо помощ? Защото този захват е много тежък. Енергията на очакванията захваща хората в естествен обръч на силата, харизмата и вървежа или в слабата линия.
Няма истински свободен човек, тъй като животът на Земята е силно социално обвързан. Съществува постоянен обмен на енергии, които закачват дадени линии. Това прави връзките по-силни, приятелствата по-истински и успехът – постоянен. Не е опасно това да сте закачани, захванати и прочие. Друг е въпросът в кое ниво сте закачени. Каква енергия генерира това ниво? Какъв ще е ежедневният ви свят, който ще определи и смисъла на живота, както и ще направи мислите ви ведри, щастливи и здрави. И думите – с блестяща енергия или пък изпълнени с тревожни очаквания?
Това е енергията на очакванията ни в целия й диапазон. Изборът винаги е наш и така, дума след дума, отваряме смисълът на избора. А какво генерира изборът – ще научите в следващата статия.
0 Коментара