Ива Спиридонова е автор на три поетични книги, съсобственик, творчески директор и редактор в Издателство „Библиотека България“. Пише поезия, проза, ревюта и критика в литературни платформи, редактира и рецензира книги, организира литературни събития. Съосновател на движението Нова Асоциална поезия, член на Асоциация на младите български писатели, член на Съюза на българските писатели.
Симеон Илиев Аспарухов е автор на две поетични книги. Занимава се с любителска фотография, изобразително изкуство, графичен дизайн, поддържа музикален блог, пише поезия, кратки разкази, импресии и миниатюри. Редактор е на редица стихосбирки и книги с разкази от съвременни автори, пише анотации и ревюта за български писатели, представя и интервюира артисти, художници, писатели, музиканти, фотографи в официалната страница на издателство „Библиотека България“. Член на Съюза на българските писатели.
снимки Светослава Мадарова
Казват, че поезията синтезира в себе си всички изкуства. Съгласни ли сте и как се чувствате, докато пишете?
Ива: Смятам, че поезията по-скоро синтезира в себе си живота изобщо и е едно от най-трудните изкуства. Да, в нея има и слово, и музика, и танц между поет и читател, но водещо е вълшебството на думите. Може би бихме могли да кажем и друго – че поезия има във всички изкуства и във всеки миг от живота ни, в човешките отношения и в природата. Докато пиша, съм някъде другаде, в света на поезията, в мига, в който тя е решила да ме повика, там, където времето спира, за да превърне живота във вечност чрез думите. Когато пиша, освобождавам дълго натрупвана енергия, лекувам себе си от болките и не спирам, докато не усетя светлината. А пиша само когато е наложително, иначе случващото се с думите не е истинско.
Симеон: Да, това, което казват е абсолютно вярно, но бих искал да допълня, че поезията всъщност ражда всички останали изкуства. Тя е сърцето, ритъмът, темпото, без които изкуството не би могло да оцелее, тя е носител на онези думи, които би следвало да съдържат философията на живота и именно тази философия да слезе в света на човека, който да я продължи и осъществи с нови багри, танц, музика, драматургия и т.н. Колкото до мен, пишейки, черпя вдъхновение от изкуството и всички негови форми. Така затварям един своеобразен кръг, в който вплитам авторитетите си и въображението си.
Болката ли е цената за добрата поезия?
Ива: Твърде често да. Но невинаги е необходимо да преработваме болката чрез поезия, има безброй други начини да го направим. Ако обаче цената, която плащаме е наистина лична болка, то тогава написаното е истинно и въздействащо. За съжаление, е така. Но понякога, слава богу, стихотворения се раждат и заради красивото в дните ни.
Симеон: Моят отговор е категорично противоположен. За мен болката няма място в поезията или поне не е водеща. Поезията трябва да създава болка. Читателят трябва да преживява текста и да осъзнава силата на думите.
Как се откривате през книгите си – колко променени, колко пораснали?
Ива: Не ми се иска да се връщам към книгите си във времето назад, рядко го правя. Познавам отлично онази жена, която ги е написала, но това вече не съм аз. Друга съм, съвсем друга. Не знам обаче коя от двете ни повече ми допада. Е, има и много неща, които бих искала да не съм написала, но и те са факт и остават между страниците. Има и други, които винаги ще приемам за част от себе си. Така както и книгите са част от мен. Онази част, която живее между страниците. Онези страници, които крият истината за живота такъв, какъвто е бил или би могъл да бъде. Зависи от силата на думите.
Симеон: За да съм искрен и при този въпрос, без колебание ще кажа, че не се вълнувам от своите книги и не търся себе си в тях. Защото това е миналото ми, емоциите, които са били важни единствено за времето, в което са споделени с читателите. Дори избягвам да чета своите текстове, тъй като моето настояще е най-важно от всичко, което ме вълнува. Истинското себеоткриване е повторният прочит на книги, които не съм разбирал. Дори не само книги, а и кино, театър, музика. Вървейки напред и събирайки житейско знание, днес по различен начин възприемам изкуството, с което се срещам за пореден път. И да, пораснал съм, в посока, която приятно ме изненадва.
Книгата тежи повече като дух или повече като ценност?
Ива: Труден въпрос, благодаря за него! Книгата тежи като… дух и ценност, като… спасение. Защото пази духа жив, въздига го ако щете, възражда го и едновременно с това наистина е ценност, и литературна, и библиографска, и историческа, и научна. Книгата наистина има тежест, макар днес да сме позабравили, че чрез нея сме оцелели и пак чрез нея можем да се съхраним.
Симеон: Мисля, че книгата тежи точно толкова, колкото тежест ѝ придадем ние, читателите. А как – това е въпрос, който натежава и е трудно да се разграничи духа от ценността. Несъмнено книгата е ценност, безспорно буди и държи духа жив, затова ще си позволя да сложа качеството и състоянието на везна, която да не се наклони в нито една от посоките.
Как се роди идеята за издателство „Библиотека България“ и колко храброст се изисква да издаваш българска литература днес?
Ива: Към днешна дата смятам, че мога да кажа, че идеята за създаването на издателство „Библиотека България“ дължим на поезията и обичта, които ни подтикнаха да мечтаем. Когато двама души споделят общи ценности, много често се създава нещо добро. А иначе – роди се в един студен зимен ден в края на 2017 година, напът към Панагюрище или… по-правилно е да се каже, че тогава бе споделена, защото отдавна се бе родила в умовете и сърцата ни поотделно. И веднъж споделена, още в първия месец на следващата година бе и осъществена. И така до днес – създаваме стойностни български книги и продължаваме да мечтаем. Що се отнася до храбростта… изисква се нестихващ ентусиазъм, безкрайна обич към езика и задължителна доза лудост. Ако Дон Кихот е бил храбър… вероятно и ние сме такива.
Симеон: … а Панагюрище е родното място на моите прародители, което е знак от друго естество и за друг разговор. Не съм сигурен дали е храброст, по-скоро е търпение. Работата, за която мечтаехме и приехме с широки обятия в живота си, и същата, която превзе ежедневието ни, ни научи да бъдем търпеливи, да разбираме всички гледни точки и да не упрекваме ничие мнение. Този стоицизъм, с който гледаме на всичко около нас е най-точната добродетел, от която сме се нуждаели.
Как избирате авторите си, с какво печелят интереса ви?
Ива: Само и единствено чрез текстовете, които ни предоставят. Първоначалната идея за автора за нас представлява текстът. Дори и да познаваме създателя му, оставяме думите да говорят. Понякога ги избираме, друг път те ни избират, а в интерес и на двете страни е финалният резултат да е една наистина добра книга без никакви компромиси. А технически погледнато – в издателството има редакторски екип, който се грижи за одобрението или отхвърлянето на конкретния ръкопис и в него мнението на всекиго е от значение. Да, доста повече са отхвърлените ръкописи, но приетите се превръщат в прекрасни книги.
Симеон: Наскоро разбрах от злите езици, че автори, които не са успели да убедят издателствата в своите писателски качества, в крайна сметка се озовават при нас. Може би тук е моментът да споделя с вас, че ние не сме крайна гара, дори напротив – ежедневните избори, които се налага да правим относно качествата на който и да било ръкопис, са наистина трудни, много трудни. Повечето пъти разочароваме не един или двама души. Но пък тези, с които говорим общ език от първи диалог, не само че пред очите ни израстват и разгръщат потенциала си, но се връщат на същото място със своите следващи проекти. Ето защо, не просто предизвиканият интерес, но и спечеленото и оправдано доверие са двуполюсни – когато работим в екип и когато отглеждаме талант, то той неизменно се превръща в част от съвременния литературен дух. Затова сме благодарни – и на авторите, и на читателите.
Трудно ли съжителстват едновременно поетът и издателят във вас?
Ива: Не трудно, по-скоро почти невъзможно е това съжителство. Особено ако погледнем на издателската дейност като на бизнес, какъвто е, като на работа като всяка друга, чрез която осигуряваме прехраната си. И тази дейност ежедневно изисква хладен ум и мениджърско поведение. От друга страна обаче, за да откриеш добрия текст, е необходимо да се вслушаш в сърцето си, да си поет малко или много, да се развълнуваш, когато прочетеш нещо красиво. А за да издадеш ценни книги като „Лора, Яворов и аз“ например, е необходимо освен всичко това и да не си загубил идеалите си и да имаш отношение към литературата и читателя едновременно.
Симеон: Зарадвах се, че някой най-накрая ми задава точно този въпрос, защото отговорът често пъти го споделям в приятелска среда и той е по-скоро самоирония, но такава, в която има много дълбочина и е самата истина: Поетът Симеон Аспарухов подряза крилете на човека Симеон Аспарухов, а издателят Симеон Аспарухов – и на човека, и на поета. Най-чистото живеене, според мен, е когато себевъздигането не е единствената цел, с която да се справяме в социалната среда.
Как изглежда успехът?
Ива: Като удовлетворение след тежък ден. Като усмивката, която виждаш насреща си, като споделената радост от пътя. Като благодарност, която получаваш за добре свършена работа. Като вярата, че може би ще оставиш следи. И най-вече като свободата да бъда себе си в това, с което съм избрала да се занимавам. Това е моето мерило за успех.
Симеон: Нямам никаква представа.
Освен с чудесна българска литература, вие радвате четящите и пишещите хора с особено ценни инициативи. Каква е равносметката от тях и какво предстои?
Ива: Благодаря за оценката! Да, стараем се да не оставаме само в „матрицата“ на правенето на книги. Ежегодно провеждаме нашия национален конкурс за литература „Вие пишете, ние четем“, в който даваме възможност на съвременни български автори да бъдат издадени, да бъдат прочетени, да повярват в себе си. За поезия или проза, винаги се доверяваме на компетентно жури и книгите, които създаваме като резултат от този конкурс, са стойностни. Впрочем, на 1 септември предстои да обявим новото издание на конкурса, този път за поезия, в което първата награда ще е издаването на самостоятелна стихосбирка. А темата… ще разберете на 1 септември!
Също през септември, от 9 до 16-ти в парка пред НДК, на нашия щанд ще очакваме ценителите на съвременна българска литература на Алея на книгата, ежегодна инициатива на Асоциация „Българска книга“. Ще представим много нови любопитни заглавия от не по-малко интригуващи автори.
А може би най-трудната, но и най-удовлетворяваща инициатива на издателството е „24 книги за 24 читалища на 24 май“, чиято идея е ежегодно да даряваме хубави български книги на български читалища, които имат нужда от тях. Впрочем, сякаш това е и част от истинския смисъл на нашата работа.
Симеон: Щом си говорим за равносметка, значи сме се слели с времето, в което се намираме, и вършим добра работа. Благодаря ви за предоставената възможност да благодаря на всички, които през годините са ни подкрепяли и продължават безвъзмездно да го правят. А какво предстои?! Дори и ние не сме напълно наясно, защото в „Библиотека България“ водещи са чувствата, а не плановете. Спонтанността ни до момента не ни е изиграла лоша шега, а ни е довела само и единствено до усмивките на хората, които обичат книгите.
0 Коментара