Новият роман от Мария Лалева „Пътища от огън“ (изд. Книгомания) излиза на пазара. Премиерата на книгата в София ще се състои на 8 октомври от 18:00 ч. в зала 6 на НДК. А още от следващия ден писателката тръгва на турне из страната, за да се срещне с почитателите си и да представи „Пътища от огън“ в над 30 града. До края на октомври ще гостува в Асеновград, Пловдив, Сливен, Приморско, Бургас, Варна, Добрич, Балчик, Велико Търново, Ловеч, Сопот, Казанлък, Стара Загора, Нова Загора, Димитровград и Ямбол.
„Това е книга за войната, любовта и учителите. Войната вътре в човека и извън него. Войната като клада и въпрос, като изпитание и съдба, като последен шанс да поемем по пътя към доброто и Бога. Любовта във всичките ѝ човешки проявления – семейна, приятелска и романтична. Любов към родната земя и своите, любовта като път за израстване. Учител във всеки аспект и проявление на тази дума – буквален, духовен, житейски“, споделя Мария Лалева.
„Пътища от огън“ ни запознава с героя Карим
от Сирия – още от детството си той усеща необикновена връзка с огнената стихия. След тежко премеждие започва да проявява мистични способности. По време на бомбардировка губи семейство си. Остава сам с по-малката си сестра. Заради повелята на баща си бяга от войната в търсене на дом и мир. По пътя си към Западна Европа попада на българска земя, където ще преоткрие любовта, но ще се пребори ли с човешките предразсъдъци и догмите на обществото? Младият мъж приема избора на душата си да последва огнения път към нови и непознати духовни истини.
По пътищата на изгнаника Карим го очакват драматични обрати и срещи със странни противоречиви хора, които преобръщат съдбата му, предизвикват го да преосмисли себе си и собствените си представи за свои и чужди, за добро и зло, за вяра и религия, за Бога и дявола у човека, за саможертва и мисия, за любов и раздяла.
Пред очите му се разкрива непознат свят,
а неочакваната му среща с любовта го провокира да надскочи предразсъдъците си, границите на кръвта, догмите и вярванията си. Младият мъж осъзнава, че войната винаги задава големи въпроси и те не могат да имат малки отговори. Това е книга за огъня, който човекът пали сам, за да изгори вчерашното си Аз – огън, пречистващ и нужен за израстването на душата.
Войната винаги задава големи въпроси и те не могат да имат малки отговори. Това е книга за огъня, който човекът пали сам, за да изгори вчерашното си Аз – огън, пречистващ и нужен за израстването на душата. Книга за огнените човешки пътища, по които съдбата ни води, за да спаси красивото, извечното, сияйното у човешкото същество.
Главният герой бяга от войната в търсене на дом и мир.
По пътищата му на изгнаник го очакват драматични обрати и срещи със странни противоречиви хора, които преобръщат съдбата му, предизвикват го да преосмисли себе си и собствените си представи за свои и чужди, за добро и зло, за вяра и религия, за Бога и дявола у човека, за саможертва и мисия, за любов и раздяла.
Пред очите му се разкрива непознат свят, а неочакваната му среща с любовта го провокира да надскочи предразсъдъците си, границите на кръвта, догмите и вярванията си. Младият мъж осъзнава, че войната винаги задава големи въпроси и те не могат да имат малки отговори. Това е книга за огъня, който човекът пали сам, за да изгори вчерашното си Аз – огън, пречистващ и нужен за израстването на душата. Книга за огнените човешки пътища, по които съдбата ни води, за да спаси красивото, извечното, сияйното у човешкото същество.
Цитати от „Пътища от огън“
„Големите болки взривяват хронологията и натрошават събитията на парчета, които съзнанието трудно и болезнено събира. Сърцето мъдро дава време на ума да приеме истината постепенно, за да го спаси от лудост. Човекът има предел на болката, иначе не би останал човек след нея.“
„Нещо древно носи жената, нещо отпреди сътворението на света – гранитно и огнено-сияещо, ефирно и въздушно-водно, кодирало живота в себе си, устремено да се разширява и свива, вдъхновено да се съединява и слива, да ражда светове и да ги дарява с любов.
Нея иска дяволът, нея мачка, нея разпокъсва,
нея подчинява без милост, защото знае, че тя е по-силна от него, защото точно с женската енергия е слязла в този свят хармонията. От жената извира любовта. А срещу нея дяволът е безсилен.“
„Не е ли войната най-яркото доказателство, че светът ни живее без Бог, истина и мъдрост? Без любов? Няма кой друг да създаде друг свят за нас – само човекът. И ако войната не събуди любовта у всеки от нас, за да се обърнем навътре в себе си и да открием всичко красиво и божествено, заложено у човека, още дълги години, векове, епохи ще си задаваме един и същи въпрос. И ще воюваме там, където небето ни е дало силите да творим рай.“
„Омразата правеше хората еднакви. Еднакво глупави, еднакво жестоки, еднакво нечовечни, еднакво заблудени, вгледани свирепо един в друг като в огледало, убедени, че „своите“ са добрите, а „чуждите“ – лошите. Еднакво овъглени от огъня на злото. Еднакви и далече от Бога…“
„Накъде вървите ти и сянката ти? Този въпрос не забравяй – накъде вървите ти и сянката ти? Знаеш ли? Помниш ли?… Защото душата ти помни и знае отговора. Затова са пътищата – за да си спомним кое в душата ни е от Бога и кое – от нечестивия. И което не е от Бога, сами да запалим огньове и сами да го изгорим. (…) Но това са пътища от огън! И няма как да ги избегнеш, и няма как да ги прескочиш тези огньове – трябва да минеш през тях. Трябва да минеш през тях…“
0 Коментара