Август е.
Хората пътуват и се наслаждават на лятото.
Прелетните птици също се подготвят за своя дълъг път…
Тази есен един щъркел няма да отлети, а може би и никога няма да поеме отново пътя към Африка.
За него искам да ви разкажа….
Всяка пролет в нашето подбалканско селце долитат щъркели.
Правят няколко триумфални обиколки над селището, за да известят хората за пристигането си.
Започват усилено тракане с клюнове и поправят старите гнезда. Събират клечки, сухи треви, парцалки и с тях надграждат своите домове.
После снасят яйца и самоотвержено двойката щъркели се грижи, за да се появи потомство. Женската топли яйцата, мъжкият носи храна и така тридесет и четири дни.
Хората от селото им се радват и ги посрещат като посланици на пролетта и символ на уют и семейно щастие.
Моногамният характер на птичата двойка, за много от нас, символизира устоите на брака.
Също ни радва факта, че появата на щъркели е признак на екологично равновесие на района, в който гнездят.
Години наред семейството ни живее щастливо в пълен синхрон с двойката щъркели, направили гнездото си на стълба пред къщата.
Един ден племенникът намери мъжкия щъркел на земята, безпомощен, с няколко сачми от въздушна пушка в едното крило.
Усещането е, като за човек от семейството ни, попаднал в беда…
Ранената птица начаса е транспортирана до Спасителния център за диви животни в Стара Загора.
Там лекарите оказват помощ и задържат щъркела, за да го лекуват.
Самотната женска птица дълго лежи върху яйцата. Непосилната жега, липсата на храна и вода я карат да стане и се погрижи за оцеляването си…
После осиротялата птица дълго кръжи над празното гнездо, подобно на древногръцката богиня Герана, която вечно търси своята рожба…..
За първа година щъркеловото гнездо остана пусто и тихо…
Ние редовно се информираме за състоянието на ранения щърк. Убеждават ни, че е добре, но няма да издържи на дългия полет до топлите страни.
Кой и защо направи това???
………………………………………………..
Едва ли ще намерим смислено обяснение на постъпката…
… подобно на героя от разказа на Елин Пелин “Нане Стоичковата върба”, който отсича дървото, служещо за дом на дванадесет двойки щъркели, за да спаси скъсаната си капа…
Затова, можем само да пожелаем добър път на осиротялата птица от щъркеловото ято и да посетим нашия Дългоклюнчо в Стара Загора.
През идващата зима ние ще бъдем неговото семейство.
0 Коментара