Иво Сиромахов разказва за велики българи в „Моите вдъхновители“

От бестселъровите сатирични романи като „У майкини“, „Бай Тошо“ и „Певицата взема властта“ през обичаните от хиляди български деца приказни истории „Тони и Гари обикалят света“ и „Приказно пътешествие“ до най-новото издание на емоционалния сборник „Очила и нови разкази“ Иво Сиромахов продължава да доказва, че не се страхува да твори в нови жанрове.

Сега журналистът, телевизионен водещ, сценарист и писател изненадва читателите си с може би най-личната си книга до момента – документалния сборник „Моите вдъхновители“, в който са поместени над 60 текста за някои от най-бележитите българи от миналото до днес.

Всяка глава от книгата разказва за по една личност, оставила дълбока следа в съзнанието на Иво Сиромахов, оформила го като човек и вдъхновила творчеството му.  По страниците на „Моите вдъхновители“  оживява споменът за велики българи от нашата история като Васил Левски и Христо Ботев, незабравими поети и писатели като Пейо Яворов, Виктор Пасков и Валери Петров, спортисти като Гунди и още десетки учители, артисти, лекари, благотворители.

Изплетена с много любов, отдаденост и почит, „Моите вдъхновители“ отключва вратата към мащабна галерия от личности, източник за вдъхновение на всеки българин.

Разгръщайки някои от по-непознатите страници на историята ни,

Иво Сиромахов ни среща с велики личности като:

• първата българска дипломирана лекарка Тота Венкова;
• българския офицер и герой от войните за национално обединение Борис Дрангов;
• четиримата книжари, които жертват живота си за българската свобода, в чиято чест са издигнати скулптурите на четирите лъва на Лъвов мост;
• антикомунистическото движение на горяните – първото и най-масово в цяла Източна Европа.

Лирична и топла, възторжена и смирена, книгата на Иво Сиромахов е настолна енциклопедия за българската памет и гордост, противовес на шумното и фалшиво родолюбие. Напомняне, че добрият пример е навсякъде около нас. И че човек е сбор от личностите, които е срещнал през живота си – до някои се е докоснал лично, а до други –  косвено чрез примера, духа и героичните им постъпки.

„Тези истории са дълбоко лични. С тази книга реших да ги направя публични, воден от плахата надежда, че някои читатели вероятно също са били вдъхновени от подобни личности. И че оглеждайки се в тях, може да открият доброто, заради което си заслужава да живеем. Или ще се сетят за свои истории, свързани с хората, за които разказвам. Или пък просто ще научат нещо за личности, които според мен не бива да забравяме.“, казва Иво Сиромахов.

Книжарите с лъвски сърца ( откъс )

Когато минавам покрай Лъвов мост, всеки път ме побиват тръпки. Защото знам кои са тези лъвове.

На 15 ноември 1877 година, месеци преди Ос­вобождението в София, са вдигнати четири бесилки. На тях увисват четирима големи българи – Георги Абаджиев, Киро Гьошев, Стоян Табаков и Никола Крушкин. Всички те са книжари.

Георги Абаджиев е роден през 1848 година в Горна Джумая. Собственик е на малка книжарница в Драз махала. Участва в национално-освободителното движение като куриер на Софийския революционен комитет, създаден от Васил Левски. Турските власти започват да го издирват и той събира бунтовните кни­ги от книжарницата си и бяга към Радомир. Там спира до един овчар, да се сгрее до запаления огън. Но по пътя се задава турска потеря. Абаджиев хвърля в огъ­ня книгите си, но в джоба му остава един екземпляр от песнопойката „Народни песни“. В нея била и песента на Добри Чинтулов „Вятър ечи, Балкан стене“, заради която Георги Абаджиев бил осъден на смърт. Увисва на бесилката, ненавършил 29 години.

Киро Гьошев (Киро Кафеджи) е родом от село Ярджиловци, Пернишко. Притежава малка книжар­ница на Конския пазар в София (днешен Солни па­зар). В книжарницата се провеждат срещи на участ­ници в Софийския таен революционен комитет. Там Гьошев укрива комитетски пари и документи. В дю­кянчето си, освен че продава книги, Киро прави и кафе, оттам идва прякорът му Киро Кафеджи. През книжарницата си Киро Гьошев разпространява пат-риотична литература и пропагандира идеите за на­ционално освобождение. Няколко пъти се среща лично с Левски.

Заловен е и обесен до църквата „Свети Спас“. Преди да го обесят, запял „Вятър ечи, Балкан сте­не“.

Стоян Табаков е роден в Якоруда през 1836 го­дина. През 1864 година заедно с Никола Вардев от­крива първата книжарница в София на Златарската чаршия (днешна улица „Сердика“). Двамата разна­сят книги и буквари из цялата Софийска околия – от Орхание и Трън до Мехомия и Кюстендил.

Турските власти правят обиск в книжарницата и намират революционна литература и вестници на българската емиграция. Табаков е осъден на смърт. Отива до бесилката, облечен в най-новите си дрехи. Твърди се, че пред смъртта бил спокоен и ведър. Ка­зал на другарите си:

Не бойте се! Бесилката ще ни е причастие.

Допушва цигарата си, изтръсква цигарето, мушва го в джоба си и сам се качва на ешафода.

Никола Чолака е роден в Бистрица през 1836 година. Неговата книжарница е на пазара „Куру чешме“ (днес ъгъла на „Витошка“ и „Алабин“). За­ради революционната му дейност и участието му в частни комитети е наричан „Шопският апостол“. В книжарницата си укрива двама оцелели Ботеви чет­ници, единият от които е Петър Кунчев, братът на Левски.

Никола Чолака е заловен в книжарницата си и е обесен пред нея. Преди да умре, извиква:

Аз роб умирам, но българите свободни ще жи­веят!

В памет на четиримата книжари, които пожерт­ваха живота си за българската свобода, са издигна­ти скулптурите на четирите лъва на Лъвов мост. За да ни спомнят, че сред нас някога е имало и хора с лъвски сърца.