Животът на човек е низ от приятни и неприятни моменти. В днешната динамика на отношенията много често губим любим човек, преминаваме през трудна ситуация, попадаме във връзки с некоректни хора… неща, които напрягат психиката ни, затварят сърцето ни, изострят сетивността ни, изпитваме болка.
Как да продължим след това – как да запазим самообладание, как да спрем да се предоверяваме, как да не затваряме сърцето си и да продължим напред, но с позитивно отношение към живота, но без излишни очаквания?
Казват, че любовта ни е
подаръкът от живота, а болката – възможност за растеж,
за преосмисляне на обстоятелствата, така че, макар да сме преживяли неприятен момент, да го приемем и да продължим напред без да се връщаме в миналото и да повтаряме в съзнанието си многократно неприятния епизод. Просто да свикнем да живеем с болката…
Хубавото на неприятните моменти е, че създават у нас рефлекс, с които вече знаем, че солта и захарта много си приличат на външен вид, но едва след като вкусим от тях, имаме представа, какво е усещането. Ставаме бдителни, наблюдателни и здравословно дистанцирани. И знаем, че не ни трябват хиляди красиво поднесени думи, а реална ситуация, която ще ни даде представа с кого общуваме – искрен, истински или добре прикрит и лицемерен е този човек. Една критична ситуация е напълно достатъчна, за да разберем ценностната система, етиката, нивото на съзнание и отношението към живота на един човек. Да, напълно достатъчна е, защото именно
в критична ситуация ние виждаме същността на хората,
като същевременно правим избор дали си струва да продължим да ги държим в собственото си обкръжение.
В днешния материален свят все повече хора ценят парите, а не хората. За такива типажи хората и вещите имат еднаква стойност, те са средство за постигане на техните цели. Те не могат да изпитват емоции, защото са си забранили. Но в един преломен момент, който винаги настъпва – проблем със здравето, психически проблем, загуба, тези хора започват да търсят помощ, но равностойно на тяхното равнодушие, никой не се отзовава и едва тогава започват да си задават истински екзистенциалните въпроси:
Кой съм аз? На кого му пука за мен?
Такива хора са склонни да употребяват до безкрай. На вместо очи и сърце, те притежават ледени късове, които светят по необичаен безтелесен начин. Със сигурност сте се срещали или ще се срещнете с тях. Бъдете бдителни и наблюдавайте как действат, а не какво говорят. Защото същите тези хора са изчели доста книги по психология и са посетили доста тренинги по публична реч, финанси, съвременен маркетинг и виртуозно могат да ви изиграят един красив спектакъл.
Много често влизаме в любовта с цялата си искреност и неочаквано човекът, когото толкова дълбоко сме обичали, може жестоко да ни нарани. Защо се получава така? В процеса на опознаване, когато се доближаваме до един човек и когато се отдалечаваме от него, виждаме как реагира на болката и любовта, виждаме системата му за психологическо оцеляване. Когато искаме да нараним,
удряме там където знаем, че най-много ще боли.
Ето защо продължавам да смятам, че от цялата искреност, с която разполагаме, трябва да бъдем дозирани, като предпазна мярка. В международното право съществува следната сентенция „Който желае мир, трябва да е готов и за война“, не на всяка цена, но считам, че така е разумно – да бъдем наблюдателни и предпазливи.
Кой сте вие самия ще разберете, когато нямате достатъчно и когато имате всичко! До колко е обработено Вашето Его ще разберете най-вече, когато имате всичко. Ако вие сте същият човек, с морални ценности и достойнство, постъпвате почтено, ще бъдете пример за баланс. Но ако се възползвате от своето благосъстояние и забравяте за човечността и реалността, помнете, че във Вселената има баланс и всичко, което не е хармонично и не е естетично, ще бъде подложено на сериозни трусове и катаклизми, докато не придобие нормални измерения. Бъдете търпелив и внимавайте за отношението си към хората.
Какво стои зад думите
„неуспехът ви хваща на публично място, успехът ви прегръща насаме“?
Доказано е, че хората обичат само позитивните моменти и бягат от неприятните ситуации. Винаги повече боли, когато публично сме се провалили или изложили, тъй като този момент се случва пред очите на мнозина. Тук обаче трябва да превъзмогнем егото си и да бъдем достатъчно осъзнати, за да чуем обратните връзки, които ще ни дадат страничните наблюдатели, за да направим корекция в себе си за в бъдеще. Защо успехът трябва да го усещаме интимно и насаме? Защото там е срещата с нашата гордост. Защото никой не обича свръх уверените хора, те потискат неуверените, а неуверените, озлобени от липсата си на вътрешен ресурс, са склонни често да пакостят. Ето защо разумният човек никога не си създава излишни врагове. Дискретен и вътрешно овладян е, за да се радва по-дълго на постигнатите от него успехи.
Психиката на човек работи чрез напрягане, задържане и отпускане. Трудните моменти и трудните хора идват в живата ни,
за да облагородят системата ни за оцелявате и саморазвитие.
Развиването на качества за отпускане, наслаждение и изпитване на удоволствие от нещата, които правим, действа облагородяващо за личността. Когато човек е спокоен, вижда света подредено и може да взема обмислени и правилни решения. Научете се да си давате пауза.
Въпреки трудностите, ние трябва да продължим напред, защото вече можем да усещаме нюансите на живота и да изграждаме стратегии, спрямо ситуацията. Знаем какво е добро за нас и какво е ненужно. Въпреки всичко,
не трябва да се затваряме за света,
защото макар и болезнено, чрез хората черпим нови идеи за справяне с живота, нови знания и опит. За това най-смисленото нещо е да не спираме да се запознаваме с нови хора, да изграждаме нови социални връзки с хора с различни професии, хоби, интереси, ако щете и ценности. Защото трудното, различното, ни прави по-гъвкави, по-адаптивни и по-стресоустойчиви, за да можем да устоим на предизвикателствата на времето. Опитният човек е този който може да държи на критика, нападки, номера, крайности и стрес. Страхливият е този, който се самоизолира от света заради страх от неприятности, но по този начин остава недоразвит.
0 Коментара