Павел Баджаков. Зад кадър.

Той не само мечтае, но вече сбъдва мечтите си. По всички невероятни начини, които разкриват и страстта, и таланта му. От музиката, през нощните разходки с колело, написаните стихове и фотографски кадри, Павел Баджаков не се побира в матрицата на една професия и едно призвание. За него фотографията е много повече от заснемане на кадри. Тя е емоция, изкуство, миг от светлината… Все неща, на които е посветил живота си. И въпреки лиричното описание Павел съвсем не е останал в стопкадъра на професията си. От 13 години се опитва да накара българите да “фокусират” фотографията като култура и като бизнес. Дали успява? Ето ги доказателствата…

Истории за колело, музика, поезия, мода, фотография и авторски права… Каква е историята на всички тези твои истории?

Ами, това съм аз, изцяло. Музиката беше в началото, послекъм нея се присъедини и фотографията, а те се сляха в едно красиво усещане към всичко заобикалящо ме. Колелото е моята страст, моето време да съм заедно с вятъра, а той пък е чест гостенин в поезията ми… Авторските права (сдружение- то СКУАПФИ) са проектите ми, с които съм се насочил към една много артистична гилдия в нашата държава, а именно фотографската. Лично аз като част от нея съм изключително емоционално-егоистично настроен към творчеството, което създавам, и лесно се афектирам от лекотата, с която в България се „отнема” изконното право на авторите. Този проект има за цел да направи нужните промени в Закона за авторското право и да е в директна помощ на съдебната ни система като цяло. Практиката в България по отношение на тази тема е изключително малка, да не кажа абсолютно никаква, така че на сдружението, чийто основател съм и ръководя, се пада честта да е новатор в тази насока. Залага се на интелигентната комуникация между институциите и разб – рането на новите условия и правила, наложени от развитието на цифровата техника.

Каква вяра има в любимата ти мисъл, че “Всичко е точно така, както трябва да бъде!”?

Интересен въпрос ми задаваш, при това засягащ личната ми философия за живота като цяло. Трябва промяна в мисленето на хората, макар че и така е добре. Промяната вече е започнала, просто всеки ще реши кога да се впише в нея. Всички сме различни и това е начинът да се реализираме чрез това, което най-много желаем искрено, вътре в душите си. Грешки няма, защото всичко съществува с паралелното си „друго”. Предразсъдъците и негативизмът са по-дългият път към усъвършенстването на хората. Всичко е едно! За да се стигне до това, се иска вътрешна воля, вяра и увереност. Правете това, което обичате, и всичко ще е точно така, както трябва да бъде, защото то така или иначе “е” така… Активната и дейната личност е тази, която привлича положителното към себе си с отношението към нещата. Аз успях да вплета музиката и фотографията в живота си и това ми донесе уникални преживявания и срещи с прекрасни хора. Опитайте да сте в синхрон със себе си и ще видите как ще получите възможността да промените света, който ви обкръжава. Бъдете добри и се уважавайте, започнете промяната от себе си! Доста философско изказване се получи… (хахаха)

Най-добрият съвет, който си получавал?

Нека да го кажем така… „Не започвай да снимаш!”, „Не се бутай между шамарите!”; „Всяко зло за добро!”, „ Ще ти се разсърдят тези и онези, не прави така…” Сега погледни само колко пъти съм написал „НЕ”. Сериозен проблем в българския манталитет е негативизмът, страхът от новото… Е, аз успях за себе си да се справя, но ще съм много щастлив и доволен, когато започна да виждам хора, които имат в съзнанието си само креативно насочени мисли, било то и в най-тежките си мигове. Не казвам, че ще е лесно, но пък си струва да се опита. В държавата ни това никак не е лесно, но пък е шанс да преминем по пътя си и да видим дали ни стиска да отстояваме всяка своя позиция и стъпка към по-добрата си реализация като хора и като народ.

Когато премахнете „НЕ-изреченията” от ежедневието си, ще видите колко по-добри могат да бъдат нещата. Съветите обикновено са в отговор на страховете ни и затова ги търсим от приятели, роднини, но най-накрая в себе си. Пробвайте да си спомните за това колко добри можете да сте в това, което правите. Тогава, движейки се напред, ще поведете и всичко останало със себе си…

Твоят източник на смелост?

Аз вярвам в доброто у хората. Изначалното добро. Да, най-вероятно звучи идеалистично, но пък за мен това е пътят да постигна промяна в себе си и обкръжаващото ме. Смелост е дума, която предполага противоположното, а именно „страх”. През годините се научих да съм спокоен относно бъдещето си. Смел съм да вярвам, че хората са добри, че искат и мислят за това как да помагат, да споделят, теза, която изисква много вяра, за да бъде доказвана ежедневно.

Твоят страх?

Хм, няма от какво да се страхува човек, който вярва в себе си. Тук говоря за едно съжителство със самия себе си, в буквалния смисъл на думата. Комфортът от това съжителство осигурява спокойствието и вярата в това, което правим. Стига да го искаме искрено и да се борим за него. Страхът е несигурност, а аз съм сигурен в пътя, който съм избрал. Грешни стъпки, според моята лична философия, няма.

Какво те впечатлява най-силно в една жена?

Визуално: очи, коса, устни… С тези вродени „сили” всяка една жена трябва да борави много внимателно. Ставал съм свидетел на разхищението на тези дадености, породено в повечето случаи от комплексите у хората.

Какви са днешните жени през обектива на твоя фотоапарат?

Интересни, агресивни, загадъчни, омайващи, дръзки, сериозни, усмихнати, мили, женствени, плахи… дали ще мога да опиша всичките качества на жената (хахаха)… Ще се радвам да срещна човека, който е успял да постигне това.

Най-верният път към сърцето ти?

Интелект, висока обща култура, емоционалност, импровизация, търпение и разбиране… Летвата е доста висока в интерес на истината, защото не съм никак лесен характер и си го знам прекрасно. Случва се да ставам в 3-4 часа сутринта и да карам колело из прекрасния нощен Пловдив. С това не се свиква лесно, никак даже…

От какво си зависим?

От това да откривам всеки нов ден красивото, непознатото, тайнственото. Точно това ми доставя и професията, която не работя, защото аз живея чрез изразите на фотографията. Тя е моята зависимост, ако може така да се каже.

Как откриваш вдъхновението на всеки нов ден?

Отварям очи и започвам да пея. Обикновено пея някаква мелодийка дори в съня си. После ставам и я разпращам по интернет на всичките си приятели. Чрез музиката човек може да преживее неща, за които не е подозирал. Поредната фотосесия, която ме очаква… това е извор на безкрайно вдъхновение. Обмислям, пресмятам, преглеждам десетки хиляди снимки, за да реша защо, как, кога да снимам. Прекрасното на факта, че съм фотограф, е да мога да се срещам с толкова много различни хора, които ме вдъхновяват за онова, което искат да постигнат като визия, реакция, отношение. И всичко трябва да се разкаже чрез един или няколко кадъра… Ето затова обичам фотографията – говори без думи.

Ако можеше да живееш във филм, кой ще бъде той?

В моя си. Аз си го живея всеки ден и съм благодарен за всичко, което ми се е случило и ще ми се случи. Всичко е едно! (май се потретям J). Но ако ме питаш за любим филм, той е „Изкуплението Шоушенк” – филм, който съм гледал над 400 пъти (това са доста часове от живота ми) и който няма нужда от коментар.

Музиката на сърцето ти?

Сега тук ще стане лошо…. Но ще се опитам да се вместя, доколкото е възможно. Ole Borud, Michael Jackson, Stevie Wonder, Chick Korea, Eric Benet, Michael Buble, Raul Midon, Toto, Paolo Mendonca, Dave Brubeck, Faith No More, Prince, Jamiroquai, SEAL, Phats and Small, Audioslave, Chambao, Sevendust, Victor Wooten, Level 42, Maceo Parker, Jamie Cullum, Kem, Robbie Williams, D’Angelo, Simply Red, TOOL, Manu Delago, Foo Fighters, Incognito, George Michael, Marcus Miller,Virgil Donati, Sting… Това са малка част от музикантите, които харесвам, и тяхната музика е дала много за развитието ми като музикант и човек. Спомням си, че когато ходих на кастингите на конкурсите „Мюзик Айдъл” и  „Пей с мен”, песните Hurricane (на Ерик Бенет) и Feeling Good (с кавъра на Майкъл Бубле), никой там не беше чувал за тях, камо ли да беше дръзнал да ги изпее.

 Типичната ти неделя…

Работна. По-скоро неработна, защото аз не работя “фотограф”, аз живея като такъв.

Идеалният флирт е?

Един-единствен поглед. Другото е ала-бала.

Любимите ти книги….

Любими книжки и литературка за четене са ми: „За Япония като за Япония” „То”, “Портретът на Дориан Грей”, „Смъртта е моят занаят”, „Цар Плъх”, „Изкуството да създаваш приятели”, „Разговори с Бога”, „Дългата разходка”, „Закон за авторското право и сродните му права”, „ Езиковият инстинкт”, „Упражнения по стил”, „Правописен речник на българския език”, „Дзен”, „118 песни”, „Как да станеш богат”, „Интелектуална собственост”, „Мърфологични тетрадки”, „ Островът на съкровищата”, „Големите надежди”, „Английски фантастични разкази” … Тези ми идват на прима виста…

В себе си би променил…

О, аз си се харесвам прекрасно така (типично по овенски). Може би повечко постоянство, но иначе всичко си е точно така, както трябва да бъде!

В света би променил…

Преди време бях започнал едно изречение така: „Това за войната и мира ще го оставя на конкурсите за красота”. Та и сега нещо подобно ще да е. Няма нужда да променяме света, а по-скоро да променим себе си отвътре, да започнем оттам, а другото си е достатъчно добре подредено (пуска за фон Michael Jackson и Man In The Mirror).

Пожелавам на вас и на читателите на вашето списание много усмивки и музика в душите!  Просто трябва да си спомните колко сте добри. Всичко е точно така, както трябва да бъде! Любов и благодарност!