Запази надежда за утрешния ден

Д-р Мила Петрова е водещ специалист онколог и ръководител на клиниката по Медицинска онкология на МБАЛ „Надежда“.  Тя е посланик на надеждата в кампанията „Запази надежда“ 2024, която болницата провежда за шеста поредна година.

Инициативата има за цел да привлече общественото внимание към темата за т.нар онкофертилитет и да даде повече информация относно възможностите за съхраняване на шансовете за дете при младите жени и мъже, които се сблъскват с онкологична диагноза.

Д-р Петрова, “подмладяват” ли се раковите заболявания? Засягат ли все повече младите хора?

За съжаление, някои от онкологичните заболявания се установяват при все по-млади пациенти, особено когато говорим за карцинома на гърдата.  Много е трудно обаче да се определи дали това „подмладяване“ е в резултат на подобрените съвременни методи за диагностициране на заболяването или дали наистина по-скоро става въпрос за засягане на все по-млади хора от болестта. Но и при злокачествени заболявания на гастроинтестиналния тракт, специално при карцинома на стомаха, карцинома на хранопровода и карцинома на дебелото черво за съжаление наблюдаваме подмладяване, включително и при пациенти, които са под 30-годишна възраст.

В последните 20 години установяваме положително развитие в ранната диагностика на злокачествените заболявания благодарение на повишаващата се информираност на населението. Все повече пациенти търсят ранни скринингови прегледи, като при някои от тях всъщност именно така се установява асимптомно и наличието на злокачествено заболяване.

Д-р Петрова, защо химиотерапията може да има неблагоприятен ефект върху яйчниковата фунция и сперматозоидите?

Това са странични действия на този вид терапия, които ние, онколозите, често пренебрегваме, а напротив – трябва да сме с изострено внимание към тях, когато пред нас стоят млади хора с планове за деца след приключване на лечението. Причината е в самия механизъм на действие на лекарствената терапия и допълнително във факта, че тези медикаменти имат токсичен ефект върху тестисите и яйчниците.

При плануване на бременност след лечението от изключително значение е да се вземе предвид и т.нар. „wash out“-период – период на изчистване на медикаментите от организма след терапията, за да се избегне тератогенен риск за ембриона при настъпване на евентуална бременност.

Съвременните онкологични терапии стават все по-високоефективни. Нови и нови молекули навлизат в имунотерапията и таргетната терапия. Всичко това дава реален шанс за пълно излекуване на пациенти в ранните стадии на заболяването, но има ли наблюдение за ефекта на тези нови терапии им върху репродукцията?

Целта при ранните стадии на онкологичните заболявания всъщност е точно това – пациентът да бъде напълно излекуван. Навлизат много нови терапии, първоначално при по-напредналите стадии, след което с течение на времето започват да доказват своята ефективност и при по-ранните стадии. Не бива обаче да забравяме, че тъй като медикаментите все още са нови, не разполагаме с надеждни данни за проследяване в рамките на 10-15-20 години, за да можем да кажем какъв е техният ефект върху репродуктивните функции на мъжете и жените – неща, които по отношение на химиотерапията категорично знаем. Затова е важно своевременно да се вземат мерки и пациенти, на които такава терапия предстои, да бъдат консултирани относно възможностите за запазване на фертилитета.

Какво трябва да знаят младите пациенти с онкологични заболявания преди старта на терапия?

При нас, онколозите, младите пациенти идват с хистологично доказана категорична диагноза. Често те са уплашени, защото им е казано, че трябва незабавно да започне лекарственото лечение, да не се губи време. И тук е изключително важна ролята на онколога, защото той освен че трябва подробно да обясни перспективите и възможностите за лечение, едновременно с това трябва и да успокои пациента.

Когато става въпрос за мъже и жени, които все още нямат деца и са в репродуктивна възраст, или пък имат планове отново да станат родители, е много важно да получат уверението на своя онколог, че ще бъдат заедно в битката с онкологичното заболяване и едновременно с това ще съхранят възможността за бъдещо родителство. Поради тази причина навсякъде в европейските страни до онколога, който работи с млади пациенти, винаги има и репродуктивен специалист, за да могат в екип да обсъждат всички възможности за съхраняване на яйцеклетки или сперматозоиди и процедурата по запазване на репродуктивни клетки да бъде стройно организирана – без риск от забавяне на старта на терапията.

Реално загуба на време за лечението няма, защото процедурата е изключително бърза – отнема  максимум 10 дни за жените и само няколко минути за мъжете. Пристъпването към нея не променя стратегията за лечение, не забавя старта на терапията и не влошава прогнозата на тези пациенти. Условието обаче е запазването на фертилитета да се случва в структура, където има високоразвито звено по репродуктивнa медицина, което работи в екип с лекуващия онколог на пациента.

Може ли да се възстанови яйчниковата функция след проведено онкологично лечение?

Състоянието, което химиотерапията предизвикава, се нарича „преждевременна яйчникова недостатъчност“. Много са факторите, от които зависи дали и доколко яйчниковата функция ще се възстанови след завършване на лечението.

Разбира се, на първо място това е възрастта на пациентката – в много от случаите, при по-младите пациенти, след приключване на цялостното лечение яйчниковата функция се възстановява. Друг фактор е стадият на заболяването – от него зависи и какви ще бъдат отделните стъпки в лечението и продължителността на терапията. Хистологичната диагноза също е важен фактор – ако говорим за хормоналночувствителен карцином на гърдата, задължителна част от лечението след приключване на химио- и евентуално лъчетерапията е хормоналната терапия. От много години имаме възможност при високорискови пациентки да комбинираме хормоналната терапия с прицелна терапия, която, както споменахме, още е с неясен ефект върху репродукцията.

Като цяло относно хормоналната терапия в световен мащаб в момента се говори за удължаването ѝ до 10 години. Доколко яйчниковата функция може да се възстанови след такова лечение, стои под въпрос. И за да сме спокойни, че в бъдещ момент възможност за бременност ще има, съветваме пациентите да съхранят яйцеклетки преди старта на лечението. Защото при хормоналночувствителния карцином на гърдата, например, вече имаме данни от голямо проспективно клинично проучване, което показва, че след приключване на лекарственото лечение, лъчетерапията и стартирането на хормонотерапия (18 месеца след стартирането ѝ), ние в рамките на две години имаме възможност временно да преустановим хормонотерапията, за да може

да се осъществи забременяване, раждане и последващо кърмене.

Но периодът за това преустановяване на ендокринна терапия е строго сведен до две години. Поради тази причина е удачно да имаме съхранени яйцеклетки, тъй като те ще ускорят постигането на евентуалната бременност и ще отпадне чакането на спонтанно възстановяване на менструален цикъл и опити за забременяване, които биха отнели много повече време. След изтичането на тези две години пауза, хормонотерапия продължава.

Какво е най-важното, което бихте казали на младите момичета и момчета, изправени пред онкологична диагноза?

Колко и да сте уплашени, ракът не е присъда и не е вина! Възможности за излекуване има! Целта на пациента и лекуващия екип е обща – освен излекуване, ние се стремим и към максимално запазване качеството на живот, включително и да чуете думите: „Мамо!“ и „Татко“!

Повече по темата потърсете на www.zapazi.me.