DIA – българската етно принцеса, която върна фолклора в клубовете

Димана Мирчева-DIA е емблематичен изпълнител на авторска фолклорна музика и етно хаус. Носител е на златен медал от Балканския шампионат по фолклор и е сребърен медалист от Световния шампионат по фолклор.

Снимки: Камен Георгиев и и Петър Симеонов

Песните на DIA се слушат на три континента, като изпълнителката има активна фен група в Китай. Медиите я определят като младия посланик на българската народна музика по света, а почитателите й може да я слушат и всеки ден в национален ефир като следобедната водеща на Radio Fresh!.

Последната песен на DIA, „Демон“, излезе този месец, като отново напомни за силата на българските предания и легенди и влиянието, което може да имат върху съвременния човек.

Какво е усещането да свързваш древните фолклорни текстове в модерен музикален ритъм? Как в теб се пробуди тази магия?

О, усещането е велико. Чувството вече толкова години да успявам да вплета фолклорни текстове и мелодии в модерен аранжимент наистина е вълшебно. Сякаш свързвам два хем тотално различни, хем в същото време еднакви свята. Хората и преди са имали бит, подобен на нашия. Любовта, тъгата, радостта също са били идентични. Точно това пробуди в мен магията.

Влюбването ми в електронните стилове музика, както и в българския фолклор, е от първо слушане.

След това дойде любовта обаче, за която и до ден днешен се грижа с изключително старание и топлина – тази топлина, която идва като „искри“ в душата и сърцето ми, щом чуя, както го наричам аз, модерен фолклор. Виждам, че пътят, който проправям е правилен, защото след мен доста изпълнители тръгнаха по него.

Коя е любимата ти българска легенда и защо?

Новата ми любима легенда е тази за село Пирин и пиринския змей. На Великден пиринският змей грабнал от хорото най-хубавата мома Стана. Отнесъл я в своя дом, Змейова дупка, и я направил своя невеста. Тя чакала и дете от него. Един ден змеят полегнал в скута на невестата си и ѝ заръчал ако мерне в небето облаче, да го събуди. Стана видяла малко облаче, но ѝ дожаляло да събуди своя жених. След минути вече започнали да се разстилат на небето тъмни буреносни облаци. Невестата се опитала да събуди змея, но без успех, а от облака излязъл беласишкият змей и нападнал пиринския. Убил го. Стана останала вдовица.

Открил я обаче един овчар. Направил стълба, свалил Стана от пещерата и я прибрал в своя дом. Тогава се родило и детето от змея. То било необичайно силно, голямо и с крила под мишниците. Растяло много бързо. Веднъж казало на дядо си, че иска да отиде с него на пазар и да купи лой, която да направи на топки. С тях детето щяло да води борба със змея, който убил баща му и се настанил в езерото в Пирин планина, до връх Ореляк.

Детето-змей уговорило дядо си да отиде заедно с него до езерото като заръчало, ако види над водата син пламък да хвърли една топка лой, а ако види бял пламък –  нищо да не хвърля. Дядото така и направил, а не след дълго детето излязло от езерото с убития беласишки змей. Заедно с победения змей изчезнала и водата в езерото.

Младият змей останал на върха на планината. Според вярвания и до днес пази село Пирин, над което и в ясно време се вижда по едно малко облаче.

А коя е любимата ти българска фолклорна песен и защо?

Много обичам родопските песни. Например „Руфинка болна легнала“ – няма българин, който не е чувал тази песен, убедена съм. Зад нея стои и много тъжна история, уникална, затова и си позволявам да я разкажа. В село Попрелка в Родопите живяла Руфие Чакалова. Тя била изключително красива и работлива, от заможно семейство. В нея се влюбил Асан Кичуков от съседното село Надарци. Сгодили се младите, решили да се оженят. Коварна болест обаче покосила Руфие и тя починала малко преди да навърши 20 г. Нейната майка посадила на гроба ѝ цвете кандилка, което расте само и единствено там, никъде другаде в региона. Неосъществената любов, както и постъпката на майката, трогнала певците в селото, които през сълзи възпели тази история с тежка, бавна песен.

Как си обясняваш това, че чужденците сякаш повече уважават нашия фолклор, отколкото ние самите?

Не мисля, че това е така. Чужденците имат по-голям интерес към фолклора ни, поради това, че е екзотичен за техните ширини. Ние просто сме свикнали с него, защото той винаги е бил част от нас. Но много го уважаваме. На свои концерти винаги пея поне по една българска народна песен акапелно с публиката. Всички знаят текстовете. Пеят с пълен глас, ръцете им са вдигнати към небето. Ние определено знаем, че фолклорът ни е магичен и има вселенски вибрации.

Вярно ли е, че сватба без хоро не може?

Хорото безспорно е основен момент в празнуването на всяка българска сватба. Хорото е обединяваща сила, то те прави част от едно цяло с другите хороиграчи и приобщава. Чрез българския народен танц сме на една вибрация. Още когато започнах да се занимавам с български фолклор разбрах, че ритуалът на хорото е създаден, за да се наподоби космичното, сякаш модел на Слънчевата система. Движението на танца винаги е обратно на часовниковата стрелка, както се движат планетите около Слънцето.

В средата на хорото често е гайдарят, „изворът“ на музиката, който ни дава енергия и ритъм. Иначе и сватба без сватбена песен не може. Много популярна е песента „Ела се вие, превива“. Тя се изпълнява в момента, в който невестата се разделя със своите родители, напуска родния си дом и тръгва за дома на младоженеца. Красива и чувствена песен.

Разкажи ни момент, който помниш от твои участия на живо с публиката?

От почти всяко мое участие си спомням поне по една случка. Една от любимите ми е от това лято – от най-големия фестивал в Стара Загора. Отстрани на сцената дойде едно момиче Ади, заедно със своя вокален педагог Ганка Добрева. Ади носеше плакат, който е направила сама. На него пишеше „Обичам те!“ и „Ти си моят музикален идол.“ Тогава тя ми сподели, че любимата ѝ моя песен е „Вено Невено“. Как мислите – дали не я качих на сцената да я изпее?! Разбира се, че го направих! Ето тези моменти дават още по-голям смисъл на кариерата ми.

Моментите, в които разбирам, че модерният български фолклор бие в сърцата на всички ни. Тогава се разплаках. Определено това е случка, която ще помня винаги. В момента плакатът стои над пианото вкъщи, за да ми напомня, дори когато ми е трудно, че от другата страна стоят почитатели, които не бива да разочаровам. Затова продължавам напред.

Знаем, че българи в чужбина, както и  чужденци танцуват и пеят твои песни. Ти самата как разбра за това?

Имам удоволствието често да получавам в профилите си в социалните мрежи съобщения с видеа от чужденци или българи в чужбина, които пеят или танцуват на моя музика. В едно от най-запомнящите се индийки танцуват хоро на песента „Огън“ във Великобритания. Беше ми много интересно как се опитват да научат стъпките и понеже видях колко са упорити, към момента съм убедена, че дори танцуват по-добре от мен.

Нека не спират да ми изпращат видеа и снимки, защото всяко едно видео или запечатан кадър е вдъхновение за мен. Понякога ги споделям и не ме е срам да си призная, че се хваля – хваля се, че българският фолклор „цъфти“ като най-красивото цвете на всяка територия, стига тези, които го посаждат, да се грижат за него и да го поливат.

Може ли в днешно време артист да стане популярен, ако няма социални мрежи?

Не съм убедена дали е възможно и то заради това, че на публиката са любопитни и други неща за нас, артистите, освен музиката ни. Например къде имаме концерт, как се е създала определена песен, дори и как почиваме, къде се разхождаме, кои забележителности посещаваме…

Ако нямаме социални мрежи, комуникацията би била доста по-сложна. Щяхме да си изпращаме новите сингли на касети или дискове, а когато имаме концерт някъде да се залага на плакати на местно ниво. Така пък останалите хора няма да разберат, че имаме шанса да се видим и да пеем заедно. Доста по-трудно би могло да бъде.

Чрез социалните мрежи достигаме по-близо до почитателите си. А и те до нас. Могат да ни пишат по всяко време, да коментират. Това е важно за мен, защото бързо получавам и обратна връзка.

Имаш ли любим аксесоар, който жените са използвали предимно в миналото, но на теб ти допада и днес?

Много, много харесвам косичници и прочелници. Да сложиш на главата си такъв аксесоар наистина ти придава една съвсем различна визия и красота. Красотата на българката. Доста често можете да ме видите с такова бижу. Любопитното е, че когато нося такъв аксесоар, все повече хора ме питат откъде е, как се носи и го забелязват. Щастлива съм, че предизвиквам да се мисли в друго измерение за българския фолклор – от аксесоарите до музиката и съм „на седмото небе“, когато виждам колко съмишленици имам.