След седем години мълчание, поетът Александър Иванов ни изненадва с втора стихосбирка, която носи любопитното заглавие „Анархия на сърцето“ (ред. Васил Прасков, худ. Радмила Иванова, изд. „Библиотека България“, 2024).
Авторът е верен на своя стил, лаконичен но и остър като бръснач, осъзнавайки тежестта на словото. В тази творба Иванов е оставил метафората да го дебне, преди да посегне към перото, поддържайки играта с противоположни понятия като „смърт” и „живот“, „грях“ и „морал“, „цветя“ и „гробища“ и много други оригинални метафори.
„Анархия на сърцето“ е царицата на меланхолиите
и обречената любов, но и оголен до рана нерв, който води до удобно премълчаваните въпроси за социалното неравенство и липсата на човешкото в социума, за вируса на страха и самотата, за забравата на миналото и отричането на бъдещето, за ужаса на войната, за самотната вечеря на Бога, за разрухата на сърцето… Тази книга е юмрук право в кривите зъби на мълчанието ни, опит за редакция на света, но и любов към ближния, към поезията и към свободата да обичаш до смърт.
0 Коментара