Малкият Ненчо в света на големите

Познавам Ненчо Балабанов от десетина години. Имаше една група „Още“ и той беше вокал там. Групата отдавна я няма, но Ненчо е тук и снима филми с Антонио Бандерас. Това, че имитира много добре Бойко Борисов, е най-малкото, което можем да кажем за Ненчо. Актьор, популярен глас, активен в неща, които си струват. Батко ви Ненчо, мили ми момичета!

Добре, откъде ти хрумна да имитираш Борисов?

Отдавна имитирам разни характерни личности и това е част от актьорската ми професия. Но главно това се е случвало, когато сме с приятели, или в представления на сцена. Когато обаче този мой образ се появи в социалните мрежи, явно стигна до огромна публика и хората буквално “избухнаха” със суперлативи, за което много се радвам и благодаря.

Ти си актьор. Според мен се правиш на интересен…

Един актьор винаги се прави на интересен, но е успешен, когато наистина е интересен. Радвам се, че хората ме смятат за наистина интересен.

Това са само твои интерпретации. Кажи ми, кога стана баща за пръв път и как ти се струва пътуването на бащата в тъй наречения наш живот, Ненчо?

На 5 декември 2005 година се роди моят син Богомил. Имах щастието, понеже съм с плаващо работно време, да се погрижа и да бъда до него още от появата му на белия свят. Това е несравнимо усещане. Да си баща е отговорност, дар и допълнителен заряд.

А как мина твоето детство?

Беше едно наистина прекрасно детство. С много игри, дивотии и, слава Богу, умерени премеждия. Изпълнено с много смях, приятели и опит.

Как изкарваше дните си? Имаш ли играчка, която си пазиш? Какви филмчета гледаше?

Играехме много навън, за разлика от децата сега, за съжаление. По цяло лято бяхме при баба и дядо на село. Закусвахме и по цял ден не се прибирахме – обикаляхме по пещери, реки, гори и поляни. Едно подобно лято дава много сериозна “храна” на въображението и трупа опит, който ти е важен за момента, когато си вече голям. Уви, виртуалният свят, в който децата сега масово прекарват дните си, доста по-трудно ще им даде този опит и това въображение. Но времената са такива. Това пък си има други предимства.

Казват, че няма разлика между мъжа и жената, с което аз не съм съгласен. А има ли разлика между майката и бащата?

Разбира се, че има. Майката дава едно, бащата друго. Хората са казали: „Тате носи, мама меси” и има много мъдрост в тази поговорка. Важен е балансът между двамата родители. И въпреки че с майката на Богомил не живеем заедно, се радвам, че успяваме да го постигнем и се надявам винаги да е така. Важно е едно дете да усеща, че е обичано и подкрепяно и наравно с любовта, която получава, да му предадеш и част от опита, който ти вече си натрупал.

Какъв човек е твоят баща? Какво ти даде?

Доста често отсъстваше поради естеството на работата му тогава. Не бих казал, че ме е водил много за риба, на планина, на море. Но пък ме е подкрепял винаги и се гордее с мен. Не го е показвал супер емоционално през годините, но винаги съм го усещал и продължавам да го усещам. Благодаря и на него, и на майка ми за подкрепата и да знаят, че си ги обичам.

Кой е шамарът, който са ти отцепили, като си бил малък и който никога няма да забравиш?

Да си призная, силните шамари, които си спомням, са били по-скоро словесни… много повече боли от тях, отколкото от онези с ръката. От тях повече се научава и винаги се помнят. Иначе не са ме шамаросвали.

Ти дублираш толкова много детски филмчета. Карали ли са те някъде да говориш като еди-кого си?

О, да. Когато съм сред деца и разберат, че аз съм дублирал Буг от Ловен Сезон, По от Кунг Фу Панда, Марти от Мадагаскар, Самурай Джак, Чичо Свен от Весели Крачета 2 и мноооого други….става страшно! Винаги искат да им го доказвам „на живо” и става голямо шоу.

Какво от теб искаш да остане у децата ти?

Любовта към нещата, които обичаш и можеш да правиш. И благословията да работиш това, което ти доставя удоволствие и за което си призван и надарен.

Каква е разликата между твоето детство и тяхното детство?

Изразява се най-вече в единици и нули. Днешните деца получават доста от информацията „смляна” и наготово. По-лесна жертва стават на манипулации от медии и дигиталния свят, но вярвам, че който избере да види и прогледне извън „матрицата”, той ще развие истинското си аз. Деца, четете и излизайте по-често от къщи. Истинските неща не се крият зад монитора.

Случвало ли ти се е да се почувстваш стар?

Слава богу, не. Аз дори и възрастен не мога да се почувствам. Всичко е в главата на човек. Единствено, когато се почувстваш стар, тогава остаряваш. И това при някои се случва и на 40. Жалко… Търсете извора, хора.

Какво правиш, когато си каталясал от работа, но някой чака да го забавляваш?

E, тогава вече залагам твърдо на филмите и интернет.

Какво си мислеше, когато те питаха в миналото „Ненчо, кога най-после ще пораснеш“?

Обикновено не ми задаваха този въпрос, но когато се е случвало, съм си служил с лозунга на София – „Расте, но не старее”.

Е, Ненчо, кога най-после ще пораснеш?

Е, пораствам ежедневно, но дано никога не остарея!