Кога започва опитът в изневярата? След брака? В първата по-сериозна „връзка с преспиване“? Когато те хванат?…
Както се полага на видна зубрачка, пред мен науката за прелюбодейството се откри първо в теоретичната си прелест. Аз, второкурсничка по журналистика, срещу Марко Семов, един от най-самобитните ни и проклети професори, мир на праха му. Не съм стъпвала на ни една лекция по народопсихология; интернет още не е стъпил в България. Задачата за изпит: списък със сто (а може би дори двеста) теми, от които да изберем една за курсова разработка.
„Изневярата в българския национален характер“,
пиша без колебание. Със самонадеяността на двугодишния си опит в най-големия по онова време вестник – четат ме повече хора от професора всеки ден, все пак – се хвърлям и написвам 20 страници на екс. Дали съм цитирала И. Хаджийски? Анализирала литературната класика? Киното? Престъпленията от страст по страниците на в. „Струма“? Историята мълчи. Оттогава има двайсет години, а технологиите се развиха фатално бързо. До някое време съм притежавала текста на дискета. После дискетите изчезнаха; заедно с тях и компютрите, които можеха да ги „четат“. Напредъкът пенсионира машините, способни да разгадаят текст, писан под dos.
Обикновено курсовите ми минаваха бляскаво. Та отивам аз, запъхтяна, без никакви съмнения – същата нощ ще пътувам за морето – на изпит, и просто съм сигурна, че имам шестица. Дори съм си забравила студентската книжка, наистина бързам и съм над тия неща. Семов ме съкрушава:
тройка – единствената тройка в живота ми.
Не и в сексуалния, но тогава още не го знам това.
Полевите изследвания на прелюбодейството започват три седмици по-късно. Рожден ден, водка, поляна, юли – кой ще ти седи при теорията?
Двайсет години след злополучната курсова мога да кажа едно: изневярата не е монета с две страни. Да, в нея винаги има един, който изневерява, и втори, на когото слагат рогата. Понякога може ролите да се сменят. Или и двамата партньори да изиграят и двете, което си е направо колективно изпълнение за „Оскар“. Но изневярата не може да съществува без трети персонаж. Третата страна на триъгълника го прави възможен. Третата страна най-често е временно явление, което няма амбицията да разбива семейства. А ако има такива мераци – обикновено разбитата е тя.
Като в песен на Шерил Кроу, популярна по същото време – третата страна понякога просто иска да се забавлява. Понякога може и да хлътне по най-глупав начин. За удобство, по-надолу ще наричаме страните A, B и C, та да може геометрията на греха да придобие известна математическа прегледност.
Практически опит №1: страна А е двойно по-възрастен от мен, с прошарена, бивша черна, коса, и топли очи, има две дъщери. Аз затъвам до върха на наивните си уши, познали до момента само един-двама плахи и неопитни връстници. Страна B е руса и къдрава леля, някъде в чужбина с щерките за ваканцията. Единствената съпруга, която познавам само на снимка. Страна А е патологичен лъжец. Това, последното, го научавам по-късно по леко болезнен начин. Общо взето, този опит е кратък и неуспешен, полят с много сълзи и алкохол. Сексът не е нищо особено.
Понякога дори звучи сръбска музика. Добре, че поне няма бой.
Опит №2 следва пряко от предишния. Няколко месеца по-късно, докато мокря един бар след поредното безплодно телефонно обяснение с №1, се запознавам със страна А. Също и със страна B – двамата са в заведението заедно. Не помня как изглеждаше тя. Обектът на желание е по-млад от предишния, но все още значително по-възрастен от мен. Този път е рус. Този път няма да говорим за любов. Целта ще бъде терапевтичен секс, тройката ще бъде шестица.
Лодчицата на тази изневяра се носеше през дванайсетбалови вълни и хич не й пукаше: хиперинфлация по времето на Виденов; той – редови служител в една от разграбените и после затворени банки; моята заплата внезапно падна до стойността на 9 кутии цигари. Но не спирахме да се срещаме. Нито пък аз спирах да пуша. Бар „Амстердам“, загърнати в облак дим. Във вечерта, когато щурмуват Народното събрание: аз на фризьор, боядисвам си косата червена. В дните на студентските вълнения и барикадите по булевардите: заедно в шикозния, вече несъществуващ ресторант „Отвъд алеята, зад шкафа“, аз изсипвам цялата солница в ястието и, разбира се, това е повод за смях. Ето такива неща практикувахме вместо форплей и красиви обещания. С опознаването на този човек открих, че не за пръв път изневерява, вероятно не за последен. Не ми мигна окото:
само станах по-старателна с презервативите.
Когато днес разказвам тези истории, не се гордея с ролята на трета страна. Понякога ми се струва хъшлашко и глупаво, но не се и червя от срам. Всичките ми партньори са били достатъчно големи да вземат решения и да носят отговорност за постъпките си. Не съм ги съблазнявала, нито преследвала – срещите и разделите ни са по взаимно съгласие. От днешната камбанария би ме човъркал въпросът – дали у дома са ги чакали и са се питали какво става, докато отсъстваха по цели нощи? Тогава и през ум не ми е минало. По една простичка причина: бях свободен електрон, не дължах нищо никому. Никога не се бе случвало аз да чакам по цели нощи.
Бягството, описано по-горе, свърши без травми и фанфари: и двамата започнахме нова работа, тя ни погълна, икономическата ситуация се стабилизира. Понякога се чудя дали изневярата вирее по-добре в еснафско еднообразие и безоблачен бит, или в „интересни времена“. Човек би казал, че тя по-скоро идва, за да освежи и оцвети първото – но кой знае?
Практически опит №3 беше еднократен и пълен провал, понеже страни А, B и C се познават от детство; две от тях са все още женени, дори имат четири деца.
Поне е документиран в литературата.
Романът беше финалист за награда „Вик“, авторът му е страна D (те ти триъгълник с четири страни!) – той приласка наранената съпруга. От №3 научих, че изневярата вирее само при положен обет за мълчание. Дотогава по някакъв удивителен начин бях избегнала рисковете от разчуването й, без да полагам специални усилия. Не и тук. Съпругът имаше неблагоразумието да се изповяда пред жена си. Аз неразумно се изфуках пред полупознат от интернет, докато седяхме на бира в „Билкова“. Да скриеш изневяра в епохата на интернет, е като
да скриеш слон в стъкларски магазин.
№4 e любов, истинска и дълга, на нея също са посветени други текстове.
№5, последен: вече съм голяма. Ближа рани от №4 и не влизам в морето по-дълбоко от коленете, затова ми е небрежно и страхотно. Срещаме се рядко, в „ничий“ апартамент на жълтите павета и не искаме нищо един от друг, освен секс, приятни разговори и понякога суши. С жена му сме в чудесни, вежливи отношения. Дори съм гост на рождения му ден, говорим си и с двамата, все едно нищо.
После дойде край на „полевите изследвания“.
От гледната точка на трайно обвързана, изневярата ми се струва
занятие трудоемко и сложно, изискващо излишък от енергия,
време и прецизна логистика. Не толкова да се опазиш от хорските клюки, колкото да успееш едновременно да прибереш детето от училище, да сготвиш вечеря, да му провериш домашните, да довършиш служебните си задължения… да се размажеш пред телевизора, да початиш в интернет … и да мислиш за странична връзка?! Изисква твърде много усилия, за да е приятно.
Всъщност, дефинициите на изневярата могат да са различни и далеч не се изчерпват с плътското съвокупление. Скоро четох дискусия в бг-мама, в която мъжът бе дружно заклеймен, задето виси във фейсбук, лайква снимки на „кифли“ и пише закачливи коментари под тях. В зависимост от нивото на ревност и тесногръдие у анализатора, определението обраства с всякакви излишни – или пък не – подробности: изневяра с думи в мрежата, флирт „на пияно“ на ведомствен банкет, излизане на кафе, прегръдки и целувки… (помните ли как Клинтън се дърпаше, че оралният секс със стажантка не бил точно секс?)
Затова ще уточня: изневярата на ума, изневярата на сърцето и изневярата на тялото са три различни неща. Само понякога две или три може да се припокриват. Но нека друг да извърши изследванията на терен, моля.
0 Коментара