Аз съм по-умна и по-хубава от повечето жени, които познавате. Обратното подлежи на доказване. И съм по-добра от 100 други в това, което правя. 100% доказано.
Мога да си позволя да бъда умна, без да ме интересува какво мисли мъжкият свят за това. Докато сама шофирам собствената си кола и сама си плащам сметките, включително и онези за глупостите, които ми се случва да правя, мъжкият свят може само да подсвирква впечатлено, когато минавам край него с вирнат нос.
За първи път се качих на 10-сантиметрови токчета на 13. Е, поне седмица след това бях с насинено дупе, защото всички столове се оказваха… 10 сантиметра по-ниско и падах като чувал с картофи, когато сядах. Но пък бях единственото момиче, което на абитуриентския си бал не си смени обувките с мокасини. И все още нося 10-сантиметрови токчета, нищо че с тях ставам 1.80 м. Който има проблем с това, да си купи шведска стена.
Нося най-късите поли, които се допускат в административна сграда
Просто защото ми стоят добре. Мъжете имат много оръжия, с които да накарат една жена да се чувства по-долу от тях. Всичките им запаси от самочувствие, породено от банкови сметки, дипломи, престиж и социално положение, губят значение и мъжете се превръщат в оглупели от хормони пубери, когато пред очите им се мерне къса пола, разкриваща добре оформени дълги крака на високи токчета. Би било глупост да не използвам това.
Познавам всички витрини от дома до работното място. Но, честно казано, нямам никаква представа какво продават в магазините зад тях. Може да сменят три пъти аранжировката, преди да забележа. Защото това, което оглеждам, не са примамливо наредените стоки, а собственото си отражение. И всяка витрина на свой ред ме убеждава, че на излизане съм направила най-добрия избор.
Знам, че розовото не е моят цвят. Не си представям, че ще се появя на публично място с къдрички, панделки и финтифлюшки. Изобщо, ако сте си представяли някоя Барби, по-добре забравете. Барби задължително върви под ръка с Кен. Освен това май все още никой не й е казал, че
Кен е гей и че няма уважаващ себе си мъж, който би искал да изглежда като него.
Повечето ми приятелки по един или друг начин се опитват да ми обяснят, че щом съм на 30+, нямам мъж, три деца и къща с двор и куче, нещо не ми е наред. И спешно трябва да се облека в бяло като сметанова торта, да мина с тази пародия на рокля по мегдана и да вдигна сватба с поне 200 гости, които да се напият до припадък.
Е, явно някога са им чели погрешната приказка. Явно и сами са си искали погрешните книжки и играчки, когато са им дали право на избор. А после никой не им е обяснил, че има и други приказки и че историята, която започва с „и заживели дълго и щастливо”, съвсем не става за приказка. Защото е научно доказано, че
100% от разводите започват с брак
Убедена съм, че никой не им е казал, че „Червената шапчица” всъщност е съвет към младите момичета да не се задяват със стари „вълци” – педофили. Или че ако в „Слънце-Луна” омагьосаното спящо момиче забременява, това означава, че нейният „вълшебен влюбен принц”, който я събужда с целувка, преди това я е изнасилил в съня й.
Аз предпочетох да се науча да чета сама и сама да избирам митовете, с които да порасна. Странно е, когато откриеш, че преди да започнеш да разбираш плетеницата от черни ченгелчета, си знаел какво точно искаш. И е уютно да откриеш, че не си единственият, който с абсолютна категоричност казва „да” или „не” на цялата палитра от варианти.
„- Но, Мери Попинз – не мирясваше Джейн. – Да предположим, че не беше Мери Попинз, кой тогава би си избрала да бъдеш? Сините очи с изненада я погледнаха изпод шапката с лаленце. На такъв въпрос имаше само един отговор: – Мери Попинз!”
Някъде в първите 50 думи, които съм изрекла, преди да навърша 10 месеца, е било и собственото ми име. Е, не се казвам Мери и очите ми не са сини, но това е несъществена разлика. В детския ми свят дори се беше настанило твърдото убеждение, че няма как курабийките с джинджифил да не са братовчедки на мамините мастакулки.
Може би ще ви разочаровам, като кажа, че не се превърнах в точно копие на Мери Попинз. Нямам чадър с папагал на дръжката, нито се плъзгам нагоре по парапета. Аз съм съвременно момиче и днес дори една Мери Попинз би предпочела асансьор или автомобил. И вместо да гледа четири-пет хлапета, тя би избрала с абсолютната си категоричност
друга възможност да бъде независима работеща жена
Не, не си мислете, че Мери Попинз е синоним на стара мома. И че аз стъпка по стъпка съм се устремила към старомоминско бъдеще – дом с котки и малка холна масичка, на която пия чая си с два пръста, черпя приятелките си с дребни сладки или мастакулки и плета на една кука. Нищо подобно. Дори Мери Попинз ходи на срещи. Не с Кен, разбира се. С рисуващия по тротоарите Кибритопродавач. Или иначе казано, с мъж с достатъчно фантазия и вътрешна сила, за да я накара
да се смее, да танцува и да бъде щастлива, когато е самата себе си.
Той, моят Кибритопродавач, ми казва, че съм неповторима дори и в панталон. И егото му не страда, когато аз шофирам. Знае, че няма нужда да ми подарява скъпи играчки, защото струвам повече. А времето и спомените заедно са по-ценни от всичко, което могат да купят парите. В добавка към тях Мери Попинз би предпочела пасти с малиново желе, а аз шоколад – и един истински Кибритопродавач би трябвало да го знае, без да пита.
0 Коментара