Един отчаян млад човек отишъл при велик мъдрец за съвет.
– Чувствам се нещастен – казал той. – Не съм богат, приятелката ми ме напусна, не съм много образован, смеят ми се, че съм физически несръчен…
– Почакай – прекъснал го старецът. – Всичко това може да се промени, при това много бързо,… но при едно условие…
– Какво е то? – изтръпнал от очакване момъкът.
– Дай ми едното си око! Всичко това ще го имаш, а ще ти кажа как да постигнеш и още…
– За нищо на света не си давам окото! – извикал уплашено младежът.
– Ами тогава дай ми едната си ръка!
Последвало дълбоко мълчание…
– Драги мой – промълвил тогава мъдрецът. – Ти не си оценявал най-голямото богатство, което носиш – здравето! Всичко друго може да се постигне или спечели, ако имаш здраве, и всичко друго няма да ти е от полза, ако го загубиш.
„Кибеа“ издаде книгата „Природолечение“ на д-р Димитър Пашкулев. Тя представлява естествени методи, средства, природосъобразни правила, техники и препоръки за добро здраве.
Ето какво пише още авторът:
Може би си мислим, че сме здрави, когато „нищо не ни боли“ и нямаме някакви явно обезпокояващи признаци. Пренебрегваме обаче признаците, които подсказват, че всъщност сме се примирили както с дребните сигнали за физическо неразположение, така и с хроничните, често пъти сериозни емоционални, интелектуални, битово-социални и духовни кризи в живота си.
От древността до днес будните умове винаги са били склонни да разглеждат истинското здраве като единство от физическа, вътрешно-енергийна и психо-емоционална хармония, от една страна, и пълноценни отношения с Природата и със себеподобните, от друга. Самият корен на думата изцеление изразява стремежа към цялост, описван и чрез все по-популярните термини от международната лексика – холистичност и интегралност. Определението, възприето от Световната здравна организация, е сходно по смисъл: според него пълното здраве е състояние на физическо, психическо, материално и социално благополучие, а не само отсъствие на определена болест или недъг.
Но тези теоретични определения трагично се разминават с реалността и резултатите са налице. „Здравите“ хора са „твърде заети“, за да мислят за здравето си, но като правило нивото на тяхната жизнена енергия е ниско (творческият им плам често угасва заедно с първата младост…). Огромното мнозинство от тях се боят от инфекции, тумори и склероза; прекарват голяма част от деня си в недобре балансирана емоционална обстановка; заставят се насила да „правят, което трябва“; борят се с необяснима депресия; сънят им често е неспокоен и сутрин се събуждат уморени и с усещането за липса на посока… А онези пък, които вече са приели да влязат в ролята на болни, често използват оплакванията си като предлог да се откажат от жизнената си активност, да престанат да работят – включително и върху себе си.
Ако се вгледаме в личната история на изцелените (и в широк смисъл – осъществените в потенциала си) индивиди, бихме забелязали, че въпреки абсолютно различните им съдби повечето от тях са си приличали по това, че са отделяли много голяма част от времето и енергията си за собственото си здраве и усъвършенстване, за опознаване законите на живота и за взаимопомощ със сродни души! Без това отдаване, в което заедно участват тялото, умът, сърцето, волята и духът, човек не може да се чувства истински здрав.
Всъщност, всичко започва с личната готовност за здраве и усъвършенстване.
0 Коментара