Идеалите за красота са доста променлива величина в хода на човешката история. Да вземем например шаблона „красив, равномерен загар”. Наистина е шаблон, но сравнително отскоро. Бялото лице и кожата като мляко дълго време са господствали в естетическите представи. Как са се защитавали от слънцето в стари времена? И защо изведнъж смуглият тен започва да се цени толкова през ХХ век? Да надникнем в историята.
Ислямът и Балканите
Хората винаги са имали нееднозначно отношение към слънчевите бани. То се определяло преди всичко от климата, социалното положение и дори от религията. Например в мюсюлманските страни винаги са се ценели белокожите жени. А около хиляда години назад на Балканския полуостров се ширел странен обичай. Щом станели на възраст за задомяване, девойките били затваряни в тесни пещери и били хранени обилно в продължение на няколко месеца, без да могат да помръднат. Така бъдещите невести достигали идеала за красота – бели и дебели.
Древен Рим
От слънцето се криели и древните римлянки. Но не всички, а само знатните и богатите. Само те можели да си позволят нещо, подобно на днешния плажен чадър. Приспособлението се изработвало от плътна материя, която се поставяла върху правоъгълна рамка. Към нея се прикрепяли двама роби, които носели умопомрачителното съоръжение над господарката, когато се разхождала из града.
Вавилон и Древна Гърция
С подобни на римските приспособления се спасявали от жарките лъчи и жените във Вавилон. Сериозен принос в древната anti sun кампания имат и атинянките. Въпреки че в Древна Гърция слънцето било почитано като божество и в негова чест се устройвали игри и жертвоприношения, заможните атинянки непрекъснато полагали усилия да запазят белотата на кожата, като нанасяли на лицето и откритите места по тялото специален минерален състав.
Спарта – начало на съпротивителното движение
По онова време смугли били само бедняците и жриците на Аполон. Те си имали извинителна причина – постоянно участвали в ритуали, които се провеждали в разгара на деня. По загара дори се определяло добре ли служи жрицата на своя бог. На най-светлокожата давали допълнителна работа.
Загарът бил въпрос на чест и за спартанците. При тях смуглата кожа се считала за признак на здраве и издръжливост.
Краят на XIX век
През 80-те години на XIX век ситуацията започнала да се променя. Отначало се появило увлечението по гимнастиката, после по голфа, разходките с велосипед, тениса и разходките с лодка. А спортът на открито незабележимо проправил път и на загара. Първоначално, най-вече дамите, по навик го избягвали, като се закривали с чадъри и широкополи шапки. Но постепенно комфортът и естествеността надделели. Чадърите започнали да оредяват, а накрая съвсем изчезнали от кортовете и игрищата за голф.
XX век
Общественото съзнание било променено не само чрез спорта. Революционният пробив дошъл по линия на модните дизайнери. Първа знаменитата Коко Шанел обявила публично, че бледността е неизразителна и скучна. След което започнала да заставя своите модели да трупат тен и чак тогава им позволявала да дефилират. Тези ревюта предизвикали фурор и „скандалното откритие” на Коко Шанел веднага било възприето от кинозвездите. Марлене Дитрих, която била смятана за символ на белоснежната кожа, започнала да ходи на плаж. Под слънчевите лъчи се изтягала и Грета Гарбо. Това било достатъчно за напредничавите американки, които само чакали знак за подражание от своите кумири. Настанал бум на изкупуването на шезлонги и бански костюми. А в Старата госпожа Европа все още ходели с чадърчета. Но не задълго. Постепенно новата мода навлязла в Англия, Германия и Франция. На дневен ред излязла т. нар. „хелиотерапия”. Ултравиолетовите лъчи се назначавали под път и над път с лечебни цели. И така до момента, в който науката излязла със сериозни аргументи, че прекаляването със слънцето е опасно. Оттогава живеем в ерата на слънцезащитните продукти.
0 Коментара