Всички сме подвластни на детските усмивки, на щастието да бъдеш родител и на илюзията за идеалното семейство.
Познаваме добре и лъскавата рекламна визия на знаменитостите, които живеят в съвършено подреден дом, децата им се хранят чисто в чинии от фин порцелан и няма дори следа от трохи по пода или разпилени играчки. (Не)опитните родители като мен знаят, че в леглото им често ги боде някоя троха от кекс или играчка, а финият порцелан от сватбата и ценната колекция от плочи на татко са затворени на безопасно място. Затова и медийната презентация на семейното щастие в светските издания понякога повече дразни, отколкото предизвиква сълзи от умиление.
Традиционно около празниците кориците на т.нар. женски и лайфстайл списания грейват със снимките на вип-семейства, които дават рецепти за щастие, споделят историята на своите бременности и раждане, отглеждане на децата си. Но „всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему”, както звучи известният цитат от „Ана Каренина“. Какво по-добро доказателство от Фейсбук по време на празници – по какво се различават професионалните фотоси от аматьорските семейни снимки край елхата вкъщи… Въпросът „Има ли идеално семейство?“ е актуален не в моментите на гордост от спретнатата фамилия пред фотообектива, а в пълната бъркотия у дома, когато
няколко дълбоки вдишвания те спират да нараниш близките си с думи или действия
Помня, че по времето, когато бях бременна, госпожа Моника Станишева, херцогиня Катрин Мидълтън, Ким Кардашиян и Теодора Велинова също очакваха своите рожби. Това сложи началото на нашето медийно познанство – не сме приятелки, дори не се познаваме, но аз знам как те се хранят, обличат, как отглеждат и обличат децата си, какви подаръци им правят и т.н. Признавам си, възползвах се от някои добри идеи на британската херцогиня, но отрезвена от бебешката еуфория, се запитах защо изпитваме нужда да познаваме децата на знаменитостите.
„Днес основен критерий за успешност на човека е благополучието и постиженията на неговите деца. Родители споделят и сравняват децата си във форуми, на кафе, сред роднини и отвъд естествената човешка радост от доброто развитие на потомството им, децата биват превръщани в белег за успешност“, коментира Станислава Чуринскиене, психолог с опит в работата с младежи с психични заболявания и автор на романи.
Медийният експерт Силвия Петрова от фондация „Медийна демокрация“ допълва, че децата и семейството много често се използват като част от PR стратегия, за изграждане на определен имидж – както от политиците, така и от звездите на популярната култура. В някои случаи
детето става буквално аксесоар – част от модния тоалет на майката
и/или почтения образ на семеен мъж/жена. „Звездите на популярната култура (кино, музика и т.н.) трябва да изглеждат едновременно божествени и човечни, а човечността се постига най-лесно чрез излагане на показ на личния живот, семейството, децата“, допълва тя.
„Истината е, че това, което прави явлението „децата аксесоари“ възможно, е потребността на публиката да проникне възможно най-дълбоко в живота на успешните, да се съизмери с тях и да почерпи увереност от неуспехите на публичните личности като родители. Децата–аксесоари са между чука на недобрите родителски преценки и наковалнята на потребността на публиката от зрелища“, коментира и Чуринскиене.
През пролетта на 2013 г. Силвия Петрова описа как в тогава актуалната предизборна кампания за парламентарния вот политиците избягват политическия дебат за сметка на светската „родителската символика“. Темата за бащинството на Сергей Станишев например, която се подхвана масово от медиите, е опит да се възстанови изгубеното доверие в политиците през традиционни добродетели; но от друга страна, намеква за незрялостта на народа, който има нужда от напътствия и любяща опека.
Снимка www.clubz.bg
Но режисираната изява на семейна хармония на Моника Станишева в ефира на „На кафе“ не спомогна за повишаването на обществения авторитет на съпруга й в страната – водача на европейската левица Сергей Станишев. Вместо това фамилията се оттегли в Брюксел далеч от погледите на българските медии.
Честото показване на семейството на д-р Енчев на корицата на известно светско списание също съвпада с всяка нова кампания билбордове на практиката на пластичния хирург. Но с какво ни обогатява като родители светската поява на малкия „принц Филип“? Полезни ли са селфитата за дъщерята на Ким Кардашиян и Кание Уест – Норт Стар? Да, тя разполага със собствен стилист и вече седи на първия ред на модните дефилета в Париж, но
каква е добавената стойност от тази информация
Фамилните портрети са емблематични за аристокрацията и най-вече за кралските семейства – в миналото са били неизменна част от имиджа на монарха (разбира се, без всички интимни детайли, които се вадят на показ днес от медиите).
Законът за радио и телевизия например третира като нарушение участието на деца в реклама на храни, „по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол/натрий и захар, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен.” Славата в най-„жълтите“ си проявления също е „бърза храна“, но тя винаги е на разположение.
Защитата на малките от общественото внимание е важна. Във време на медийно разголване до крайност, проявите на нетърпимост, жестокост или насилие са ежедневие на екрана и в печата. Те създават условия и опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, особено ако те самите са обект на медийно внимание.
„Опасното е, че в общия случай се сравняват не постижения и умения (в което има и градивен елемент), а атрибути на заможността и успеха, които родителите му създават за детето“, допълва Чуринскиене. Според нея най-неблагоприятният аспект на опубличностяването на децата е отнемането на възможността им да опознаят себе си и реалните си възможности, да усетят границите си.
Неслучайно някои знаменитости предпочитат да не показват семейството си или ако го правят, то снимките са любителски и от личния им профил в социалните мрежи. Все пак и те са родители като нас, но плащат по-висок данък „обществено мнение“. Ако моето дете може да се изцапа и просто да го измия, то това на някоя вип-майка веднага ще бъде засечено с петно на дизайнерската си тениска. Ако аз мога да огранича кръга на хората, които го виждат или наблюдават, то колко потенциално „лоши очи“ ще видят другия малчуган? Изборът как и кога да покажеш на света своето семейство е отговорен и важен. Затова и споделянето трябва да е отговорно, включително и сред приятелите в социалните мрежи.
„Детето-аксесоар приема блага и е задължено да ги показва публично. Което не означава, че публичните личности, които превръщат децата си в имиджов атрибут, не ги обичат. Просто представата им за добро родителство е изкривена от очакванията. Много от тях вярват, че по този начин осигуряват добър старт на децата си и приемственост за собствените си постижения“, заключава Станислава Чуринскиене.
Добрият пример заслужава медийно внимание. Като родител аз харесвам семейството на Анджелина Джоли. Нормалността на мултиетническото й семейство е истинско откровение в измамния свят на Холивуд. В края на 2014 г.
Анджелина и Брад обявиха, че се обръщат към дъщеря си Шайло с името Джон,
защото детето се възприема като момче. Това смело решение в подкрепа на толерантността на различните е темата, която предпочитам да видя илюстрирана на корица.
Решението на Джоли и Пит да подкрепят детето си, за да бъде то щастливо и интересно заради самото себе си, носи важно послание: успешният родител не е този, който успее да събере семейството си за 30-секундна нагласена снимка, а този, който обича децата си, независимо от петната по дрехите и грешките в живота им.
0 Коментара