Снимката “Американско момиче в Италия” е класически кадър на фотографката Рут Оркин. През 1951 г. тя отива в Израел, няколко месеца живее в кибуц и оттам заминава за Италия. В хотел във Флоренция среща студентка по изкуство, която става героиня на фотосесия, наречена “Не се страхувайте да пътувате сами”. Безсмъртните кадри са заснети на “Пиаца дел Република”. Снимката се появява за пръв път в септемврийския брой на списание “Космополитън” през 1952 г., след което е публикувана в десетки издания и придобива световна известност.
Рут е родена на 3 септември 1921 г. Майка й е актрисата от нямото кино Мери Руби. Рут се ражда в Бостън, но израства в Холивуд. На 10 години й подаряват фотоапарат, а на 12 прави първите си художествени снимки и започва да снима кинозвезди.
Няколко месеца работи във филмовото студио MGM, но напуска, тъй като желанието й е да се занимава с кинематография, а по онова време тази територия е забранена за жени. Идеята да разказва истории чрез снимки става страстта на живота й, но вместо да следва стъпките на майка си, съдбата й отрежда да застане от другата страна на камерата.
Постоянно жадна за нови предизвикателства, на 18 г. Рут се появява на първите страници на вестниците, след като сама прави колопоход от Лос Анджелис до Ню Йорк.
През 1943 г. се премества в Ню Йорк, прави снимки на деца и работи като фотограф в нощен клуб. Снима за световноизвестните списания Life, Look, Horizon и Ladies Home Journal и печели популярност с фотоси на звезди от ранга на Ленард Бърнстейн, Хичкок, Айнщайн и Марлон Брандо.
През 1952 г. заедно с фотографа Морис Енджъл правят класическия филм “Малкият беглец” и по време на снимките се женят. Тази история за 7-годишно момче, накарано да мисли, че е извършило убийство, което, за да се укрие, избягва на Кони Айлънд, оказва огромно влияние на френската Нова вълна и на продуценти като Франсоа Трюфо. В този филм, който остава в историята и с твърде ниския си бюджет, Рут е редактор, помощник-режисьор и помощник-сценарист. В “Малкият беглец” участват повече обикновени хора, отколкото актьори, а снимките са на действителни места, а не на снимачни площадки. Филмът печели номинации за “Оскар” и наградата “Сребърен лъв” на фестивала във Венеция.
Оркин снима и своите две деца, както и гледките от апартамента им в Central Park West и издава книгите “Светът през моя прозорец” (1978) и “Фотожурнал” (1981).
Повечето й запомнящи се снимки не са правени по конкретен ангажимент. Тя пресъздава обстановката в Ню Йорк след депресията с характерната за стила й топлота и неконвенционалност – прегърнати хора пред кино, боса жена в дъжда – и придава на героите си достойнство и значимост. Снима непрестанно, прави филми, преподава и издава книги до смъртта си от рак през 1985 г.
0 Коментара