На 41 години Райчо Ангелов все още се изумява от неща, които не правят впечатление никому. Опитва се да пише дисертация. Издава книги. Собствените му стихове го натъжават, но си ги харесва. Има жена, има куче, джобно ножче от Алпите и огромна библиотека.
Венера Милоска покорява Луната
когато богинята спи
мъжете вече нямат
какво да губят.
намират границата,
спорят с варварите,
и се почесват,
когато никой
не ги наблюдава.
жените
подрънкват с бижута,
вериги или
каквото там имат под ръка, а
един камък в небето,
сляп за всичко
събира експонати
за своята колекция
от стъпки,
меки
минерали и
души.
***
Влъхвите виждат звезда в небето
“ще се видим по-скоро отколкото
очакваш” – казва,
а аз разбира се не вярвам
много,
но за всеки
случай докосвам с пръсти
косата й
за да оставя отпечатъка си
върху нея
– простичка градска магия.
и когато това се случва
поглеждам крадешком
– над нея гори звезда.
“наистина трябва да си
почина” – казва тя и се усмихва
тъжно,
а звездата просто си стои
там,
гъделичка очите ми и кара
усмивката й да изглежда
поне три пъти
по-красива.
***
Надпис от вътрешната страна на капачка за бутилка
на Ина
Линията на твоето тяло
прекосява за миг огледалото
на път към спалнята
и
господи,
присвива ме корема.
ръцете ми,
които не знаят
че морза,
е мъртъв
в глобален мащаб
пулсират и пращат сигнали
на твоите:
устни,
очи
и прелести
и докато събличам тениската си
се питам –
сега, когато е без очилата си ще може ли да прочете
какво е написано там?
хрумва ми нещо, което една руска анархистка е казала по
някакъв неин си повод:
“не се заблуждавай скъпа. не си кучка. по-лошо е. светица си”
което, разбира се няма нищо общо с надписа
върху капачката.
***
Малвина, нейните прогнози
Казвам
трябва да
тръгваш,
ще помисля по
въпроса,
не ме е страх,
жената,
ангел мой,
когато влезе
във входа,
студено е
в цяла Европа,
в Берлин вали
сняг.
***
Малвина, нейните разследвания
Незапалена цигара
в ъгъла
на устните,
светват
очите ми,
когато се промъквам
през вратата:
половин луна
и виждам само
празни обувки в пресечките
къде си?
0 Коментара