14 години след дебютния й албум „Лунен сън”, Мария Илиева продължава да прави онова, което обича и умее най-добре – да пее. И когато искрено признава, че упоритостта е най-големият й недостатък, всеки работил с нея ще добави към сметката и нейния перфекционизъм. През годините любовта й към музиката ще се превърне в повече от глас и сцена, а Мария ще стъпи уверено в сложната хореография между продуцирането и музицирането. И макар да е трудно да бъдеш талантлив артист и добър мениджър, Мария успява и в двете. За жените като талантливи експериментаторки, за вселената на майките и дисциплината на 81-годишната баба Гроздана – споделено от Мария Илиева, третата героиня на корица от поредицата ни „Седем десетилетия – седем жени“.
Фотограф Дилян Марков
Грим Зоран
Коса Жоро Петков
Мария, ти си нашата нова героиня на корицата на „Жената днес” в годината на 70-годишения юбилей на списанието. Как годините работят за жените според теб и каква е формулата да бъдем в крак с времето?
Честит юбилей! Всъщност вас трябва да попитам каква е формулата да сте в крак с времето през всичките тези години (смее се). Фактът, че именно “Жената днес” е списанието, което съществува най-дълго време на пазара в България, и че във времето сте все така свежи и модерни, е показателен. Ако сме адекватни на всичко около нас, като пазим млад дух и чисти мисли, годините работят изцяло в наша полза.
В какво състояние на духа се намираш в момента, какво занимава твоя ум, на какво е посветено времето ти?
В момента съм в работна фаза, от която не съм излизала от доста време и нямам търпение да си дам малко заслужена почивка. В началото на март направих голям концерт в Sofia Event Center с групата ми и гост-музиканти. Получи се страхотно, но ни костваше доста труд, за да стане всичко перфектно. Тогава представих два нови сингъла, като в момента снимаме клип на единия от тях – дует с хип-хоп сензацията Атанас Колев. Песента се казва „Така да е“, поканих Ники Нанков да режисира видеото и съм сигурна, че ще стане стилно, свежо и лятно, каквото е и посланието на песента. Надявам да ви хареса!
Кое провокира творческата ти страна и вдъхновява ли те още онова, което те е вдъхновявало в началото на кариерата ти?
Любовта е нещото, без което изкуството за мен е празно. Ние, артистите, имаме способността да се вдъхновяваме от различни неща, аз непрекъснато откривам нови и нови чувства, случки и предмети дори от ежедневието ми, кои ми дават порив и желание да творя.
Руският режисьор Андрей Кончаловски има интересна теория за жените, мъжете и творчеството. Той казва, че жената е пазителка, мъжът – творец. И че ако светът е бил поверен изцяло на жените, ние все още сме щяли да живеем в колиби. С една дума – мъжът руши, но твори. Как се справят жените-творци в тоя объркан свят?
Тази теория много ме развесели! :) Моята е по-различна – когато светът е объркан, жените го подреждат. Освен това съм на мнение, че жените са по-смелите и далновидни експериментатори.
Кое е желязното правило на музикалния бизнес – как изобщо творчеството се композира с бизнеса и постига целта си – особено в България?
Въпреки че словосъчетанието „музикален бизнес в България“ често прилича на оксиморон, има начини да се намери баланс и легалното потребление на музика е един от тях. В България мнозинството все още искрено се изненадва, когато се спомене купуване на музика (филми и прочее изкуство), а нелегалното сваляне е основният метод на потребление. В развитите държави двете неща са обърнати, затова и музикалният бизнес повишава производителността и критериите си, затова и артистите постоянно правят турнета, албуми, песни…
Цялото интервю четете в новия брой на „Жената днес“
0 Коментара