Природата измислила извивките, човекът – правата линия. В нито едно земно чудо няма ъгъл. Права линия е манекенката. Нудистката – фантазията на твореца.
Създателят е заложил на възвишения, завои, ждрела, Айнщайн – на скоростта. Физиката затова не може да обясни нашите чувства – тя обяснява електричеството, фотоните, натоварените частици. Сърцето обяснява хаоса – хаосът е пълен с извивки. Ние обичаме в извивки, нашето въображение пресъздава извивки. Ние сме роби на овалите. Защото сме създадени от тях, не от фотоните. Айнщайн не може да дефинира нашата красива лудост –
няма нито една Нобелова награда за любов
Извивките вдъхновяват майсторите. Най-великите картини изобразяват форми и овали, каквито само създателят успява да изобрети. Художниците открай време се взират в красивите завои на плътта, ренесансовите откриватели затова са неповторими – защото със замах и нови технологии пресъздават на платното онова, което въображението храни. Те възстановяват нашите грехове, защото ние постоянно мислим в грях. Всяка гръд, всеки ханш, всяка талия, всяка композиция на нашето въжделение е грях. Е, според задръстеняците.
Първият патентован сутиен е от 1889 г. (Ермини Кадол), но творческите търсения начеват много преди Одисей да се изнесе в Итака. Жените (и мъжете, за жалост) дължат първия сутиен на гъркините. Под хитона те въвели така наречения строфиум – лента здрав плат с плътни подложки. Целта била такава, каквато е и днес – да повдигат възвишенията, защото още тогава било забелязано, че по-високите възвишения предизвикват по-висок обществен статус. Римлянките доразвили гръцката иновация, като изобретили така наречения сублигакулум. Препаска, която минава между краката и е завързана на единия хълбок така, че да покрива задните части и гениталиите.
В по-нова Европа навличането набира скорост в Англия.
Викторианският стил налага дамите да ползват пухени възглавници
Привързвали ги около гърдите и най-вече около ханша си. Така излъчвали уверения, че не пазят диети.
Впрочем, изобретението е заложено още по времето на първите будистки залитания. Японката си слагала подплънки къде ли не. Те я направили бавна. Започнала да ситни, защото как да бързаш, когато носиш на раменете си – и не само там – цяла фабрика за коприна. Тя затова пристъпва целомъдрено до ден-днешен, а свалянето на подплънките се извършва само на тъмно и толкова бааавно, че, докато чакат, някои японци си правят сепуко.
Според изключителния изследовател на дамското бельо Бил Брайсън, към 1840 г. дамите носели едновременно комбинезон до коленете, камизола, пет-шест фусти, корсет и долни гащи с дълги крачоли, по-известни като кюлоти.
Преди два века англичанката си конструирала още едно менгеме. Въвела кринолина – много дантела, много обръч. Католическите абати
оценили този уред за мъчения като видимо смирение пред изкушението,
нещо като саможертва и несъмнена демонстрация на целомъдрие. Според архивни единици, някои жени така се пристягали, че си докарвали главоболие, закърнели бели дробове, отместени органи, неспособни за кърма гърди, даже и пробити черни дробове.
В свой брой от 1866 г. „Домашно списание на англичанката” съобщава с умиление как ученичките в един пансион били стягани в корсетите си в понеделник сутринта и оставали така пристегнати до събота, когато им се позволявало да поразхлабят връзките „с цел измиване”.
Един от най-отявлените майстори на извивките е Пол Гоген. Зарязва една датчанка с пет деца и се забива в Таити, където забива тринайсетгодишната Тайра (името й се среща в поне десет транскрипции). Тя заживява в дома на заможния според местните тарифи европеец, обслужва го по всякакъв начин и позира. Така
човечеството се обогатява с най-красивите извивки с дъх на шоколад
И още: какаови плантации от движение, танци, къдрави походки, плът в естествени сокове, в млада пот, не само вкусни, но и лесно достъпни. Тук не се среща нито един артикул на „La Perla”. Тук европеецът разполага с неизчерпаем харем – девойките на цялата страна са негови, така че императорите с някакви си двеста жени и петстотин наложници могат само да му завиждат.
По едно време на изобразителя на извивки му писва, напуска тази природна щедрост, забива се в Париж, където описва и описва извивките на шоколадовите изваяния. Но и Париж му омръзва, връща се в Таити и какво заварва? Тайра вече е женена за местен мъж. Който в израз на уважение подарява на художника жена си за една седмица консумация. Ето, това вече е извивка на по-високо равнище. Нито един европеец не я притежава.
До някаква степен към по-свободната природа на чупките ни доближава швейцарецът Луи Реар. През 1946 г. той патентова едно велико творение, което най-после открива
вековното затъмнение на дамските извивки и по-точно – на задните възвишения.
Луи Реар патентова бикините. По името на атола Бикини, където американците пускат експериментална атомна бомба. За щастие, творението било толкова красиво и така масово завладява света, че ни най-малко не събужда асоциации с атомната бомбардировка. По-скоро се получава друга бомбардировка. Бившата Германска демократична република (ГДР) стигна по-нататък в демонстрациите на извивките. Оттам дойде нудизмът и ако Фройд се занимаваше с политика, със сигурност щеше да ни обясни, че голите германки са свалили комунизма. Така или иначе, социалистическият нудизъм смути Варшавския договор, както и българската морална милиция. За да се слеят с масите, дежурните агенти по плажовете си сваляха гащите. И щом отминаваха заподозрените, ги вдигаха. Така от сутрин до вечер: свали-вдигни, свали-вдигни.
Тогава в Созопол имаше диви заливи и непорочни дюни. Някои от нудистките пристигаха девствени, за да се възползват от уменията на българските спасители, и несъмнено, за да свалят комунизма – първото постигаха по-бързо и по-незабравимо.
Германският принос към природата на чупките е неповторим, той се разгръща във времето и доказва, че всяка извивка е движение. Тя е
танц на плътта, разходка по пясъка, скок във водата, бавно или вихрено плуване
до залез слънце, когато от морето не излизат германки, а нимфи, до една с мокри гърди, мокри талии и мокри мечти. Миналия месец властите в Мюнхен официално разрешиха нудизма на обществени места в града. Почитателите на плът вече имат шест специално обособени „голи зони”. По бреговете на река Изар се позволяват свободни площи за естествени извивки, а най-голямото изложение на плът е в огромния градски парк „Английската градина”. Германците винаги търсят бягство от изкуственото и от стреса на градския живот, коментират експерти. Разсъбличането на обществени места е съзнателно сваляне на тежка маска, връщане към неподправената честност.
Вероятно има още едно обяснение. Повече икономика – повече голота.
Танцът на извивките е не само свобода.
Той е и благополучие. Затова у нас кметовете на Созопол разпродават девствените заливи. Наливат бетон, съсипват дюните, защото българските дюни влязоха във фолка. Извивките изпъстриха нощните клубове, където летят бакшиши, а собствениците на бившите созополски заливи хвърлят салфетки. Ако слънцето не погали извивките, значи те са вече частна собственост.
Вярно, появиха се манекенките, луднали по футболисти. Манекенка плюс футболист – това е социална иновация. За жалост, манекенката е права линия, която обозначава подиума с две копия и една физиономия. Може да постигне някой и друг ъгъл, но никога извивка.
Затова: повече, повече германки!
0 Коментара