Единственият начин да оцелееш, независимо дали в ролята на съпруга или на кучка, е да се отдадеш на някакво изкуство. Ако сътвориш нещо сама, има шанс да сътвориш и собствения си живот
Напоследък забелязах нещо много любопитно. Почти всички омъжени жени, които познавам, водят студена война със съпрузите си. И с драстична категоричност разделят света на „те, мъжете“ и „ние, жените“. В главите им се е прокраднало натрапчивото усещане, че „ние май нещо не сме се разбрали с този мъж“. Някъде по време на преминаването на тази мисъл започва студената война – с тях, мъжете, проектирана върху образа на единствения у дома.
Докато една друга категория дами,
обществено известна като „кучките“,
има много по-толерантно отношение към мъжете. За кучките е в реда на нещата: да останат до късно в офиса, ателието, кабинета си…; да се отдадат на работата, която обичат, забравяйки за онзи, който ги чака; да отидат в бар, за да изпият едно, без да е задължително да флиртуват; да призоват с магнетичния си поглед онзи, с когото искат да бъдат (дори само за тази вечер); да навлязат в тъмното и дълбокото на сексуалните си фантазии и на базата на опита (с променливи амплитуди на болка и възторг) да решат докъде могат да стигнат в реалността и кое е по-добре да остане фантазия за случаите, в които ще им се наложи да избягат там, за да оцелеят; да изпитат панически ужас да не би да ги обсебват, когато той им се обади с въпроса „къде си?“; да кажат свойски „разбирам“ и наистина да разбират мъжа, който се притеснява, че е на ръба да загуби свободата си.
Това обаче още не е „завършената“ кучка. Това е някъде до пети клас на житейското училище на кучките. На този етап тя въобще не воюва с мъжа, защото е открила неговите качества в себе си, дори е започнала да изпитва комфорт от тях. Но не е истинска кучка. Още е прекалено добра, още се влюбва с онова прималяване в стомаха. На тази фаза понятията се оплескват по много интересен начин. Какъвто и пич да е кучката, тя винаги ще си остане предимно жена, т.е. приемаща. Само че вместо да приеме
онова, което мъжът подсъзнателно иска – война,
тя със своя красив ум смята, че е нормално да го приеме такъв, какъвто е, без да воюва. Когато си с него, трябва да изпитваш радост – така разсъждава тя. И, естествено, греши (макар и наполовина). Оттук нататък на него може да му е приятно да пие по една бира с нея, да си разменят колите, когато закъсат, да си говорят за спорт, за бизнес и емоционални стратегии. Може и да преспят „приятелски“ няколко пъти повече, но годежен пръстен тя няма да получи. Той започва да бяга като дявол от тамян от приемащата го жена (ако насилим определението докрай, чак звучи християнско) и се жени за първото невинно създание, което още вярва, че трябва да бъде спасено от мъж, но което много скоро след брака ще се превърне в „редник Джейн по неволя“ (чак звучи амазонско). Изглежда,
мъжете не са си взели поука от Пигмалион,
от Ланселот и Гуиневир, от Пепеляшка – не само не са схванали, че това е уловката, а са непоклатимо убедени, че трябва да бъдем точно такива, за да има смисъл да ни завладяват и спасяват. Иначе за какво? Можеш да спасиш една жена, ако е затворена в кула без врати, само с едно прозорче, но защо да я спасяваш от свободата й? Ако го направи, е насилник, а не воин, няма как да бъде герой.
Спасената обаче трябва да му се отблагодари, като го утешава след мъжките му битки със света – с топла вечеря, с деца, които да му пазят тишина, с изгладени ризи, да го качи на пиедестал и да приеме, че ще спи с нея само когато той благоволи. На нея не й е позволено да се подмокри, преди да е измила чиниите. Тя трябва да остане чисто създание (сексуалният й избор може да варира между не повече от три пози – мисионерската, кучешката и тази на волния ездач плюс фелацио, което не е поза, а домакинско задължение). Тя може да си изпроси мило и състрадателно отношение само ако измисля
ефективни начини да бъде спасявана и завладявана отново.
Горе-долу тогава редник Джейн надава вой и започва войната. Студената. Сигналът за обявяването е твърдо „Не“ на фелациото и репликата: „Да не съм ти слугиня.“ Понякога тотално замразява сексуалното общуване, друг път се втурва да го приласкава и да го играе кучка. Но ако иска да спаси брака си, инстинктивно знае, че вземе ли да му се отваря, ще бъде отблъсната на мига. И предпочита стратегията: прекратяване на секса, „защото в една връзка има много по-важни неща“. Разбира се, че има. Войната. Тогава идва и първата нейна съпружеска изневяра. Но след радостните трели на отмъщението идва депресията от това, че всички са еднакви, всички изневеряват, всички са лъжци. Тогава
„редник Джейн по неволя“ избира или развода,
или примирението да се прибере при този, когото поне добре познава и в разумни граници може да овладява изблиците му „аз съм мъжът в къщата“. Не, това не я успокоява. Само я поставя в задънената улица на смайващото осъзнаване, че: като съм добра, мила и послушна, животът ми не става по-щастлив; че да съм такава, каквато съм, означава да бъда отхвърлена от близки и далечни хора, но пък да се подчинявам на чуждите желания, означава да бъда отхвърлена от самата себе си. Нещо повече – разбира, че е в смъртна опасност, ако прекалено дълго остане прекалено добра. Но очевидният избор въобще не изглежда лесен, благоприличен и осигуряващ място в рая.
Кучката от своя страна също стига до своя момент на обявяване на война.
И на нея й писва да не приемат приемащата й същност. Писва й да бъде най-добрата приятелка. Да разбира колко много не го разбират у дома. И тя си стига до своето отричане на прекалената доброта. И също му спира секса. Но при нея жестокостта е по-перфидна. Тя не си дава вагината. Не и без специални заслуги. И започва да го тормози със съблазняване, ама безпощадно. (Спомнете си Катрин Зита-Джоунс в „Непоносима жестокост“, нищо че филмът е малко глуповат.) Вече й е късно, твърде късно да му го играе невинна. Късно е да я спаси от вълците в гората. Те ходят след нея като кученца с проточени лиги. Поне той така трябва да си мисли (важна е личната легенда). Тя е в етапа, в който трябва да извади дивидент от това, че може да я има всеки, стига да знае как да си поиска. Да го комплексира, че макар да е прескачала от легло на легло, точно в неговото няма да скочи (парадоксът е, че може да го постигне дори с някого, който вече я е имал).
Тя може да си позволи наглостта да е много цинична.
Тя няма и много за губене. Нея вече са я отричали близки и далечни хора, отричали са я тези, които сърцето й е обичало. Оцеляла е. До нея са останали онези, които я приемат такава, каквато е – малко дива, малко странна, но с неустоим магнетизъм и загадъчна усмивка в стил Мона Лиза.
Онова, което кучката от по-горните класове на житейското училище научава, е, че не го е разбрала чак толкова добре, колкото си е мислела. Него го интересуват властта, парите и сексът. Дори и при най-невинния експеримент по съблазняване (протягане, завъртане на глезена, чупка в кръста) едно питие ти е гарантирано. Да ти плати нещо (ценоразписа го определяш ти) е неговият начин да ти каже, че те харесва, че те иска, че е готов да преговаря. Ако приемеш без добре наточен меч, провалът ти е повече от сигурен. Оттук нататък колко територия, любов, кинти и свобода ще завоюваш – зависи от духовната ти подготовка. (Изненада! – някаква любов, свобода и духовност се появи, откъде-накъде, нали говорехме за кучки. Сори, не съм го измислила аз този свят, само съм го наблюдавала и въпреки съпротивата си забелязах тази аксиома. При големите кучки се получава и номерът с духовността, любовта и свободата.)
Ако не го провокираш с всякакви мръсни номерца да те желае, няма как да го стимулираш да забогатее и, респективно, няма как да го стимулираш да влезе с теб в онези нива на взаимното ви удоволствие от секса, до които ти не по-малко искаш да стигнеш. Но по време на първите фази на допускане до тялото й е позволено всичко недопустимо за съпругите, всякакви игрички (наистина всякакви – нали трябва да бъде елиминирана конкуренцията. И ето за този момент на кучката й вършат чудна работа алтернативните фантазии), но никакви целувки, сантименталности и никакви истински оргазми – само стратегическите са позволени. Същинският акт, този, в който двамата най-накрая ще се слеят и тя ще получи истинския си оргазъм… е…
той е подарък за специални войнски заслуги
и идва в пакет с доживотна осигуровка и диамантена огърлица най-малко. Но подаръкът е взаимен, защото, за да постигнеш този контрол в секса, меко казано, ти трябва бойна подготовка (и сексуална, и духовна, и психично здраве – иначе като нищо може да поемеш към лудницата). Синди Бидъл Бароуз, мадам на „Мейфлауър“, една много богата и известна на Запад истинска кучка, казва така: „Спечелването на заможен мъж с висок ранг изисква истинско духовно посвещение, упоритост и постоянство.“ А в книгата, която мъжете много уважават – „Сун Дзъ и изкуството на войната“, е написана черно на бяло стратегията, почитана от всички пълководци: когато смятат, че смъртта в боя е неизбежна, остават живи; когато смятат, че животът е щастие, умират. Изборът е твой. Може би си забелязала вече, че пълно щастие няма, а сексът, дори когато е лош, е хубав. Така че, каквото и да е клишето, което си избрала за себе си, излез от роля и влез в час. На война като на война. И впрочем изневерите, наказателното муфтене на кинти, демонстративното ходене по купони не са изход – ще попадаш винаги в една и съща задънена улица. Единственият начин да не полудееш, да оцелееш, независимо дали в ролята на съпруга или на кучка, е да се отдадеш на някакво изкуство – свири, рисувай, пей, вай глина, пиши, бродирай, ако щеш, каквото и да е. Оттам идват духовността и любовта към света. Само ако изваеш, ако сътвориш нещо сама, има някакъв шанс да сътвориш и собствения си живот. И освен това няма нищо по-секси от жена, току-що изсвирила в екстаз Рахманинов трети (това е един от любимите ми концерти за пиано – водовъртеж от буря, страст и хармония). Честно.
P.S. И не забравяй, че сексът е мощно оръжие за абсолютно всичко друго (власт, пари, задоволяване на сексуални фантазии), но никога и по никакъв начин не е добра стратегия като средство за задълбочаване на връзката. Не питай защо, това е нещо като status quo.
0 Коментара