История на солницата

Нито една подправка не е била толкова възхвалява­на и отричана като солта. Богато украсените сол­ници от миналото говорят за централното място, което тя е заемала на масата. Нашите предци са я почитали, днес ние я отхвърляме като вредна за организма.

Френска солница от синьо стъкло в стил ампир. XIX век. 

Всъщност това е единствената храна, която вли­за в състава на тялото ни – може би затова Пла­тон я включва в краткия списък на храните на републиката си, а Плутарх я нарича най-благородна от всички храни.

 

 

Сребърни солници стил рококо, Англия – предната е от 1773 г., а задната – копие от 1829 г., защото оригиналната е била открадната.

Отношението на римляните към солта става ясно от запазените от това вре­ме готварски книги, както и от факта, че част от заплатата на войниците би­ла изплащана в сол. Когато монетите я за­менили, останала думата salary (заплата). Са­мият Рим израснал на Via salaria, т.е. пътят на солта. Римляните високо ценели качествената сол, особено от Мъртво море в Палестина.

Копия от римски солници, изработени около 1913 г. След Първата световна война се появяват евтини копия на антични солници и лъжички.

Интересно е, че солта, толкова често срещана в природата, е съпровождана от ритуали при поднасянето на масата, а така също е и в основата на много суеверия при различните наро­ди. Цицерон казва, че преди да ста­неш добър приятел с някого, трябва да изядете много сол. Подаряването на сол било знак за голям късмет, а разпиляването й – за не­щастие. Като всички скъпи храни солта можела да бъде и носител на отрова – през средните веко­ве отровителите я използвали за носител на ар­сеник. Тогава се появяват красиви съдове със скъ­поценни камъни и заключалки за съхранение на личната сол. Притежанието на такъв съд било приви­легия на царете и принцовете – Луи I имал 21 сол­ници, украсени със скъпоценни камъни, а Чарлз V – 77.

Купички за сол от Уорчестърски порцелан. Лъжичката от слонова кост към тях е френска

През ренесанса големи художници и скулптори са изработили солници – произведения на изкуство­то – в музея Прадо се пази една на Бенвенуто Челини, с купа от оникс, украсена със злато и емай­ли, с рубини и смарагди.

 

Комплект сребърни солници от 1870 г. От надписа разбираме, че е бил подарък за сребърна сватба.

В книгите за етикета от края на XV век четем, че не е прилично да си топим храната в общата солница, а най-добре е да вземем малко сол на ръ­ба на ножа, като внимаваме да не я разпилеем по масата. Честото срещане на тази забележка красноречиво говори за нравите от тази епоха. Чак през XVII век се появяват солничките в днеш­ния им вид, превърнали се в неизменна част от днешната трапеза.

Тяхната красота и многообразието днес ги правят обект за колекционерите.