С този буквален цитат на един от незабравимите филми на Оливър Стоун може да бъде представено последното артистично приключение на българския артист Виктор Попов, който повече от 9 години живее и твори в китайската столица – Пекин. Четвъртата му самостоятелна изложба в България се откри на 12-и май в столичната галерия „Астри“, където Виктор показва най-новите си работи, провокирани и вдъхновени от престоя му в южен Китай. Изложбата продължава до 26 май.
В Шънджън българският артист попада по покана на организаторите на традиционното принт биенале в града, които канят международни артисти на артистични резиденции в принт база, финансирана от китайското правителство. Виктор е един от няколкото българи, които са прекарали
повече от месец в 300-годишно традиционно китайско селище,
където се намира и оборудваната с последния писък на техниката китайска принт база. Именно там, вдъхновен от срещите с гостуващите артисти от цял свят, традициите в китайското изкуство и предизвикателството да открива нови форми в креативното си пътешествие, Виктор започва да експериментира с любимата си артистична материя – хартията. От години той работи с традиционна китайска хартия, наречена хартия – кожа, върху която оживяват артистичните му герои, намерени на различни стени в различни точки на света – Макао, Хонконг, Пекин, Венеция, Париж.
Пекин обаче е мястото, където започва креативната трансформация на Виктор. Първата страница на китайското му приключение се отваря преди няколко години, когато попада в 23-милионния мегаполис Пекин покрай музикален проект на топ цигуларя Васко Василев и майката на Ванеса Мей – Памела Никълсън. Въпреки че мащабната телевизионна продукция не вижда бял свят и българският екип се завръща в София, Виктор решава да приема предизвикателството на съдбата и да остане в Китай, за да види в каква посока ще тръгне тази житейска авантюра. Обикаля Пекин с фотоапарат в ръка и улавя „филмовите кадри“, които се случват в ежедневния живот на китайската столица. Започва да учи китайски език, а след известно време си намира и жилище – в голям апартамент, който дели с канадски писател, германски фитнес инструктор и китайски филмов процудент. Именно китайката Пинг го въвежда във филмовите среди в Китай и Виктор успява да се включи в екипа на две филмови продукции. Въпреки силния старт в киното, животът му поднася нова изненада. Докато обикаля и разглежда летния дворец на императора в Пекин, попада на интересно откритие – вижда на една от стените интересна картина, която заснема, а по-късно
обработва изображението и принтира върху традиционната китайска хартия, наречена „хартията – кожа“
С тази находка почти в стила на Индиана Джоунс започва кариерата му на артист. Посещава няколко от големите галерии в Пекин, докато по съвет на близка приятелка не се озовава в една от най-интересните и красиви сгради в града – бившия френски университет в града, където се намира престижната галерия Yishu 8, менажирана от бившия кадър на музея „Роден“ Кристин Кайол и спонсорирана от фондацията „Едмонд де Ротшилд“.
Първата изложба на Виктор Time Prints се радва на голям интерес, но никой не очаква невероятния триумф, с който се посреща втората му изложба Venetian Legends. Интересният артистичен проект е вдъхновен от находките на Виктор по стените на обществени сгради във Венеция. За да се доближи максимално до духа на стара Венеция, Виктор открива в една от книжарниците книгата с митове и легенди за града, написана от родения на остров Мурано писател Алберто Тосо Фей. Двамата започват работа по амбициозната изложба – Виктор работи върху изображенията, а Алберто Тосо Фей пише истории и приказки, вдъхновени от „находките“ на българския артист. По препоръка на директора на Yishu 8 Кристин Кайол обаче Venetian Legends се представя само с творбите на Виктор, защото Кайол смята, че венецианските легенди ще объркат китайската публика. Откритата през април изложба опровергава прогнозата й – изложбата се оказва голям триумф не само сред китайската публика, но и сред колекционерите на съвременно изкуство, които не пропускат нито една от експозициите в Yishu 8.
Картините на Виктор стават притежание на известни китайски, френски и американски колекционери
В деня на откриването на изложбата китайски преподавател по модерно изкуство прави контакт с артиста по препоръка на американски колекционери от Ню Джърси, а няколко дни по-късно след посещение в ателието на артиста закупува от тяхно име три от неговите творби. С пет творби пък се сдобива прочута китайска красавица – бивш топмодел, която навремето открил Пиер Карден, а сред най-нетърпеливите купувачи на Виктор са китайския художник Ли Син и сътрудници на Yishu 8 от офисите на галерията в Пекин и в Париж.
Галерията на Виктор в китайската столица е арт съветник на някои от най-големите колекционери в града, сред които е и младата бизнес дама Джънг Чън Чън. Тя кани българския артист на ново арт приключение. Компанията „Ронгхуа“, създадена и управлявана от нейната майка, ще празнува 20-годишен юбилей и тримуф през май 2014-а и за голямото честване управителния съвет на компанията решил да покани Виктор Попов да бъде част от културните прояви в китайския град Сиан, където ще се чества голямото събитие. От сега Виктор започва работа върху работен проект, вдъхновен от Сиан и историята на града, който се намира в близост от прочутата Теракотена армия – една от основните туристически атракции в Китай, която оживя в прочутата филмова лента „Мумията срещу Китайския император“.
И докато една голяма част от творбите на Виктор се намират в колекциите на китайски колекционери, три от последните му творби пътуват за Европа. Две от картините купува почитател на работата му от Франкфурт, а една от творбите му – „Плуващото слънце“ отпътува за Москва, където преди година и половина участва в благотворителен аукцион, организиран от българката Преслава Фентъм – Флечър в полза на деца без родители.
Виктор Попов за вдъхновението Китай и предстоящата изложба:
Аниш Капур в едно интервю казва, че най-важното в практиката на един артист е всеки ден да прави нещо, без значение какво….
Непрекъснато се убеждавам колко вярно е това.
Правенето на простички неща е като изпращане на покана към вдъхновението.
Ежедневното правене на нещо, за мен е техниката за свързване с онези енергии, които ни водят по пътя към откриване на нови светове и идеи. То ни държи в движение по малки пътеки, които ни водят до други малки пътеки с нови разклонения и посоки, докато неусетно се озовем на неочаквано и красиво място.
Не ние избираме посоката, ние само можем да се грижим за малките стъпки по пътя и да му се доверим да ни води.
Така се случи и в графичната база Гуанлан, Китай, където отидох с определени идеи и намерения. Работех върху тях, когато един малък инцидент ме отклони от избраната посока. Започнах да експериментирам, опитвайки се безрезултатно да повторя резултата от грешката. Постепенно тръгнах в нова неочаквана посока, която даде резултати, носещи ми значително по-голямо удовлетворение и радост от постигнатото.
Тази изложба е резултат от това удоволствие.
0 Коментара