Като мъж знам, че по цъфналите тротоари на живота можеш да се сблъскаш с някоя зашеметяваща жена, от която всичките ти анатомични системи да застинат в пълна бойна готовност.
Като мъж отдавна съм се убедил, че подобна среща може задълго да изкриви диоптрите ни за женския пол. Неслучайно от рекламите не ни коткат някакви раздърпани цоцолани, а неземни създания, които никога не посещават тоалетната, защото консумират единствено диаманти. Внушението е просто: ако искаш да те направя стоманен под кръста, носи поне платинена карта над него.
Затова винаги съм се пазил от онова, което Господ не е имал акъл или пък време и желание да създаде – ГМ дамите.
Всеки път, когато тръгвах да се забавлявам, баба ми ме поучаваше: Ако си на маса и харесаш някоя жена, първо я покани на танц. Може да се окаже, че са й криви краката.
Баба ми се смяташе за прогресивна жена. Но пропускаше, че
отдавна не се подбираме по вечеринки
Да не говорим, че не бе чувала за корелацията между правината на женските крака и мъжкия мерак, която за познавачите на въпроса е пренебрежимо незначителна. Затова логично си нямаше и понятие за генното модифициране. Особено в социален мащаб. Тя смело вареше и печеше онова, което пазарът предлагаше. И беше сащисана, когато вуйчо ми доведе у дома й едно цъфтящо създание, което буквално изцеждаше последните си сили, докато се посвещаваше на десетки СПА процедури. Следваща й снаха бе същата, само че успя да изцеди и семейното имущество. Така възрастната дама установи от първа ръка, че ГМ-инженерството е стъпило здраво в душите и съзнанието на младите дами.
Не ми се иска да приключа песимистично с темата за баба си, но животът й естествено приключи. А аз, средностатистическият внук, без да съм популярен професор, продължавам да гледам и да не вярвам на ушите си. Това, че по света се вихри сърцераздирателно важният за човечеството спор дали има трети пол и как задължително трябва да плеснем с ръце и да се прегърнем с него, вече ми се струва като тарикатски опит да се разсеят мъжете от главната заплаха – ГМ-дамите.
А те се роят като винени мушички върху
опияненото ни от балкански легенди мъжко самочувствие
Но всеки, който пренебрежително ги плесне с ръка, получава здрав юмрук. Който ги възприема като невинни създания, годни единствено на креватни подвизи, до края на продуктивния си живот ще брои не само стотинките в джоба си, но и пропуснатите шансове да му се наслади.
Проблемът е, че ГМ-дамите могат да са красиви до блясък, умни до нетърпимост, предприемчиви до невъзможност. Те са виртуози в имитирането на нашите праисторически очаквания за иделната ни партньорка. Те са ненадминати майстори в манипулирането на представите ни за нормалните отношения, в които ни е отредено мястото на обслужващ персонал.
Никой не знае дали с Лилит (първия божествен опит) Адам би се втурнал толкова често да греши в този по условие грешно устроен свят. А може би генните подобрения с Ева са истинската причина вечно да се стараем да догонваме нещо и някого, което ни привлича, именно защото е недостижимо. Но факт е, че продължаваме да се хипнотизираме от изкусително красивото, от образа, който мечтаем да видим, от копнежа за съществото, заради което събратята да ни завиждат.
Логиката винаги побеждава. След куп безсънни нощи мъжът проумява, че ГМ-дамата не може да бъде партниращата жена, която всеки от нас търси. Умността й не е гаранция, че няма да му се надсмее, когато е пльоснал в локвата на обстоятелствата.
Финесът на силуета й няма да му спести горчилката от загубените битки,
които води и които тепърва му предстоят. Привлекателността й е като анонимна визитка с телефон, който в най-решителните моменти дава заето, когато по човешки се нуждае от някого, пред когото дори да не се изплаче, може поне на спокойствие да помълчи, докато сетивата му си поемат въздух.
Ако искате вярвайте, но няма нищо по-възвишено на този свят от това едно същество да сложи ръката си върху твоята, когато имаш чувството, че сърцето ти ще изкочи през нея. Затова всеки мъж би дал и царството си, и всички коне в него, за да запази до себе си една мъдра жена.
Сега знам какво бих казал на баба си.
Мъжът цени тази жена, която умее да го накара да се почувства мъж,
дори когато той започне да се съмнява в половата си принадлежност. За която заедността е по-важна от конфронтацията. Мъжът харесва в нея онова, което нито годините, нито шлаката от съвместно преживяното могат да отнемат от душата и тялото й.
И ако някога ми се стори, че конструкцията на визията на жената до мен видимо започне да се променя, ще следвам бабиния съвет: По-добре, сине, да държиш целулит в ръцете си, отколкото да зяпаш силикон по телевизията!
0 Коментара