Знам вече – от кръвната група на пристрастените пътешественици съм. Мога да замина навсякъде след кратко предизвестие, без да му мисля. Не ми е важно особено как ще пътувам, нито къде точно ще спя. Без особено значение е дали пътят ще ме отведе до лелеяна туристическа дестинация или в някое „непопулярно“ кътче на планетата. Не си спомням да съм завиждала за имане и прочие, но за пътешествия – да, признавам си. И си прощавам.
Питала съм се на какво се дължи тази страст, че даже алчност и лакомия. Да, неизтребимо любопитна съм, обичам да се изненадвам, да уча, да ми се случват случки най-различни. Това е лесният и бърз отговор.
Пътешестването е една от малкото човешки дейности и състояния на духа, когато времето сякаш се разтяга, съвсем забравило за рутинното си препускане, и часовете се отпечатват трайно като дни, дните като месеци… И, оказва се, от тези отпечатъци мога да черпя енергия и по-късно. Пътуванията хранят онази ми вътрешна потребност за малко да бъда много други хора, да изживея други животи. Всяко едно е като нов любовник, с всичките си екстри и недостатъци.
Странстванията (макар и далеч по-малко, отколкото си мечтая) ми доказаха древното източно вярване, че всички сме едно (прочетете още за това в текста на Вяра Тимчева) въпреки различията ни, а пък те от своя страна са истинска благословия. Убедиха ме, че всичко е относително, дребнавостта – загуба на енергия, способността да обичаш – чуден дар Божи и смисъл. Друмникът няма как да е тесногръд, много по-трудно лепи етикети, руши стереотипи, изхвърля клишета (или влага още смисъл в тях). Учи се да е благодарен и да прощава.
Вървиш, губиш се, намираш се, докато през цялото време пътуваш вътре в себе си, душата ти се разширява до безкрай, и сякаш милиарди невидими нишки излизат от нея и те свързват в безкрайна паяжина с всички други на планетата. Нещо като световният интернет сървър, пуснал пипала към всички устройства с wifi.
Наскоро прочетох, че дори за най-взискателните клиенти на луксозни пътувания вече не е най-важно да имат сатенени чаршафи и златни кранчета в банята, а да се докоснат максимално до автентичното в избраната дестинация. Има надежда, значи
Замислихме темата „Закъде пътувате?“ не като поредица пътеписи, а защото бяхме жадни да се докоснем до емоциите, прозренията и срещите по пътя на авторите ни – все страстни пътешественици. Кои места са сграбчили душите им? Къде са се почувствали като у дома си? Може би, защото в някое минало прераждане са били там? Случки, които дълбоко са се отпечатали… Пожелаваме ви същото удоволствие от четенето, което изпитахме ние Пожелаваме ви и много пътешествия – и на 17, и на 70, и с раница на автостоп, и с частен самолет, и до някое селце в планината, и до някой световен мегаполис. Както ви харесва!
Моят магнит са Близкият изток и околностите му. Все още не съм сигурна защо, но, вярвам, ще разбера. В Йерусалим краката ми сами ме водеха, а в сърцето ми се вплитаха ту радост, ту тъга…
Като казах кръвна група, моята е Б – на номадите.
0 Коментара