.jpg)
„Правенето на пари не е сериозен бизнес. Това е игра, която играете. Първоначално може да изглежда, че я играете със сили извън вас – икономиката на пазара, така да се каже – но след като продължите, откривате, че това е игра, която играете със самия себе си” – така пише Стюарт Уайлд в своята „Малка библия на парите” с подзаглавие „10-те закона на изобилието”. Човекът е автор на дузина книги за самопомощ, между които една със закачливото заглавие: „Номерът на парите е да ги имаш”. Но повече няма да го цитирам, само ще се възползвам от сродното ми отношение към понятието „игра”. А то е, че с каквото и да се захванем в живота си,
шансовете ни за успех винаги се удвояват,
ако не забравяме най-важното – по някаква причина, знайна или незнайна, ние сме избрали тази игра. И тя винаги има правила. Творчеството е да направим свободен избор, да проявим гъвкавост и да вземем преднина пред другите играчи. При това – в рамките на закона.
Както често се случва, идеалната демонстрация на подобно твърдение дойде от моя най-голям учител – сина ми. Беше на някакво поредно състезание по ветроходство в клас, който се нарича „Оптимист”. Това е, когато си сам в лодката. Преди се състезаваше по двойки и беше свикнал да печели златни и сребърни купи. Откакто мина на индивидуално състезаване, класирането му се премести към опашката. До деня, в който им обяснили „как се взима вятърът на другите”. Това е позволен похват при състезания и
за него също се изисква майсторлък,
а синът ми не е особено старателен в тренировките. Ако не му е забавно, се разсейва, забравя да тренира и отправя заблеян поглед в язовирната или морска шир. На въпросното състезание въобще не бил амбициран да печели, но му станало интересно да опита техниката как се взима вятърът. Не се потиснал от досегашните неуспехи, не обръщал внимание кой състезател каква преднина има, заиграл се да експериментира, както само дете може да се увлече в игра. Той бил точно толкова изненадан, че се оказал първи на финала, колкото треньорът му и всички останали деца. А аз си казах – значи наистина няма значение кой каква подготовка има, колко е напред с материала, колко амбициозно тренира.
Важното е играта, която играеш, да я играеш със себе си.
За собствен кеф.
В много книги, които засягат надълго и нашироко темата за благоденствието, и се предлагат различни схеми за измъкване от омагьосания кръг „работа-заплата-кредит-дом-кола-обзавеждане-погасяване-по-малка заплата-инфлация-погасяване-още-по-малка заплата-погасяване-работа, която мразиш, но седиш, защото сметките се натрупват… и т.н.”, се казва по американски оптимистично: „Колкото повече нямате на старта, толкова по-добре.” Това е при условие, че сте твърдо решени да влезете в играта и да се измъкнете от омагьосания кръг.
За целта на този текст, нека си представим, че решението за скъсване с порочния кръг е взето. Тук и сега, в България. И да видим
какви са първите карти от тестето, които ще ни се паднат,
когато заредени с оптимизъм от новата игра, отворим сутрешната преса. Ето ги – по нашенски песимистично:
Първа карта: Безработицата в страната през септември остава на нивото на август (което е същото като нивото през юни и юли);
Втора карта: Заплатите – отчайващо ниски;
Трета карта: Кредитната криза стяга още по-здраво;
Четвърта карта: Поредната борсова сесия на БФБ приключи на червено;
Пета карта: Ти можеш.
Първата реакция ще бъде:
Моля?! Какво по-точно мога да направя при толкова слаба ръка?
Та аз нямам карти дори за „пас”. От какъв зор да започвам да играя? И въобще какви са ми шансовете, при положение че тук няма закони и всички крадат, ама взеха да ги хващат, значи и това не става, и… след бърз размисъл за препятствията по пътя, доброто намерение да подобрите живота си започва да изглежда като филм на ужасите. Това е моментът да му отпуснете края и да постъпите съвсем по женски лекомислено: „Добре де, щом съм решила да играя, ще я доиграя таз игра. Поне няма да е скучно, ще поразчупя рутината… най-малкото ще се запозная с нови хора, ще пофлиртувам малко… е, може и повече, ако някой толкоз ми хареса. Все нещо интересно може да се случи.”
Приемете ли ситуацията по този начин, автоматично ще се концентрирате върху онова, което имате.
Когато се концентрирате върху онова, което имате,
а не върху онова, което нямате, бързо ще осъзнаете, че петата карта е най-силният ви коз. „Ти можеш”, казва Господ на Каин след убийството на Авел, когато го пуска по широкия свят да намери своята истина за доброто и злото, за живота, Вселената и всичко останало. А неговите „карти” към онзи библейски момент при всяко положение са били по-кофти ръка от тази, с която разполагаме ние.
По-нататък всичко е въпрос на елементарно упражнение – да обърнете негативния смисъл на останалите четири карти в позитивен за вас.
Без здрав егоизъм и на състезание по шикалки не се печели.
Може да спечелите, ако сте се сетили, първо, как да станете работодател, за да не ви засяга безработицата в страната. Второ, да се възползвате от уникалния шанс, че заплатите по принцип са ниски, следователно, ако давате съвсем малко по-високи заплати, ще станете предпочитан работодател от твърде голям контингент безработни, които ще провидят в своята работа при вас шанс да си погасяват кредитните вноски, причинени от третия ви силен коз – кредитната криза. Четвърто, цените на борсата са толкова надолу, че когато регистрирате бизнеса си на БФБ, ще има много желаещи да купят акции на тези ниски цени. Всеки добър борсов играч знае – най-успешните хора в света са направили своите милиони, когато лаиците са били сковани от страх, че цените рухват надолу и все по-надолу.
Изниква въпросът:
как да станете работодател?
Е, в този живот все има нещо, което ви е приятно да правите. Не може да няма. Идеята, която ще ви дойде, е първият момент на осъзнаване, че това е игра, която играете със самата себе си. Намирате инвеститор за своята идея, разбирате се за неговия процент печалба от вашия бизнес. И готово. Откъде пък ще намерите инвеститор? Няма идея в света, за която да не се е намерил инвеститор. Просто се огледайте наоколо, представете си го, изживейте подписването на договора с него… и ще се появи от някъде.
Най-вероятно от място, от което най-малко очаквате. Появата на такъв човек е неизбежна само ако сте твърдо решени да не се отказвате от играта. В нашето измислено „каре белот” все пак има още трима души. Все някой е изтеглил от тестето: „инвеститор”. Почти съм сигурна, че му се е паднала и картата
„писна ми от хора, които смучат, смучат, смучат, а нямат никакви свежи идеи”.
И не си мислете, че неговият казус за разрешаване е по-лек от вашия. Никак даже. Просто е различен. Вие можете да станете неговият човек, ако се откажете от завистта, и съвсем леко раздвижите мозъчните си клетки, за да направите съблазнителен бизнес план за вашата уникална идея.
Винаги можете да решите, че не ви се занимава с цялата хамалогия около администрация, данъци и прочее дивотии, съпътстващи ежедневието на един работодател. Това е добре, защото няма да ви въвлече в теглене на още кредити и опити да покорявате света сама.
В играта винаги съществува и този избор.
Но докато мислено разигравах виртуалните карти, дори не го допуснах. Казах „инвеститор”, а не „кредити и безсънни нощи”. Или, както казва друг гуру на течението в масовата литература, наречено well being, Марк Фишър: „Никога никому не са били нужни пари, за да прави пари. Свои пари в брой, искам да кажа.”
Сигурна съм обаче, че повечето хора, „запретнали ръкави” да се справят, ще предпочетат кредит и първоначалните мъки на „изгонените от рая”. Както и да ви прозвучи, истината е, че завистливите и пълни с предразсъдъци по отношение на богатството хора по-често избират мъките на лишенията, отколкото емоционално щедрите.
Към богатите хора има традиционна предубеденост,
че богатството им се дължи на някакви страшни далавери и мошеничество. Така е и по света, но у нас е особено силно, а на всичкото отгоре, съвсем по правилата на Закона за привличането, тази наша нагласа привлече и разобличителният доклад на ОЛАФ за усвояване на средствата по еврофондовете. Не казвам, че хората от ЕС нямат своите основания, но си мисля, че целият този панаир е добра причина да променим отношението си към собственото и чуждото благоденствие. Не да завиждаме на нечии чужд просперитет, а да се вдъхновяваме. Да играем играта, която сме си избрали не за да се мерим по величие или тарикатлък с някой друг, а защото в някакъв момент от житейския ни път някаква конкретна игра ни доставя удоволствие. И покрай удоволствието неусетно ще преподредим света около нас.
Или, както чудесно го е казала Кремена, редовна читателка на „Жената днес”, а не някой финансов или well being гуру, в коментар в моя блог:
„Аз съм жена от прехода, опитала се да експериментира
със собствените си лимити и възможните роли, в които за един живот може да се влезе. Сигурно има и още, но съм убедена, че в една жена има всичко: и еволюционерка, и революционерка, стига тя да има готовност да плаща цената за всеки избор, който прави. Всъщност изборите май не са важни, важно е усещането, че сме в играта…”
Да изпитваш усещането, че си в играта, е чудесен избор да живееш интересно в своето Сега.
0 Коментара