Съставки на „класическата” сватба:
– Един млад мъж с нелепо изражение, облечен в лъскав костюм и неописуема вратовръзка.
– Една млада жена с леко подозрителен корем, облечен в покривка за маса, преминала през умелия дизайн на сеньор Торквемада.
– Два чифта родители – част от тях ревящи като на погребение, а другите дълбоко неадекватни и разярени от липсата на второ безалкохолно (предварително платено на ресторанта).
– Около двеста непознати, заседнали по масите с мрачния вид на съдебни заседатели, чиято единствена цел е да погълнат колкото се може повече и по възможност да не се усмихнат нито веднъж.
– Един кошмарен тип, наричащ себе си диджей, специален пратеник от ада, отдел Маркетинг и Реклама, дошъл да ни запознае с физическата болезненост на Ужасната Музика и точното усещане за Никога-Не-Свършваща-Скука.
– Ресторант, където непременно трябва да е някак сиротно, като в мраморен хангар, а на масата да има повече прибори, отколкото храна, и всичко предплатено да има много по-лош вкус от предварителните заготовки.
– Приблизително 80 кристални вази; 4 сервиза (всичките с недостатъчно количество чинии и чаши, но с изобилие на плата, супници и канички за сос); 7 сребърни чинии с неясно приложение (от онези, които се предават от сватба на сватба); комплект плетени покривчици с размер на кибритена кутия и аромат на нафталин.
– и Други.
–––––
Самият сватбен ритуал би трябвало да казва на околните: ето двама, които вече са големи, отговорни, готови да се грижат за себе си и да правят собствено семейство. Заявка пред света: аз приключих с простотиите, вече ставам разумен и внимателен. Един вид инициация – от този момент нататък отговаряме за себе си и за малките човечета, които смятаме да произведем. Пък впоследствие, когато човек полудее и започнат да му идват едни мисли за измъкване от хомота, фактът, че се е подписал, му напомня, че той сам си е избрал тази отговорност, никой не му я е натрапвал.
Приятелките ми казват, че се женят „заради децата”. Но аз не разбирам какво ще им стане на децата, ако майка им и баща им не са се подписали пред онази досадна жена в гражданското. Има си вече т. нар.”признаване на детето” и край – от този момент майката може да е сигурна, че злодеят, чието отроче е родила, ще бъде длъжен да плаща издръжка и да дава наследство. Но все пак: защо ще раждаш деца от човек, на когото не вярваш и когото имаш нужда да задържиш чрез труден за разтрогване брак? Разбира се, всички се променят, но дори да иска да те напусне този мъж (или тази жена), как можеш да ги задържиш чрез един подпис, ако не те обича и иска вече?
Подписът давал на съпрузите сигурност и увереност, че другият ги иска за цял живот и няма да тръгне да си ходи ей така просто.
Божке… Ако им е необходим подпис, за да повярват на партньора си, защо изобщо са тръгнали да се женят за него? И в какво всъщност се състои тази „сигурност”? Май в това, че на другия ще му е по-трудно да те напусне. Трябва да е прекрасно усещането, когато някой реши да остане с теб само защото разводът е голямо главоболие.
Американците, особено тези от женски пол, изживяват сватбата като най-прекрасния миг в живота си. Прекарват дълги месеци в кроене на планове, избиране на букети и панделки. У нас обаче сватбата се прави по-скоро за роднините и обикновено за младоженците е свързана с повече главоболия, отколкото с радости – как да поканим възможно най-малко непознати роднини; как да сведем разходите под цената на малък автомобил. Но за всичко са виновни филмите – за ролите в бяло и за наетите скъпи лимузини, които иначе не могат да си позволят.
Поне да имаше някаква полза от тая сватба. В Израел например по сватбите не се ходи с подарък, а с плик, а в него – пари. И булката обикаля с една специална торбичка, като всеки слага в нея колкото е решил, че може и иска да даде. У нас на това му се вика „да избием сватбата”. А евреите събират пари, с които сами да купят каквото им трябва за новия съвместен живот. После – данъчни облекчения, помощи от държавата. За българите обаче няма такива екстри – само дето ако не сте женени, ще те пуснат по-трудно да видиш любимия си човек в болницата. Изобщо бракът в България не дава никакви социални предимства.
Бракът не е това, което беше, а традициите са останали да виреят само в някоя романтично настроена майчина глава, преминала на времето само със сухо слагане на подписи в съвета. Е, защо днес тази майка иска толкова много детето й да преживее сватба?! Истината е, че една пълноценна сватбена церемония никога не може да замени един пълноценен живот. И независимо дали ще се жените или не, внимавайте кого избирате, за да не преживеете твърде скоро друга официална церемония, която обаче протича в съда.
0 Коментара